Дейвид Уинстън е един от авторите на бестселъра „Адаптогените - лековити растения за сила, издръжливост и борба със стреса"– етноботаник с над 40-годишен опит в изучаването и практикуването на чероки, китайска и западна билкова медицина. Регистриран в Американската гилдия на билколечителите, световноизвестен лектор на тема билкова медицина. Живее във Вашингтон.
Стресът е определян за най-големия бич на нашето време. Всеки ден той съкращава живота ни, бавно ни тласка към редица болести. Няма доктор, който да не казва: избягвайте стреса. Но как!? Ежедневието ни залива с нови и нови неизбежни порции...
Оказва се обаче, че едни други порции – от билки и храни, могат да се превърнат в изключително успешно оръжие срещу проблема.
Световен хит през последните години, от тази пролет благодарение на Zoya.BG вече имаме и на български книгата „Адаптогените - лековити растения за сила, издръжливост и борба със стреса". Луксозното издание на повече от 300 страници представя за първи път толкова мащабно на българските читатели адаптогените – тези нови и все още непознати широко у нас супербилки, които носят потенциала да спрат стреса.
- Г-н Уинстън, тази дума все още не е особено популярна в България - кое прави едно растение адаптоген?
- Всъщност критериите за това какво попада в определението са доста ясни. Адаптогените бяха дефинирани за пръв път от д-р Израел Брекман през 1961 г. Според него това са растения, които помагат на организма да се адаптира по-ефикасно към стресиращите фактори – включително физически и психологически, крайностите в шума, температурата или заболявания. Веществата трябва да бъдат нетоксични в нормални терапевтични дози и да предизвикват лека физиологична активност у здрав човек или животно.
По-нататъшни изследвания допълниха определението, стана ясно, че адаптогените работят през две главни системи за контрол в тялото, HPA (хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос) и SAS (симпатико-адренална система). HPA контролира повечето хормонални функции в тялото, много от дейностите на нервната и имунната системи. SAS отговаря за острия стрес, както и за т.нар. отговор „бий се или бягай". Според най-актуалното изследване на адаптогените от д-р Паносиан освен чрез тези механизми те работят и на клетъчно ниво, като предотвратяват дисфункцията на митохондриите, предизвикана от кортизола - митохондриите са своеобразните „двигатели" на нашите клетки. Другият нов момент е откритието, че засилват производството на химикал, наречен невропептид-y, който спомага за релаксацията и повишава невронната пластичност - способността да се учим как да се адаптираме към промяната.
- Какъв точно е механизмът, по който ни убива стресът, и защо точно адаптогените са правилното оръжие срещу него?
- Хроничният стрес повишава стрес хормоните адреналин и кортизол. След определен период повишените нива на кортизол потискат имунната система, храносмилането и циркулацията на кръвта. Високите нива на стрес хормоните също съдействат за разрастването на тъканите, включително на простатната тъкан и на някои ракови образувания. Хората с повишени нива на кортизол често имат проблеми със съня, високо кръвно налягане, свръхтегло, тревожност и депресия. Адаптогените помагат да се намалят високите нива на кортизол, потискат стрес отговора на нашето тяло. Освен това съдействат за по-здрава ендокринна и нервна система, подобряват имунната функция и повишават качеството на съня.
- И все пак какви билки влизат в тази група? Кои са най-мощните адаптогени, които можем да използваме ежедневно, за да се предпазим от модерните болести на цивилизацията? Или по-скоро това е свързано с цялостния начин на живот?
- Разбира се, адаптогените не са заместител на здравословния начин на живот. Основата на здравето е разумният начин на хранене, адекватното количество и качество на съня, движението и здравословните решения по отношение на цялостния начин на живот. Адаптогените няма как да оправят това, че се храните лошо, редовно не си доспивате, пушите, не тренирате или не сте щастливи в брака си.
Адаптогените могат да помогнат на хора, които принципно се грижат за себе си, но преживяват тежък период и може би нямат възможност да спят толкова, колкото имат нужда. Може би имат бебе в къщата или трябва да работят допълнително по важен проект. Или пък са студенти преди изпитна сесия. Една от причините да напиша книга конкретно за адаптогените е, защото исках хората да разберат, че те не са универсален „размер", който ще пасне на всеки. Трябва да разберете кой е най-подходящият конкретно за вас. Например за по-възрастен човек, който няма енергия и се чувства изтощен, ще е идеален азиатският женшен, а за младеж, изтощаващ се от преработване, сибирският женшен е по-добър избор. За някого, който е тревожен пък, най-подходящи ще са рейши или шизандра.
- Различни адаптогени ли трябва да ползваме в зависимост от региона на света, в който сме родени?
- Не. Не смятам, че това е важното. Има части от планетата, в които не виреят адаптогени, но това не значи, че хората не се нуждаят от тях. Важното е индивидуалното предразположение на човека. Ако лесно се превъзбуждате, ще ви трябва успокояващ адаптоген. Ако имате суха кожа и суха кашлица, ще ви е нужен овлажняващ, ако постоянно ви е студено – затоплящ. Важни са индивидуалните особености и свързването на адаптогена с тях, не непременно с мястото, където е роден или живял човекът.
- В книгата често се споменава за приготвяне на отвара. Това означава ли, че билката на прах, смесена в шейк, не се усвоява добре от организма?
- Зависи от конкретната билка. Сибирският женшен например е принципно твърд и дървесен – дори приет на прах, тялото усвоява много малко от него. Същото важи и за гъбата рейши. Клетъчните стени при гъбите са изградени от хитин – материал, подобен на този, от който са съставени черупките на раците и скаридите. За да усвоите по-добре тези билки, трябва да ги обработвате термично по-дълго време. Други адаптогени като тулси, шатавари или ашваганда, изглежда, действат много добре под формата на прах и може да се приемат като шейк.
- Има ли смисъл от приема само на един адаптоген, или трябва да съчетаем няколко наведнъж, за да усетим ефекта им? Твърде много билки на едно място не биха ли объркали биохимията на организма?
- На практика във всяка традиционна билкова система растенията се ползват в сложни съчетания, не самостоятелно. Така е както в китайската, тибетската медицина, така и в аюрведа, в арабската юнани… Знахарите открай време са открили, че когато се използват в добре подбрани съчетания, билките създават синергия помежду си и повишават ефикасността на крайната формула.