Любопитно7 юли 2015

Инспектор Стрезов търси илюстратор!

Конкурс на Списание 8. Краен срок: 23 август 2015 г.

Легендарният литературен герой, любим на поколения читатели, се нуждае от художник. Очакваме вашата илюстрация към текста, който ви предстои да прочетете. Получавате и жокер - подарък „от кухнята" на любимия герой – след самата загадка са указанията, които авторът на рубриката д-р Светослав Славчев дава на илюстратора. Няма ограничения за възраст, пол и квалификация! Най-добрият в конкурса ще спечели наградата - правото занапред да илюстрира срещу хонорар рубриката в Списание 8.

Изисквания:

• Да бъде спазена приемствеността с досегашните илюстрации на Никифор Русков в Списание 8 – инспекторът не бива да бъде лишаван от своите характерни очила, външният му вид трябва да прилича на добре познатия на всеки негов почитател!

• Максимален размер на илюстрацията: А4, в резолюция 300 dpi, формат - jpg.

• Желателно е авторите да напишат кратка концепция към илюстрацията, тъй като е част от поредица, която търси своето ново развитие. Тя трябва да дава отговор на въпросите защо е избрана дадена техника, материал, цветност, стил.

• Основната илюстрация трябва да бъде придружена с няколко свободни скици на инспектор Стрезов от различна гледна точка и състояние. Изпратете ни телефон за връзка, а по желание – и автобиография.

За участие:

Изпращайте предложенията на

gkaramanev@ossem.eu

или в редакцията ни:

София 1421, бул. „Черни връх" 1-3, офис 7.

За въпроси: тел. 02/963 28 96

Кой не спазва правилата

на мафията?

д-р Светослав Славчев

„Не е бил само за сплашване! – помисли Стрезов. – Такъв взрив!"

Отстъпи малко встрани, за да пропусне пред себе си младши инспектор Савов, пристъпи през избитата врата на офиса и се загледа. Савов намести на рамото си видеокамерата и предпазливо започна да насочва окото є към онова, което виждаха и двамата.

А то вече трудно можеше да се нарече офис. Яркото пролетно слънце заливаше със светлина съборени от взрива столове и бюра, изтърбушени монитори, парчета от завеси и изкъртена мазилка, смачкани хартии и папки, които се търкаляха по пода. Всичко бе посипано с прах, под обувките на Стрезов хрущяха стъкла. Тъмен отвор зееше на паркета под разбитите широки прозорци до откъртената врата към балкона. Следа от бомба.

Тя очевидно бе долетяла отвън, откъм улицата. И не е било трудно да мине през рехавата решетка на прозореца и да улучи офиса, който бе в мецанина. Експертите от оперативната група, които щяха да влязат след малко, щяха да определят откъде е била хвърлена, мощността є, пораженията. А въпросите „Кой?" и „Защо?" вече щяха да разплитат други. Понякога не се разплитаха. Поради различни причини, наричани комплексни.

- Така - каза Стрезов. Обърна се, предпазливо излезе от офиса и застана до входа му. - Какво точно се случи, господин Раданов?

Въпросът бе отправен към мъжа, който стоеше на площадката. Беше към четирийсетте, с обло лице и големи светли очи, късо подстриган, в бежово марково сако. Изглеждаше доста напрегнат, но се сдържаше.

Стрезов не бе го виждал досега, само знаеше името му от някои сведения в отдела. Адвокатът Климент Раданов беше собственик на консултантска агенция за сделки с недвижими имоти. Агенцията не бе голяма и дейността є беше като на десетки подобни фирми. Но бе привлякла подозрения за участие в измами с имоти. Както обикновено, играеше се с подставени лица и измамените бяха самотни възрастни.

А имаше данни и за връзка с мафиотска група от чужбина. Печалбите от измамите навярно потъваха в офшорки на някакви крокодилски острови.

- Какво се случи… - процеди Раданов. - Отмъщават ми и защо? Защото успявам с труда си! Делник и празник, без почивен ден! Това е работа на Касъмов и хората му! Само той е!

Стрезов знаеше добре и кой е Видин Касъмов. Собственик на агенция за финансови услуги, един от скритите големи играчи в нагласени търгове. Хитър мафиот, опитен в законните, полузаконни и абсолютно незаконни сделки. И отмъстителен. Раданов навярно бе навлязъл в запазения периметър на мафиота и си бе изпросил бомбата.

- Отмъщават – каза Стрезов. Беше като въпрос.

- Най-напред тръгна със заплахите! – натърти Раданов. – Една подир друга! Анонимни. О, той Касъмов не излиза на светло! Спирай, казват, да ни провокираш! Кого провокирам? Върша си работата!

„Само че в чуждата територия! Който не спазва правилата на мафията…" – помисли Стрезов.

- После ми пращат едни, дето ми предлагат да купят моята агенция. Щели да инвестират в нея, знаем ги тия инвестиции…

И Стрезов ги знаеше. После? После направо му известили, че няма повече да се церемонят с него, кой е той? Да отпише офиса си от сметките. И пършивия си бизнес.

Стрезов не бе твърде съгласен с яркото определение за бизнеса на Раданов, но замълча, после запита за втори път:

- И така, какво се случи нощес, господин Раданов?

- Ами, какво… - Раданов направи драматична пауза. - Беше след полунощ, и по-точно – в един и десет. Бях останал да работя по спешни договори. Седях си пред монитора и довършвах един абзац… Всичко заключено, нали разбирате! Прозорците плътно затворени, вратата на балкона заключена… Винаги всичко заключвам, зная го аз Касъмов, мафиота! И като че съм го предчувствал това! Че него нищо не го спира, той си има който му трябва! Те такива като него си купуват хора от горе, плащат с чужди пари. Що да не плащат!

Темата застрашаваше да се отплесне в анализ на покупката на покровители в бандитския свят и беше до болка позната на Стрезов. Затова той само посочи с очи към разсипания офис.

- Да, какво се случи… - подзе Раданов. – Седя си значи пред монитора и изведнъж чувам вънка да спира кола. Джипът на Матейката е, човекът за поръчки на Касъмов, познавам им аз колите! Спира значи… Някой излезе от колата. И изведнъж изпраска прозорецът, нещо чукна на пода, не силно, а така – подличко… Но аз съм стара служба, знам ги тия! Бомба! Два скока тук, до антрето, и залегнах! Каквото има да става, да става! Че като тресна!

- Късмет – рече Стрезов. – Било е въпрос на 3-4 секунди!

- Късмет! – потвърди Раданов. – И то щото вратата на антрето беше отворена, сварих значи да залегна по-далече!

Стрезов погледна отново към злополучния офис и в съзнанието му за миг се върнаха разбитите прозорци, откъртената врата към балкона, увиснала на една панта, зловещият тъмен отвор на пода… Наистина е било въпрос на секунди.

- Сигурно съм изпаднал и в безсъзнание, защото после нещо ми се губи! – поясни Раданов. - Но, слава Богу, лекарите ми казаха, че било леко комоцио, здрава глава съм имал! – И Раданов криво се усмихна на иронията си.

- Е, щом са казали, че е леко комоцио... - рече Стрезов. Замълча за малко и добави:

- А сега бихте ли ми разказали за инцидента по-подробно?

И помисли:

„Той не казва истината! Събитията тук са се разиграли другояче!"

Защо Стрезов смята, че Раданов не казва истината по нападението срещу него?