Българите са индоиранци, а не хуни или тюрки

Какви са българите като език, култура и антропологичен тип? Те идват от точно определено място и то трябва да бъде намерено. Най-обоснована изглежда хипотезата, че по произход българите принадлежат към източната част на индоиранския етнически и културен ареал. Мястото, от което идват, е свързано етнически, културно и политически със земите на днешен Иран.

Така доц. д-р Александър Илиев обобщи досегашните изводи и целите на интердисциплинарния научен проект "Българите-Прародина" на фондация „Тангра – ТанНакРа". Той се осъществява на етапи от 2008 г. и досега в рамките му са организирани няколко експедиции. Последните две - в Поволжието (Чувашия и Татарстан) през юли 2012 г. и в планините на Северен Пакистан през септември. Преди това екипи пътуваха до Иран, Таджикистан, Северен Афганистан, Южен Узбекистан, Кримския полуостров. Експедицията се интересува особено от държави от Средна Азия - наследници на древната ираноезична култура на източноиранските народи.

Мултидисциплинарните екипи събират на място данни и проверяват основанията на основните хипотези за етнокултурната принадлежност на старите българи.  Според изследователите българите не може да са тюрки или хуни, каквито теории си оспорваха първенството до скоро, защото нито генетично, нито антропологично, нито културно сме близки с тях.

Хипотезата за хунския произход не издържа, защото българите не са монголоиди като хуните - нито антропологично, нито генетично - макар да са участвали във военна конфедерация с тях. Но в нея са били включени и множество други различни народи. Българите са били част и от Тюркския хаганат, но това не ги прави тюрки. Тюркският хаганат се появява като политическа сила през 6. век, когато българите вече отдавна са известни в Европа. Още през 480 г. император Зенон има договор с тях срещу готите и даже издига паметник на българина в Константинопол. Анализът на имената, на военните титли, на начина на строителство показват, че българите са много далече от тюрки и номади, каза доц. Илиев.

Учените са категорични, че индоиранската теория за произхода на българите е най-обоснована. И древнобългарският календар, и Именникът на българските канове са железни доказателства за индоиранския произход, смятат изследователите.

При експедициите си те се интересуват от общности с архаичен индоевропейски корен, които биха могли да са сродни с българите. Затова една от експедициите ги отвежда при калашите в Хиндукуш, които имат легенда, че може да произхождат от българите. За тях Списание 8 ви разказа в декемврийския си брой - цялата статия можете да прочетете тук.

Друга експедиция в рамките на проекта провежда теренно етноложко проучване в Поволжието (където е била Волжка България) - в републиките Чувашия и Татарстан. Чувашите говорят тюркски език,  покръстени са късно - чак през 18. век, но и до днес продължават да живеят по традиционната вяра, а целият им фолклорен модел е индо-ирански, обясни ръководителката на проучването доц. д-р Ружа Нейкова от ИЕФЕМ към БАН. Тя се интересува от предхристиянския и предмюсюлманския тип религиозност по земите, обитавани от българи. Според нея и днес у нас има много силно изразена политеистична религиозност, която често доминира над официалната религия, и нейната "българска следа" може да се търси съхранена и пресътворена и във фолклорните представи и обреди по старите български земи - в традициите на чуваши и татари.

Експедицията на Кримския полуостров, която работи в тясно сътрудничество с тамошни изследователи, се запознава с данните за повече от 300 древнобългарски селища там от периода между 7. и 12-13. век „Най-мощният пласт е от периода 7. век – средата на 10. век и е свързан със Старата Велика България и с българите на Батбаян, най-големия брат на Аспарух. Това е т.нар. Черна България, която е имала определена автономия, а през 10. век е практически независима от Хазарския каганат. С други думи – през 10. век е имало три български държави – Българското царство на Балканите, Волжка България и Приазовската и Кримска Черна България. Става дума за българско етнокултурно наследство в продължение на повече от половин хилядолетие, което е незаслужено подценено и се нуждае от по-нататъшно проучване, осмисляне и популяризиране", каза ръководителят на експедицията на Крим проф. Пламен Павлов.

Повече от 800 часа суров видео материал и над 50 000 специализирани фотографии са направени досега в рамките на експедицията "Българите-Прародина". Направени са и 4 документални филма за работата на експедициите. Архивът на изследователите включва заснети експонати, интервюта с учени и обикновени хора и над 1500 страници теренни дневници. Предстоят сериозното научно изследване и сравнителният анализ на този суров материал.

Проектът "Българите-Прародина" е под патронажа на МВнР, Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", институтите на БАН.