Съкровищата на 2014-а

За осма поредна година Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) организира изложба - "Българска археология 2014". По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага най-интересните находки и богат илюстративен материал. Всяка година изложбата започва около 14 февруари – Деня на археолога.

Осмата национална изложба „Българска археология 2014" ще бъде официално открита на 16 февруари 2014 г. от 18 часа в сградата на НАИМ на ул. „Съборна" 2. Продължава до 29 март.

Тази година съорганизатори на изложбата са 16 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове.  „2014 година ще се запомни с рекорден брой археологически проучвания – над 400 наблюдения, издирвания и разкопки", сподели директорът на НАИМ при БАН доц. Людмил Вагалински. „Причина за този интензивен сезон са мащабни инфраструктурни проекти като магистралите Струма и Марица и трасетата на газопроводи и ж.п линии, както и сериозното финансиране от страна на българската държава. Резултатите са забележителни." 

Изложбата представя експонати и постери от 23 обекта и само постери от близо 30 обекта, илюстриращи различни като вид и хронология обекти. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерата Козарника, Белоградчишко, праисторическата селищна Козарева могила, къснобронзовият некропол на Балей, Видинско, античната Аполония и могилният некропол Сборяново, римските градове Деултум, Бургаско и Улпия Ескус, Плевенско, средновековните български столици Плиска и Преслав, Перперикон, средновековните крепости Лютица и Каликра. Впечатляващи находки са открити още при мащабните спасителни разкопки на неолитното селище Мурсалево, проучванията на античния град Хераклея Синтика и др.

1. Палеолитната Венера

Най-ранното - при това пластично! - човешко изображение, откривано някога по нашите земи, е тази палеолитна „Венера" от пещерата Козарника (който можете да видите на снимката най-горе). Била е изработена през късния палеолит, преди 26 000-25 000 г. Макар и малка по размер, находката е от изключително значение. Фрагментът от палеолитна „Венера" е скулптиран върху част от дълга кост на едро тревопасно животно, вероятно бизон. Фигурката е фрагментирана преди завършването й, което според изследователите на обекта подсказва, че е по-вероятно да е изработена от местен ваятел, а не да е внесена от другаде. Тя намира паралели с доста от известните Венери в Европа, но се наблюдават и специфични особености. Открита е в пещерата Козарника - едно от къснопалеолитните пещерни обиталища в Белоградчишкия карст, от екип, ръководен от доц. д-р Николай Сираков и доц. д-р Жан-Люк Гуадели.

Проучванията се осъществяват по българо-френски изследователски проект "Най-ранни изяви на човешко присъствие в България и на Балканите" на НАИМ-БАН и Института PACEA-UMR5199 на CNRS и Университета Бордо с финансиране и подпомагане от френското Министерство на външните и европейските работи, от район Аквитания, ЮЗ Франция - програма Origines, от Max Planck Institut- Leipzig и БАН.

2. Богинята майка от неолита

Антропоморфен керамичен съд в момента на откриването му. Ранен неолит.

При спасителни археологически разкопки продължи проучването на античния некропол на Аполония, днешен Созопол. Разкрити са 46 гробни съоръжения (ями, керемидени гробове и градени от варовикови блокове гробове), които се отнасят към периода от втората половина на V до първата половина на ІІІ в. пр. Хр. В 9 случая е установено трупоизгаряне извън мястото на погребване. Изгорелите кости и даровете са погребани в яма, каменна и керамични урни, червенофигурни кратер, хидрия, амфора и амфора „Кипърски" тип. Червенофигурен кратер от Група Телос. Първа половина на IV в. пр. Хр. Гробният инвентар включва монохромни, чернофирнисови и червенофигурни съдове, бронзови огледала, стригили и монети, теракоти и др. Сред най-впечатляващите находки е добре запазен къснокласически камбановиден червенофигурен кратер, с изобразена сцена със спътниците на Дионис – менади и сатир в присъствието на Ерос. Две от менадите танцуват с тимпани в ръце. Кратерите са съдове за смесване на виното с вода при симпозиони (пиршества), а сцените от кръга на Дионис са често срещани при тях в къснокласическата епоха. Екземплярът от Аполония се датира в първата половина на IV в. пр. Хр. (вероятно 380 – 360 г. пр. Хр.) и принадлежи към стиловата група на Художника на Телос.

Червенофигурният кратер е открит в некропола на Аполония при проучванията на  доц. д-р Кръстина Панайотова (НАИМ-БАН)

4. Златното погребение в Сборяново

Изящно изработени златни накити от богат женски гроб в Могила 23 от некропола на Сборяново. Краят на ІV в. пр. Хр.

 

В южната периферия на могила 23 от некропола на Сборяново е разкрито и проучено основното гробно съоръжение – вкопана гробница. Погребението е най-богатото, открито досега на територията на елинистическия некропол. Сред находките са сноп железни върхове на копия, глинен балсамарий, бронзова чаша, рибно блюдо, чернофирнисова паничка с палмети, бронзово тасче, глинени и стъклени мъниста с човешки лица и очички, бронзов позлатен пръстен, амфори, кантароси, сребърна цедка и др. Поставените при глинения олтар предмети, сред които първият открит в Тракия железен канделабър с палмови листа – символ на Аполон, огледалото и глинените култови предмети, свързани с мита за смъртта и прераждането на Дионис, както и купичката с житни зърна – дар към Богинята майка, разкриват нови аспекти от религиозните вярвания и култовите практики на гетите. Сред богатия инвентар впечатляват изящно изработените златни накити: две златни обеци с лъвски глави и златни елементи от огърлица: розета, две цилиндрични мъниста със спирална украса и над 150 миниатюрни мъниста с биконична и овална форма, три кухи златни мъниста с профилирани отвори. Явно те са принадлежали на жена със специално положение в обществото.

Ръководител на проучванията е проф. Дияна Гергова (НАИМ-БАН).

5. Съкровищата от града на Херакъл

Бронзова статуетка на стария Херакъл, ІІІ в. Снимка К. Георгиев

Античният град Хераклея Синтика се намира в местността "Рупите" край едноименното петричко село. Основан е в края на ІV в. пр. Хр., най-вероятно от македонския владетел Касандър. До края на ІV в. сл. Хр. "градът на Херакъл в областта на племето синти" е водещ селищен център на Средна Струма. Сред най-важните резултати от продължилите през 2014 г. проучвания на античния град е разкритата гражданска базилика от ІІІ век, чиито стени са запазени до 5 метра височина. Тази съдебна и търговска палата е част от северния край на централния площад на античния град през римския период. Сред находките се отличават две бронзови статуетки от ІІІ век на епонима на града Херакъл и на бога на търговията Хермес. Статуетките са детайлно изработени и явно са били фиксирани към специално изработени за тях поставки.

Проучванията са под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

6. Египетската богиня от Дебелт

Костена фигурка на Изида с малкия Хор. Снимка К. Георгиев 

Деултум е най-старият римски град на България. Основан е през 70 г. сл. Хр. от пенсионирани римски легионери. Разположен е край дн. с. Дебелт на 15 км югозападно от Бургас. Заради отличната си запазеност, достъпност и управление Деултум е единственият археологически обект в България, обявен за европейско културно наследство.

През 2014 г. продължиха проучванията в няколко сектора от града: северна късноантична крепостна стена с кула, форум и района около античните терми. Открити са голям брой находки: 240 медни и бронзови римски и ранновизантийски монети, много добре запазени бронзови кантари, фибули, глинени и бронзови лампи, части от въоръжение и от бита, каменни надписи и др.

Сред най-интересните предмети е изящно изработената костена фигурка на египетската богиня Изида, държаща в ръцете си малкия бог Хор. За съжаление главата на фигурката липсва, но въпреки това тя впечатлява с детайлното предаване на тялото. Проучвания на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

7. Пръстенът с гема от Улпия Ескус

Бронзов пръстен с гема от карнеол с изображение на божество от римския град Улпия Ескус. III в. сл. Хр. 

Античният град Улпия Ескус се намира при с. Гиген, община Гулянци, Плевенска област. Проучванията през 2014 г. са съсредоточени в т. нар. „преториум" – жилището на управителя на античния град, и предоставят много важни научни резултати. Открити са многобройни фрагменти от мраморни облицовки, както и голямо количество стенописи. Те са доказателство за изключително луксозната интериорна декорация. Във вътрешния двор са разчистени руините от архитектурно- декоративни съоръжения – фонтани, басейнчета за вода и други.

Установено е, че през първите десетилетия на IV в. преториумът е ремонтиран и тогава са свалени стенописите с езически сцени. Те са заменени с богата стенна декорация от цветни мрамори. Най-вероятно повод за ремонта е посещението на император Константин Велики (306–337) в Улпия Ескус във връзка с официалното откриване на мост през река Дунав на 9 юли 328 г. сл. Хр. Императорът е посрещнат в преториума – една от най-представителните сгради в Ескус.

Това събитие е описано от античните биографи на императора. От древната хроника е известно, че в словото си Константин Велики е заявил: „... с варварите отвъд Дунав е по-добре да търгуваме, отколкото да воюваме...".

Сред находките впечатление правят бронзов пръстен с гема от карнеол, с гравирано изображение на божество; малка мраморна статуя на седяща богиня; една недовършена бронзова, ажурно изрязана фибула (брошка).

Проучвания в Улпия Ескус се ръководят от доц. д-р Гергана Кабакчиева (НАИМ-БАН).

8. Мечът и воинът

Железен меч с инкрустирана медна фигурка ІІІ-ІV в. от надгробна могила от римската епоха – Дупна могила, Драгоманско.  Снимка М. Марков

Дупна могила е проучена спасително, тъй като попада на трасето на „Междусистемна газова връзка България – Сърбия". Голяма част от откритите 41 гроба се намират под каменни струпвания в югозападната, югоизточната и източната периферия.

С изключение на 5 вторични гроба от средновековието или Сръбско-българската война, останалите са от римската епоха (ІІ–ІV в.) и късната античност.

Ритуалът в гробовете от римската епоха е трупоизгаряне на място или извън могилния насип, като недогорелите кости са събирани в глинени съдове – урни. При късноантичните е практикувано трупополагането, като някои от тях пресичат по-ранни структури.

Сред гробния инвентар се открояват златна обица, глинени и стъклени съдове, глинени лампи, железни ножове, бронзови обици, фрагменти от бронзов обков на дървени сандъчета и други.

Изключително рядка и интересна находка е железният меч, за съжаление открит извън гробен контекст. Той е изцяло запазен, а в долната му част е инкрустирана медна фигурка на воин. Такъв меч досега не е известен от българските земи.

Проучванията са ръководени от Диана Димитрова (НАИМ-БАН).

9. Кучето катинар

Бронзов катинар с форма на куче - Плиска, 30-те – 60-те години на ХІ в. 

През 2014 г. продължиха традиционните археологически разкопки на първата българска столица – Плиска. В обект „Дворцов център – изток" са проучени няколко жилища от първата половина на XI век.

Открити са много находки – апликации, накити, предмети на култа, битови предмети, инструменти, въоръжение, монети.

Сред тях трябва да се отбележи бронзов катинар с форма на куче. Това е рядка находка, която вероятно трябва да се свърже с печенежкото население в Плиска през този период. Проучвания на доц. д-р Валери Григоров (НАИМ-БАН).

10. Златото на императора

Златни монети от времето на император Йоан III Дука Ватаци (1222-1254) Некропол на Калиакра, ХІV в.

 

Проучванията на вътрешния град на Калиакра през 2014 г. са концентирани върху църква № 4 и средновековен християнски некропол от ХІV в.

Сред откритите находки с най-висока научна и експозиционна стойност са три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). Тяхното отсичане е датирано в периода 1232-1254 г.

Хиперпероните на Никейската държава съдържат 18 каратово злато, като в следствие на кризата в края на управлението спадат до 16 карата. Въпреки това в продължение на дълги години остават най-стабилните златни знаци на пазара, с които се съобразяват Венеция и Генуа. Откритите в некропола на Калиакра са с тегло по-малко от официално утвърденото. Тази констатация е от голямо значение, защото дава информация за тяхното използване на вътрешния за Деспотата пазар, където е познат стандарт под името „варненски", описан в портоланите на Венеция и Генуа.

Внимателното изследване на тегловните стандарти на редките калиакренски перпери би могло да даде много отговори за твърде проблематичната за изследователите монетна система, използвана в княжеството. Те свободно циркулират до края на XIV и дори до началото на XV в., което е и предполагаема дата на депонирането им в некропола на Калиакра.

Проучвания на доц. д-р Бони Петрунова (НАИМ - БАН).