Дойде времето на умната градина! Да запретнем ръкави и с малко ентусиазъм можем да си осигурим не само смислено хоби, а и вкусна, здравословна храна на масата!
Докато хората все повече се сгъстяваме, пъплейки по тясната Земя, несъмнено все повече ще се говори за това има ли какво да ядем. В същото време за нашите ширини пренаселването на пръв поглед не е проблем – даже обратното. Намаляваме прогресивно, но това не ни помага да използваме пълноценно територията си – дори напротив. Имаме изключително плодородни земи, много от които пустеят, а всички се мръщим на все по-пластмасовите домати от другия край на Земята. Житата отдавна не са толкова блеснали пред нас, а сме се скупчили в градовете, като че ли само там е животът.
Ето че в няколко изречения събрахме много от най-големите проблеми пред човека и конкретно българина. За всичко това има само едно просто решение. Познато откакто свят светува и въпреки това игнорирано – земята. В градинарството като хоби има истински бум през последните години.
Биологичното и биодинамичното земеделие са течения, които привличат огромен интерес. Научете какво представляват, защо са толкова обещаващи и нищо чудно самите вие един ден да нарамите мотиката и да оцените колко по-различен е вкусът на зеленчук, отгледан от собствените ви ръце...
Замисляли ли сте се – защо обичаме да подреждаме растенията като в един голям цех – огрооомно поле с пшеница или безкрайни плантации от някаква култура. Да, изглежда внушително, демонстрация на човешката мощ, но лошите страни също са немалко и всеки, който се замисли, може да стигне до тях. А и нали уж опитваме да наподобим природата? Да сте виждали в гората огромни масиви само с едно растение? Дали това е случайно?
Именно в гората се разхождал известният философ Рудолф Щайнер и си мислел точно това – как само на 100 квадратни метра виреят един до друг 70-80 вида. И очевидно не си пречат, ако плевелите бяха чак толкова лоши, никога нямаше полезните растения да оцелеят в тази среда, нали? Тоест очевидно са приятели. Тори ли ги някой? Само природата – шумата, която пада, загнива, дъждовните червеи я преработват, попада в земята и се превръща в биологичен, активен тор, който има в себе си всички необходими елементи, и то в такова състояние, в което растението може да ги усвои най-бързо и лесно. Полива ли ги някой? Ако не са били подходящи за съответния климат, то те биха загинали – останали са само най-точните.
Именно идеите на Щайнер до голяма степен въплъщават днешния поглед към биологичното земеделие. Течението, което се противопоставя на промишления подход, на свръхупотребата на химически съставки, на търсенето на самоцелно високи добиви. С едно изречение - създава някогашния вкусен домат, който всички помним и все по-трудно намираме вместо розовия пластмасов далечен негов братовчед на пазара.
В търсенето на идеалната биологична ферма се срещнахме с един от най-известните земеделци в тази област у нас – Димитър Стоянов от село Бачково. Според него няма друга човешка дейност, която да щади така природата, както природосъобразното градинарство. И е съвсем логично. „Защото това не е само труд, а отношение на опазване на цялата околна среда – няма друга човешка дейност, която да отговаря на тези изисквания."
Подробен материал с много практични съвети за биологичното и биодинамичното земеделие можете да намерите само в Юнския брой на Списание 8.