Април - световен месец на ландшафтната архитектура

Понятието ландшафтна архитектура излиза на бял свят през 1828 г. в Шотландия. То се отнася за съществуващите от древността дейности за създаване на градини чрез съчетаване на земни форми, вода, растения, настилки и други елементи. Точно тридесет години по-късно е проектиран Централният парк в Ню Йорк, един от най-известните в света. Смята се, че авторът на проекта е Фредерик Лоу Олмстед. Историческата справка обаче показва, че дотогава той не е имал опит в парковото проектиране. Нещо повече, бил е поканен от англичанина Калвер Во да помага в планирането на терена, който по-късно става Централния парк. Во изработва прекрасни сравнителни скици на съществуващото и предвижданото състояние на площта, предназначена за парк. В резултат двамата печелят поръчката. Заради по-късните си проекти Олмстед съвсем заслужено е наречен „баща на ландшафтната архитектура" и пред името му се появява „сър". А в Ню Йорк политическите битки за практическо прилагане на оригиналните идеи на Во и Олмстед все още продължават...   

Ландшафтната архитектура като учебна дисциплина е въведена за първи път в открития през 1900 г. департамент по тази специалност в Харвардския университет. Цели 75 години по-късно е издадена забележителната книга на сър Джиофри Джеликое (1900-1996) „Човешкият ландшафт", в която се посочва: „Едва през настоящия век колективният ландшафт стана социална необходимост. Ландшафтното изкуство се развива в мащаб, непознат досега в историята".  В нея между другото се изяснява, че ландшафтната архитектура се отнася за обществените пространства за разлика от градинското творчество, обект на което са частните градини. Обаче... няма нищо ново под слънцето! Цели 20 века по-рано древноримският архитект и инженер Витрувий е посочил, че тези дейности са различни, въпреки че и двете се отнасят за външни пространства и използват едни и същи елементи – растителност, земни форми, вода, настилки, структури (сгради и др.) и климат. Това, разбира се, не означава, че ландшафтните архитекти не проектират и не създават частни градини.

Отличителният белег на ландшафтната архитектура при сравняването й със сродните й професии е основният „строителен" материал.  Той е живата растителност, която се променя във времето и пространството. Чрез добре избраните и съчетани дървета, храсти, цветя, треви и други естествени материали (камък, дървесина и др.), от една страна, и инженерно-технически елементи, от друга страна, откритите пространства стават по-красиви, а микро-климатът в селищата се подобрява и се създават възможности за здравословен отдих на деца, младежи, възрастни и инвалиди.  Кой ли през май не е благо-славял хората, засадили преди много години липи покрай някоя улица! Или цъфтящи храсти в някое кътче на моравата под прозорците му... Парковете и градините са важни и за самочувствието на гражданите, защото тези от тях, които живеят в квартали с чисти и добре изградени и поддържани зелени площи, се самоценяват много по-високо от други, които не  притежават такава „благодат". Освен това още през 70-те години на миналия век с изследвания е доказано, че красивите „картини" в парковете са „съюзник на медицината" (сн. 1). 

Но „бойното поле" на ландшафтните архитекти се простира далече зад границите на населените места – по бреговете на водните течения и басейни, покрай транспортните магистрали, в селскостопанските земи, в лесопарковете, в горите и дори в защитените природни обекти като национални и природни паркове... Това проличава и от темите на световните конгреси (от 1950 г. до сега) на основаната през 1948 г. Международна федерация на ландшафтните архитекти (ИФЛА), която си сътрудничи с няколко големи световни организации. Според реноми-рания Университет в Гринуич „Ландшафтната архитектура е една от най-важните професии в света".

В България ландшафтна архитектура (под името озеленяване) се изучава от 1951 г., но ландшафтни архитекти се дипломират едва от 1994 г.  Парадокс! Преди 1989 г. липсваха политически условия завършилите образованието си „инженери по озеленяване" да създадат организация на ландшафтни архитекти, а това попречи на България да се присъедини към страните-членки на ИФЛА. Истинско чудо е, че през 1984 г. организирах група от 40 колеги, която присъства на световен конгрес на ИФЛА, провеждащ се за първи път в социалистическа страна – в град Шиофок, Унгария (сн.2).  Но всяко зло за добро! Влюбени в профе-сията си „озеленители" създадохме през 1991 г. Съюза на специалисти по паркове и ландшафт в България, който изпълни големите проекти „Да озеленим София за нас и нашите деца" (сн.3) и „Екологизация на селищния ландшафт", състави и разпространи Харта за спасяване на българските паркове и градини, работи с ученици (сн.4) и осъществи единствената в страната ландшафтна оценка на защитена територия – Природния парк „Рилски манастир" (сн.5), а по-късно се включи в „Граждани за зелена София" - общност на сдружения от различни столични райони.  

По инициатива на „Граждани за зелена София" преди десет години се проведе Кръгла маса „Опазване на парковете и зелените зони", в резултат на която бяха приети консенсусни предложения за подобряване на столичната зелена система и беше подписано споразумение със Столичния общински съвет за съвместни действия. Години наред Общността  подкрепяше протести срещу намаляването на зелените площи в столицата, помагаше на столичани да опазват зеленото си богатство (сн.6-8), организираше обсъждания на проблемите в тази област. Действията й се подкрепяха и от посланика на САЩ в България (сн.9). И сега „Граждани за зелена София"  продължава да следи „изкъсо" действията на Столичния общински съвет и администрация в областта на зелената система... 

Напоследък „Граждани за зелена София" открива незаконосъобразни действия на Столичната община в областта на защитените със Закона за недвижимото културно наследство исторически градини.  Съгласно световните и национал-ните изисквания тези зелени площи би трябвало да се поддържат във вид „най-близък до оригинала", т.е. при ремонтирането им да се използват такива строи-телни материали и растения, които да запазват историческия им облик. Но... оказва се, че Столичната община желае да ги „лъсне" – вероятно във връзка с кандидатстването на София за Европейска столица на културата за 2017 г. – по начин неподобаващ на действително културна столица, при това чрез нарушаване на правилата, повечето от които сама е приела... Ако в София се намираше френският Версай, Общината сигурно щеше да замени пясъчното покритие на алеите в градините на този дворец с витошки павета... за да може господин или госпожа  кметът да се движат по тях без проблем... Е, сега тя вместо павета желае да използва асфалт в някои от историческите градини!

АПРИЛ Е ОБЯВЕН ЗА СВЕТОВЕН МЕСЕЦ НА ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА (СМЛА) от ИФЛА през 2006 г. по предложение на създаденото през 1934 г. Канадско дружество на ландшафтните архитекти. Госпожа Мишел Льогол, Изпълнителен директор на дружеството,  разказа за списание „Осем": „ През април в Канада се популяризират напредъка в изкуството, науката и дейностите, свързани с ландшафтната архитектура. Ние разпространяваме информация за професията, за водещи специалисти и за осъществени проекти. Специално внимание се отделя на дейността на Фредерик Тод, проектанта на парка Маунт Ройъл в Монреал (фиг.12) и на ландшафтно оформени пътища и зелени площи в Отава. Освен това общественото участие в различни прояви и дейности се насърчава, местните кметове се призовават да обявяват през април Ден на ландшафтната архитектура, а младежите се насочват към тази професия. Всяка година дружеството спонсорира конкурс за плакат сред членовете си и сред студентите по ландшафтна архитектура. Спечелият конкурса плакат се разпро-странява в училищата, професионалните офиси, Парламента, публично-административните органи и различни организации. През 2013 г. така бяха популяризирани двата най-добри студентски проектиза плакат, посветен на покривните градини (сн.13). А темата на  тазгодишното честване на  СМЛА е: „Водата: приятел или враг?". Госпожа Льогол ми изпрати и прекрасния  по замисъл и изпълнение плакат за СМЛА на канадското дружество (сн.14). Вижте го!

Фондацията за културен ландшафт във Вашингтон, САЩ,  всяка година през април организира екскурзии с водач, който обяснява на участниците забеле-жителностите на парковете Голдън Гейт в Сан Франциско. Това ми съобщи г-жа Аманда Шюл, която изпрати фотографията и помоли Интернет страницата на фондацията да бъде посочена. Ето я: tdf.org.  

Чудесен пример за дейност през СМЛА е дейността на група ландшафтни архитекти в Нюарк - най-големият по население (над 227 000 жит.) град в щата Ню Джърси и център на окръг Есекс, САЩ. Паркът Бранч Брук, изграден през 1895 г., е най-старият окръжен парк в страната. През 1898 г. паркът с площ 24 haстава публична собственост, а две години по-късно Фредерик Лоу Олмстед изработва проект на природообразен парк с ливади и горички върху 150 ha! Това, което прави парка уникален, е  създадената въз основа на проекта колекция от над 4300 красивоцъфтящи вишневи дървета от 14 сорта – най-голямата в САЩ. Тази „земя на вишневия цъфтеж", както местните хора наричат парка, всяка година през април става сцена на импозантния Фестивал на  вишневия цъфтеж, който привлича повече от 10 000 посетители. Но за да се радват хората на обилно цъфтящите вишни, необходимо е да се извършва ежегодна резитба. Затова вече трета година ландшафтни архитекти участват през април като доброволци в резитбата (сн. 16 и 17). Резултатът е: 1700 дървета са подготвени за обилен цъфтеж.  За тези инициатива ми разказа ландшафтният архитект Ник Тифаро от Нюарк.