Джурасик гафове

Тиранозавър – главата на модела във филма не отговаря точно на формата на главата на истинското животно. Както стана ясно, предните крайници са счупени. Находки от фосилизирани пера, покриващи тялото на близки роднини на Tyrannosaurus rex -тиранозавроидите дилонг (Dilong) и ютиранус (Yutyrannus), показват, че тези животни са притежавали оперение. Така всяка адекватна реконструкция на тиранозавър трябва да включва оперение, като обхватът му естествено остава хипотетичен (например перата може да са ограничени само по горната част на тялото, вратът или предните крайници или пък може да покриват цялото животно). В „Джурасик свят" и другите филми от поредицата тиранозаврите нямат пера, т.е. те са „голи". Има и някои други проблеми с пропорциите на тялото, но те са по-слабо забележими. Тиранозавърът във филма има по-слаба захапка от истинското животно – той е е сухоземното животно с най-силна захапка, съществувало някога на Земята. Захапката му буквално е трошала кости и е позволявала отхапването на късове месо, тежки десетки килограми. Всъщност захапка по врата на плячката е означавала сигурна смърт. Във филма тиранозавърът многократно захапва с всичка сила хибридния динозавър, без да му нанесе смъртоносни рани.

Велоцираптор – велоцирапторите са животните, които най-силно са пострадали от начина, по който ги третират кинаджиите. В реалността велоцирапторът е дребен, с торс, който има размерите на пуйка, и дълга опашка. На височина е достигал да коленете на средно висок човек. Във филма велоцирапторите са почти 2 метра!  Всъщност те са базирани до определена степен на един роднина на истинските велоцираптори, наречен дейнонихус (Deinonychus), но дори той е на половина на размерите на филмовите чудовища. По големина те са близки до най-едрия известен раптор – ютараптор (Utahraptor), който е описан за науката няколко месеца след излизането на първия „Джурасик парк през 1993 г. Формата на главата не отговаря на нито един реален динозавър от групата на рапторите, най-малко пък на самия велоцираптор. И не само това – вече е известно, че всички динозаври от групата на рапторите - т.нар. дромеозавриди, са били покрити буквално от върха на муцуната до опашката с пера и то не прости протопера, а сложни, като тези при съвременните птици. Имали са и крила, които ранните представители на групата са използвали за планиращ или за много ранна форма на активен полет, а при по-късните стриктно наземни видове като велоцираптора служели за визуална комуникация, за стабилизиране на тялото при бягане и за инкубиране на яйцата в периода на мътене. Някои примитивни раптори са имали дори втори чифт крила на задните крайници (като при микрораптора). Във филма динозаврите са „голи". Освен това използват характерния си сърповиден нокът на втория пръст на крака, за да нанасят разсичащи удари и буквално да изкормват плячката си. Анализи на формата на този нокът разкриват, че той не притежава режещ ръб и не може да бъде използван по такъв начин – днес е ясно, че ноктите са били използвани за нанасяне на пробождащи удари в силно уязвими участъци на тялото и придържане на по-дребната плячка към земята. Във филма велоцирапторите имат изключително гъвкави опашки, които по движение напомнят тези на гущерите. В реалността опашките на велосирапторите са били подсилени от издължени пръчковидни структури на прешлените и вкостенени сухожилия, които значително са втвърдявали опашката и силно ограничавали възможността ѝ да се огъва във всички направления.

Дилофозавър – В „Джурасик свят" се появява само като холограма, но в „Джурасик парк" изяжда един от главните герои. Там има форма на черепа и окрасяващите главата му костни гребени, които силно се различават от тези на реалното животно. В допълнение филмовата версия притежава разгъваща се кожна яка, заимствана от тази на плащеносния гущер, която използва при нападение за сплашване. Освен това има способността да плюе отрова, подобно на плюещата кобра. Кожната яка е структура, за която е необходим съответен анатомичен апарат (мускули и сухожилия), който оставя следи върху шийните прешлени. Фосилите на дилофозаврите не показват подобни белези – кожната яка е измислица на Холивуд. Същото се отнася и за способността на животното да плюе отрова. Но пък на екран подобни способности са доста ефектни! Филмовият дилофозавър е много по-малък от реалния. Докато този, който плюе по нещастните  герои, е с дължина около 2-2,5 метра, реалният динозавър е дълъг около 6 м.

Галимимус – това са динозаври от групата на орнитомимозаврите. Въпреки че във филма те нямат пера, преди няколко години стана ясно, че орнитомимозаврите са имали екстензивно оперение и дори ранна форма на крила. Има сериозни проблеми с пропорциите на тялото на филмовите версии. Ръцете са счупени в областта на китките, а раменният пояс тотално липсва (реконструкциите в първия „Джурасик парк" са много по-акуратни в анатомично отношение, дори да се абстрахираме от липсата на пера, чието съществуване по онова време не се е знаело!).

Апатозавър – един от най-акуратно показаните в научно отношение динозаври, но и при него се откриват доста проблеми. Художниците са уловили правилно един често пренебрегван детайл – ноздрите на динозавъра са разположени на точното място, възможно най-напред на муцуната. Формата на стъпалата на предните крайници също е правилна, както и броят на ноктите (само един – на палеца). Общите пропорции на тялото обаче не са особено точни. Апатозаврите са изключително масивно устроени завроподи и се характеризират с много масивен и широк врат, който има субтриъгълна форма в напречен пререз. Във филма обаче вратът е по-слаб и с овален пререз. Опашката при реалното животно също има по-различни пропорции и форма. Текстурата на кожата на филмовите версии не отговаря на данните, които имаме от фосилизирани отпечатъци от кожа на завроподи.

Стегозавър – един от динозаврите, които бяха изключително добре реконструирани в „Изгубеният свят: Джурасик парк" и „Джурасик парк 3". За съжаление, в „Джурасик свят" те имат подчертано ретро външен вид и изглеждат като излезли от зле илюстрирана детска книжка от 50-те години на ХХ век. В повечето сцени тези динозаври са показани как почти влачат опашка по земята. Всъщност, както е показано в предишните два филма от поредицата, опашката е държана високо. Реконструирайки я ниско до земята, художниците всъщност чупят гръбначния стълб на животното в областта на таза. Сгрешена е и формата на стъпалото на предния крак, която на екран има формата на слонско ходило, а в действителност е подковообразна.

Трицератопс – някои неточности по формата на костната яка и шипчетата по нея, но нищо особено сериозно. Налице е същият проблем с формата на стъпалата, като при стегозаврите. Организацията на люспите и текстурата на кожата не отговаря на наличните палеонтологични данни – по-горната половина на тялото е имало хаотично разположени сравнително големи овални люспи, които е възможно да са носели в централната си част издължен шип от рогово вещество, подобен на бодлите на таралежите. Около тези големи овални люспи са се разполагали малки люспи с разнообразна форма. Коремът и долната страна на врата при истинските трицератопси са били покрити от правоъгълни люспи, чиято организация е почти идентична с тази на люспите по корема на съвременните крокодили. 

Анкилозавър – с изключение на главата (въпреки, че и тя не е напълно точна) анкилозаврите са реконструирани по начина, по който учените са ги виждали преди 50 години. И при тези динозаври съществува проблемът с предните крайници. Истинските анкилозаври имат съвсем други пропорции на тялото – вратът е малко по-дълъг, а торсът е много по-нисък, дълъг и широк. Организацията на скелетните елементи на костния щит, покриващ тялото, няма нищо общо с показаното на екрана.

Пахицефалозавър – този динозавър се появява за пръв път в поредицата в „Изгубеният свят: Джурасик парк", а в „Джурасик свят" присъства само в една сцена на запис от охранителна камера. От това, което се вижда, животното е доста по-едро и дълго от истинския пахицефалозавър. В „Изгубеният свят: Джурасик парк" той беше твърде малък - хората, които правят тези филми, все не могат да уцелят коректните размери.

Паразавролофус – един от добре реконструираните модели. Има някои несъответствия  в пропорциите на общия профил на тялото. И тук има известен проблем с ориентацията на дланите.

Птеранодон – във филма с изключение на формата на главата и то в най-общ смисъл, няма нищо общо с реалния птеранодон. Една от най-големите неточности е присъствието на зъби в човката. Името „птеранодон" означава „беззъбо крило" именно защото в човката няма зъби! Пропорциите на тялото и крайниците не са точни. Формата на крилата също не е напълно коректна. Анатомията на задните крайници е напълно сбъркана. Във филма тези птерозаври нападат и отнасят във въздуха посетители на парка, при което ги захващат с пръстите на краката си. Анатомията на стъпалото на птеранодона не позволява да се захващат предмети по такъв начин. И не само това – тези птерозаври са тежали най-вероятно около 30 килограма (имат кухи кости с много тънки костни стени, които правят скелета изключително лек) и просто няма как да вдигнат във въздуха човек, който тежи между 50 и 90 килограма. Освен това телата на всички птерозаври са били покрити с кожни структури, наречени пикнофибри, които на външен вид са идентични с протоперата при динозаврите и козината при бозайниците. При птеранодоните в „Джурасик свят" пикнофибри липсват.

Диморфодон – във филма този птерозавър буквално няма нищо общо с истинското животно. Главата на модела се отличава изцяло от формата на черепа на истинския диморфодон. Крилата не са направени много добре. И тук липсват пикнофибри. За да направи така, че тези иначе дребни птерозаври да атакуват посетителите на парка и да могат да ги вдигнат във въздуха с краката си, екипът на филма е премахнал летателната мембрана, разпъната между задните крайници. Тя присъства при абсолютно всички ранни птерозаври, включително и диморфодон.

Мозазавър – първият очевиден проблем с това морско влечуго във филма са неговите размери. Докато истинските мозазаври имат дължина от около 12-13 метра, този във филма е дълъг поне около 100 метра, ако не и повече. Повече от 7 пъти дължината на истинското животно! Любопитен детайл, който е уловен правилно във филмовата реконструкция, е присъствието на два реда зъби върху небцето на животното. Уви, езикът на животното във филма е нераздвоен и масивен, а в действителност трябва да е раздвоен, както при змиите. Тялото и особено опашката не са достатъчно дебели и масивни. Запазени отпечатъци от кожа на мозазаври показват, че тези животни са имали гладко, люспесто тяло, а люспите са се застъпвали, както е при змиите и гущерите. Във филма мозазавърът има кожен гребен и груби, стърчащи люсповидни образувания по цялото протежение на гърба си, нещо което е типично за реконструкциите от началото и средата на ХХ век. Днес е известно, че подобни структури не съществуват. Във финалната сцена на филма мозазавърът прави впечатляващ скок от водата на сушата, покривайки десетки метри, за да нанесе убийствен удар върху динозавъра хибрид – индоминус рекс. Анатомията на мозазаврите и физичните закони правят напълно невъзможно подобно акробатично изпълнение, особено от животно с толкова преувеличени размери – представете си нещо, което е три пъти по-голямо от синия кит (най-масивното животно съществувало някога) да се изстреля от водата, да прелети поне 50 метра и да се приземи без травми на сушата!