НаукаГеорги Караманев / 7 октомври 2015

Ракета на Земята

След 2000 години история българин е първият, който впряга космическия двигател за рециклиране и машиностроене

Страховит ракетен полигон, пълен с машини и човешки интелект – последна дума на техниката. На километри разстояние всичко е разчистено от съображения за сигурност. Хиляди тонове гориво от втечнен водород и кислород скоро ще се превърнат в горяща смес, за да помогнат на поредния космически кораб да напусне Земята. Ракетата ще отлети с гръм и трясък, с колосално сияние, за да не се завърне никога на планетата, където е създадена... Впечатляващо, нали?

Сега си представете един двигател от ракета, но стотици пъти по-малък. Впрегнат да върши нещо много по-обикновено, но и не по-малко полезно за всеки. Да произвежда съвършени машинни части, да пресова боклука с такава сила, че дори най-неспасяемият отпадък да може да бъде рециклиран. Явно понякога е нужно повече въображение, за да си представите нещо малко и полезно, отколкото огромно и изключително сложно. А си струва да го направите – ще се убедите сами, щом научите за простото като принцип и затова гениално изобретение на българския инженер Петър Бодуров.

Детето попада на книга, която насочва погледа му към небето. Ракетните технологии, полетите извън Земята, необятният Космос завладяват въображението му. Тази история се случва като по калъп при всички големи учени, помогнали на човечеството да напусне родния си дом. За тези хора подробно ви разказахме в поредицата на доц. Борис Комитов „Как човекът опознаваше Вселената".

Сега ще ви запознаем с друг човек, при когото нещата започват по същия начин. Но вместо да тръгне по отъпканата пътека, избира противоположната. Привлечен от филмите и великите фантасти, Петър Бодуров решава, че може да успее, правейки обратното на всички останали. Като върне на Земята технологиите, помогнали ни успешно в Космоса.

Ракетите! Могъщите изобретения, които единствени успяват да ни изведат извън планетата. Всъщност именно ракетният двигател е най-стар - съществуват данни, че хората го познават вече 2000 г., но сигурни са доказателствата, че сме впрегнали мощта му през ІХ век, разказва изобретателят.

А, както стана ясно, личната му връзка с ракетите започнала от ранното детство. Още от 5-годишен барутът и демонстрациите на баща му – по професия военен – привлекли вниманието на Петър. На 15 му дошла идеята, която ще ви представим. „Реших, че ракетният двигател може да се използва и за да задвижва машини, а не само за транспортиране." Нещо, което никой до момента не бил постигнал.

Вероятно и никой никога не е опитвал да направи, разбрал Петър, след като се заровил в библиотеката. Попаднал само на един материал – за британски изобретател, впрегнал ракетните сили в търсене на спасение при катастрофи във водата – с ракета се подава спасително въже към бедстващи хора. Вторият импулс пък бил кинофилм за Макс Фалиер – ентусиаст, който успял с помощта на ракетни двигатели да задвижи шейна, автомобил, дори самолет. През 20-те години на ХХ век постигнал изумителен за времето си рекорд за скорост – над 400 км/ч. Но загинал едва на 35 г., в поредните изпитания, ставайки първата жертва на ракетната ера...

„Имах подкрепа за бъдещата си идея само от човек, починал 15 г. преди да се родя", усмихва се днес Бодуров.

От началото на изследванията си той се насочил към машиностроенето като основно приложение на ракетните двигатели на Земята и днес смята, че създадената от него технология е най-добра именно там. В технологиите, които ще ни помогнат да вървим напред. Вече може да се каже, че Петър е изпълнил мечтата си. Създал е достатъчно мощна технология, която с помощта на изумителната си сила създава съвършени машинни елементи.

Още като ученик той разработва първия си ракетен двигател за наземни цели. Като студент пуска първата си заявка за изобретение – ракетен чук. И още тогава се сблъсква с проблема, който ще го преследва до днес. Просто няма кой да оцени прототипите му.

Ракетните инженери не разбират нищо от машиностроене, а специалистите по наземна техника се чувстват неподготвени, щом чуят за космическата технология.

С годините нещата за изобретателя все пак потръгват. В средата на 80-те получава доверието на Комитета за научно-технически прогрес и производственото обединение „Авангард". В Долна Митрополия е създаден първият в света полигон за изпитания на ракетни двигатели, предвидени не за полет.

Създаденият по-късно първи двигател е тестван в най-големия в Европа стенд за изпитания на реактивни и ракетни двигатели в Москва. Използван е точно този стенд, на който е изпитван и двигателят на ракетата „Союз", с която Юрий Гагарин полетя в Космоса.

След серия от изпитания ученият успява да произведе първите машинни елементи с помощта на ракетна тяга.

Двигателят, създаден от Петър Бодуров

Доразвива технологията си. Днешните разработки на двигателя тежат едва 26 килограма, на фона на колосалните ракетни мотори, използвани в Космоса, с размери, по-големи от апартамент. Докато край излитащите към небето гиганти трябва да има километри обезопасително пространство, за тези на Бодуров нещата са прости и безопасни – двигателят се движи по направляващи, а горивото и окислителят се подават по гъвкави маркучи, които не крият постоянния риск от взрив, съществуващ при многотонните резервоари на космическите кораби, напълнени с втечнен водород и кислород.

После нещата се развиват повече от добре - минава се към серийно производство, а с помощта на ракетния чук на изобретателя започват да се правят и зъбни колела за завода „Балканкар".

Това определено не е случайно – новият двигател превъзхожда досегашните по всички показатели. Най-модерните чукове за щамповане в момента постигат скорост на удара 7-9 метра в секунда, докато ракетният е способен на 10-15 и дори повече.

Това е единствената технология, при която се получава не прост, а сложен удар – това ще рече, че натискът продължава и в самия момент на контакт – комбинират се динамичното и статичното усилие.

По-ясен пример за същото явление от живота е боксьорът – той нанася удар и подсилва натиска, опирайки се на краката си.

С ракетния двигател нещата са и много по-прецизни – от изработка на зъбно колело на часовник до изковаване на сложен детайл, като той може да работи без човешка намеса и боравенето с него не изисква специална квалификация.

Коефициентът му на полезно действие е винаги над 90%, рекорд на Земята, а според Бодуров е напълно вероятно процентите да станат 97-99 – за това обаче са нужни дълги изпитания. Вместо 120-киловатовия двигател на обикновения чук са нужни едва 2,5 киловата ток за помощните устройства.

Скоро обаче идва 1989 г., а с нея и икономическата промяна в България. Бодуров не се отказва от битката си, но минава на ново ниво – започва да търси инвеститори в новите условия, и тази битка продължава вече 20 години. За съжаление без необходимия успех. У нас почти не обръщат внимание на възможностите на изобретението, а създателят му е категоричен, че единствено то може да повиши конкурентоспособността на България, за която толкова много се говори.

През 1996 г. Бодуров печели проект на Министерството на науката, образованието и технологиите за създаването на устройства за забиване на пилоти (носещи греди). Парите обаче не стигат и инициативата е анулирана, преди да започне. А през следващите години започва ходене по мъките в търсене на финансиране. С помощта на фирми, които все пак се наемат да инвестират, проучванията продължават, макар и не с необходимите темпове. Според екипа особено важно е технологията да се вкара в практиката – не само в полигон, а в реално производство, защото тогава със сигурност ще привлече повече инвеститори. Преди време започнали и преговори с „Кремиковци", в който имаше и водородна станция, но нещата зациклили. А екипът е убеден, че това беше начин технологичният гигант да намери екологичното си лице...

Изобретателят показва първия детайл, изработен по неговата технология.

През последните години Бодуров и екипът му се насочват към международни форуми и признанията не закъсняват. През 2008 и 2009 г. изобретението е представено на технологичен панаир в Хановер. Тази година на световно изложение за иновации в Женева печели сребърен медал и признанието на журито, че не е достатъчно компетентно и подготвено, за да оцени иновацията пълноценно. Проблемът отново е, че няма достатъчно образовани хора и като ракетни техници, и като машинни инженери – те трябва тепърва да се създадат.

Малко по-рано, през 2002 г., пък прототипът е финалист на най-реномирания американски конкурс за бизнес планове в Уортън. Отразен е и в някои от авторитетните американски медии.

А Бодуров и екипът му са категорични, че това може да е изобретението, което да възроди машиностроенето у нас. Според чуждестранни специалисти неговото ноу-хау е оценено на 3 млн. евро.

Времето също не е безкрайно, тъй като рано или късно и друг изобретател ще се досети за идеята, макар и да трябва да започва от нулата.

Освен това приложенията на двигателя са много широки и далеч не се ограничават с машиностроенето. Това е единственият мотор, който може да работи в открития Космос и в тази връзка е много подходящ за астронавтите.

Друга от разработките е свързана със забиването на пилоти, носещи конструкции – постига се невероятна сила, която е изключително важна при строежите, особено в земетръсни райони. Нещо повече – това е първата технология, при която пилотите могат да се забиват не само вертикално, а и под всякакъв ъгъл в пространството. Това дава сериозни укрепителни предимства, а и устойчивост. Работи без проблем и под вода, както и при ниски температури.

За съжаление нито едно от българските министерства не обръща внимание и не проявява интерес към опитите на изобретателя да ги заинтригува, при положение че в България има хиляди активни свлачища, някои от които на особено важни места.

Не бива да се пропуска и екологичната страна. С помощта на несложна преработка вместо керосин може да се премине към водородно гориво (а за предимствата му подробно ви разказахме в брой 6/2011 г.). Освен това може да направи революция в технологиите за рециклиране.

Изчерпването на ресурсите налага все повече да се търси нова употреба на използваните суровини. Затова е важно събраните отпадъци да се пресоват максимално добре, така че да не изгарят в пещта за рециклиране. При повечето метали в момента се получават едва 20-30% от събрания обем, а с помощта на ракетния двигател те могат да стигнат 90%. За ново използване могат да са готови дори най-дребните и неизползваеми до момента стружки. Постигната е плътност от 5,2 до 5,65 г/см3 при стоманен отпадък и до 6 при чугунени стружки. Освен това може да се използва не само за метали, а за брикетиране на всякакви отпадъци.

Истинско предизвикателство за бъдещето според учения е с помощта на ракетните двигатели да се създаде толкова твърд материал, както никога досега.

Нещо, с което човечеството все още не може да се справи на достатъчно високо ниво, убеден е изобретателят. Ето и няколко доказателства. Заложеният живот на една военна карабина е 10 000 изстрела. Всеки продължава около 0,002 секунди, в които налягането достига 2800 атмосфери, хиляди пъти по-високо от всекидневните технологии – например в гумите на автомобилите то достига 2-3 атмосфери. Тоест реално една карабина работи 20 секунди, преди да стане „за боклук".

Много други технологии също се оказват непостижими за човечеството. Например самолет, който да умее да се придвижва и под вода. „Виждал съм само един разработен прототип. Лети бавно - можеш да го свалиш с прашка. Като се потопи, стига само до метър-два – като нищо ще го удариш с вилица", шегува се изобретателят. „Съществуващите технологии не могат да направят ракетен двигател, който да се използва повече от един път. А совалките? Ще ви разочаровам - двигателят им, на стойност 35 милиона долара, се сменя преди всеки полет."

Има и друга идея – за едновременен удар с ракети от двете страни на детайла – така ударната мощ е още по-голяма. Първите експерименти в тази посока са успешно завършени в Долна Митрополия.

Революция в технологиите – нещо наистина различно от съществуващото до момента, се прави веднъж на 40-50 години, казва Петър Бодуров. И вече е време това да се случи и с ракетните двигатели на Земята...

Още за ракетите

Здравейте,

аз съм Петър Бодуров, за когото писахте - създателят на двигателите, базирани на ракетни технологии. С удоволствие ви информирам, че на Националното изложение „Изобретения, технологии, иновации 2011" бях отличен с голямата награда и званието „Изобретател на годината" за разработката на ново мелещо тяло за минната индустрия. Същото изобретение бе отличено тази пролет със златен медал на 39-ото международно изложение на изобретенията в Женева, Швейцария.

Може да звучи странно, но попаднах съвсем случайно в този бизнес - минна индустрия! Обаче това стана възможно само защото се занимавам с машини, които се задвижват с ракетни двигатели. Та отидох, значи, в един рудник с предложение да им направя чук за разбиване на скали - разбира се, ракетен! А там, в рудника, ми поръчаха да им направя ново мелещо тяло. И те не знаеха точно какво, но искаха да мели повече от досега използваните сферични механизми. Мотивираха се с това, че след като правя ракети, не е проблем да им направя и това. Бях очарован от тази безгранична вяра във възможностите на ракетната техника, не посмях да ги разочаровам и поех този ангажимент! След три години работа успях да създам ново мелещо тяло, а пробите с него показаха невероятни резултати! До 22% по-висока производителност! Явно преминаваме на ново ниво в техниката на смилане на руди.

Сега подготвяме голям промишлен експеримент и се надяваме да разработим две иновационни технологии - за производство на новите тела и за ефективно смилане с тях. Зад мен застана най-големият меден рудник на Балканския полуостров - „Асарел-Медет" АД, и именно в неговите условия ще проведем този промишлен експеримент. Интересно е, че износът на мед и медни изделия е определящ за България - над 2 милиарда лв. годишно! Още по-интересен е фактът, че цивилизацията започва именно с добива на суровини, така че минната индустрия е в началото на нашата цивилизация, а ракетната техника, с която се опитваме да излезем от Земята в Космоса - е завършващата индустрия на човешката цивилизация! В случая имаме нещо като обединение на двете индустрии - началната и завършващата, като резултатът е ново мелещо тяло!

С поздрави,

Петър Бодуров