От пръст сме направени и на пръст ще станем. Но между двете избираме да се заобиколим с бетон, стомана, стъкло... забравяйки хилядолетните традиции да превръщаме тази земя под нас, както наричаме и планетата си, в достъпен и съвършен строителен материал. Днес тя отново излиза на мода – евтина е, има я навсякъде, екологична, красива. Все повече хора се захващат със земно строителство. А за да им помогне, арх. Варвара Вълчанова написа първото практично ръководство за всеки на български език.
Полагане на изолация от земя и слама между дървен гредоред
Варвара живее в Холандия, има 3 деца, но това не я спира всяка година да се връща в България, в едно малко селце, където възражда старите традиции на земното строителство. Традиции, които, за щастие, все още не са напълно изгубени и заслужават да получат своя нов шанс в бъдещето. Преди 12 години тя купува 3 къщи в изоставената махала Раховица в родопско село. До тях няма път, почти разрушени са, но с неуморен труд и строителен ентусиазъм възвръща истинския им блясък. Земя и камъни взема от отсрещния хълм, дървен материал – от близка дъскорезница, и единственото нещо, дошло отдалеч, са слънчевите панели за топла вода и ток (още: www.rahovitza.org).
РАХОВИЦА
ЕКОЦЕНТЪР
През лятото Варвара обучава всеки, който желае да вникне в тайните на земното строителство. Интересът е все по-голям и затова преди година със собствени средства тя създава ръководство по земно строителство, първо по рода си на български език. Като допълнителен щрих си струва да се отбележи, че книгата, изпъстрена с практични илюстрации и многобройни снимки, е отпечатана на рециклирана хартия – в духа на земното начало...
А в нея са подробно и практично подредени всички нужни съвети, за да започнете сами - тук ви ги представяме накратко стъпка по стъпка в каретата, започващи от следващата страница. От първата - да разберете какъв тип е почвата, с която разполагате, колко е влажна и какъв е съставът й, през решението за какво точно ще я използвате, до крайния етап - направа на стена, под, запълване на гредоред или мазилка.
ОТ ВЕКОВЕ
ЗА ВЕКОВЕ
Всъщност любовта й към този строителен материал се пробужда, докато следва архитектура в университета в Гренобъл. За да се издържа, а и за да учи, си намира работа като мазач с естествени мазилки. Впечатляват я красивите меки тонове във всички цветове на природния материал.
И ако все още се чудите какво точно се има предвид под земя - това е материята, която се крие под най-горния плодороден слой. С други думи - неплодородната почва, съставена от камъчета, раздробени в различна степен от земната ерозия. Земята, подходяща за строителни цели, не бива да съдържа органични вещества, защото те се разлагат и „канят" при себе си плесените.
Примери за земно строителство могат да се намерят навсякъде в човешката история - непечена тухла е послужила за изграждането на първите градове. Дори отвъд океана - в столицата на инките Куско, 80% от сградите са от трамбована пръст.
Земята като материал е използвана от хилядолетия по всички краища на планетата, включително и в България. Всички стари къщи по нашите земи са от камък, дърво и земя – с това са разполагали хората, това и са ползвали. Строителните техники са се усъвършенствали и обогатявали от поколение на поколение.
В един момент обаче, с навлизането на специализацията, местните материали са изоставени, защото изискват повече време и умения. Идват бетонът, стъклото, металите. За около половин век приложението на земните технологии е почти забравено, за да се възроди отново днес, с екологичния апел на новото време.
Все повече хора по света искат да живеят в истински дом, а не в поредната кутия. Усещането се поражда единствено когато той е построен с естествени, природосъобразни материали – земя, камък, дърво, слама. Такива къщи дишат, те са живи и ни свързват със Земята и Космоса, като пропускат техните енергии до нас, хората, за разлика от железобетонните апартаменти.
ЗЕМЛЯНИ
Съвременните материали често се оказват с вредни примеси, които макар и в минимални количества влияят негативно на здравето. Земното строителство е напълно екологично.
За да се построи една бетонна сграда, са нужни огромни ресурси. Същото важи и когато дойде време тя да бъде разрушена. При естествените материали е лесно – те се добиват близо до строителния обект, изискват малко преработка и сами се връщат обратно в природата.
До неотдавна строенето със земя се асоциираше и с бедност – днес това е мит. През последните години на този материал залагат обикновено заможните семейства. Първо, защото е здравословно и второ - защото могат да си позволят скъпите земни материали и технологии. В Холандия например глинените мазилки са най-скъпи - 1 м2 тънка мазилка струва 10 евро. Подобна е картината в САЩ, Франция, Австралия, Германия.
ЗЕМЯ В ИЛЮМИНАТОРА
В България обаче, ако човек се захване с такова строителство, може да му излезе евтино. Достатъчно е да се научите сами да добивате и полагате материала - популярен вариант е да се чиракува при някого с нужните умения.
Плюс в полза на земното строителство е и това, че стените са изключително красиви. „Няма човек, който да не го е оценил. И ние го чувстваме, докато работим цяло лято – опитомил си елемент на природата и си пресъздал атмосфера на нещо, което за човека е приятно. Една дебела стена от пръст регулира температурата, влажността на въздуха, климатът вътре е неописуем – трябва да си го изживял, за да го разбереш."
Плътността на земята може да се сравни с тази на камъка (1700-2200 кг/м3) и тя акумулира слънчевите лъчи и топлината и може да ги предава в продължение на няколко часа. По този начин успешно регулира разликите в градусите между деня и нощта. Полезна е и с това, че предпазва от пожари, защото като материал не гори - доказва го фактът, че открай време от нея се правят и самите пещи.
Земните къщи имат два основни недостатъка. Първият е, че не се справят добре при допира с вода. Проблемът се решава, като основите се вдигат на поне 60 см над повърхността, а козирката на покрива се „подава" с 40 см. Стара френска поговорка казва, че „земните къщи трябва да имат добри ботуши и добра шапка".
Вторият „минус" на земята е, че не се справя, когато от нея се очаква „пружиниране" или усукване – затова използването ѝ в чист вид не е сеизмично обосновано. Но срещу това също има решение. Сградата става устойчива, когато се комбинира дървен носещ скелет и земя като пълнеж. На други места по света, където не се намира дървен материал, се правят по-широки стени, които се укрепват с перпендикулярни издатини. Факт е, че земни къщи има в най-сеизмичните зони на планетата като Япония и Чили.
ЗДРАВО
НА ЗЕМЯТА
А може ли земните къщи да са високи? Свикнали сме българските селски домове да са на един или два етажа, но това ограничение не идва от технологиите, а по-скоро от битовата логика, че хората са обичали да живеят близо до земята. В Йемен могат да се видят 10-етажни такива сгради, които са издържали 400 години, във Франция и Германия има постройки на 7-8 етажа. А дори и у нас има високи „земни" примери – такива са почти всички манастири.
Архитектите у нас не са подготвени за работата със земя и това е една от причините Варвара да издаде наръчника си. „Докато още учех, идвах тук и обяснявах, че следвам строителство със земя във Франция. Приятелите ми се смееха и казваха, че в България такова нещо няма. „Ще те пратим на стаж в циганската махала" - ми беше любимата реплика. Но за щастие, минаха 10 г. и интересът става все по-голям", радва се тя.
А още по-хубаво е, че това важи не само за професионалистите – все повече любители избират сами да се заемат със строителство със земя, като осъзнат, проверен и природосъобразен избор. Именно към тях Варвара насочва ежегодните си обучения. Според нея е важно човек да има подготовка и опит, за да избягва грешки. Например ако мазилката не е добре дозирана, може да се напука. Ако не си разбрал как да разбъркаш или положиш материала, пък „дебне" конденз. В книгата ѝ са събрани най-честите проблеми и начините, по които ентусиастите могат да се справят с тях.
Известен плюс у нас е, че строителството не се държи от големи монополи, както е в много западни страни, и това прави по-лесно пробиването на нови идеи и техники, смята специалистката.
Миналата година в курса ѝ се включили четирима професионални строители от Шумен. Разказали, че вече им е омръзнало баналното градене с гипсокартон, при което се изхвърля половината материал, и затова търсят нещо различно.
КИРПИЧ
В СЪРЦЕТО
Най-запаленият от тях инвестирал 17 000 лв. в машина за пресоване на блокчетата. Когато Варвара учудено го запитала защо е толкова ентусиазиран за земното строителство, ѝ отговорил: „Като бях малък, при баба ми живеех в такава кирпичена къща и си спомням какъв беше климатът вътре. Като станах на 12-13 г., нашите построиха нова къща, преместихме се там, но не се чувствах комфортно. Ако не си го изживял, няма как да го разбереш."
Защото земното строителство е машина на времето, която директно може да те отведе в миналото на дедите, но и да ти покаже интересен поглед напред, към природосъобразното и уютно бъдеще...
Тук е почти завършена една от къщите на Варвара в Раховица. Полага се земната мазилка.