Градът на климатичните надежди

• Мощна буря и наводнения ПОЧЕРНИХА Франция 
  
• Наводнения в Испания, има ЗАГИНАЛИ
  
• Пожари и наводнения ВЗЕХА ЖЕРТВИ в САЩ
  
• Тайфунът „Гони" УБИ 9-има на Филипините
  

Това са малка част от новинарските заглавия, посветени на бедствията от тази година. Съвсем реални. И плашещи. Екстремните климатични явления не са просто парче от медийния дневен ред, а все по-ужасяваща част от живота на повече хора. Зад всяка такава новина стоят човешки животи – отнети или опустошени; съдби, изправени на изпитание. Щети за милиони. залети домове, удавени животни, унищожено имущество. Нещо се случва и всеки средноинтелигентен човек се сеща какво.

Климатични промени - това все още е термин, с който мнозина свързват само дебелите, пълни със скучна статистика доклади на организации и институции. Термин, който асоциираме с подскачащи по площадите активисти, с лозунги, плакати и ексцентрични акции. Израз, който все по-често се среща в политическите речи. 

И когато ни писне твърде много от медийно „пищене" за тези станали ни така досадни промени в климата, просто натискаме копчето на дистанционното и сменяме канала. Щрак! И животът изведнъж става по-хубав в романтиката на морското дъно по научнопопулярния канал или при вида на изкусителното тяло на попизпълнителка по музикалната телевизия... 

За жалост обаче, в живота опцията „щрак" просто я няма. Жеги изпиват водата от земите ни, изсмукват жизнените сокове от храната ни, необичайно високи нива на водата поглъщат домовете ни. И това не се случва само там, отвъд океаните, в далечните земи на екзотични континенти. Не, повтаря се плашещо често и в Европа и конкретно у нас. Само преди броени седмици, в първите дни на октомври, Европейският парламент одобри за България и Гърция помощ от 16,3 млн. евро за справяне с последствията от природните бедствия.

Черни икономики

На фона на зачестяващите бедствия официални представители на страните-членки на ООН не престават да се събират на ежегодни грандиозни събития в края на всяка година с идеята да решат как да се справят с учестеното тиктакане на бомбения механизъм „промяна на климата". Истината обаче е, че реалните решения изискват действия. А когато те са по посока на климата, са и обратнопропорционални на икономическия растеж.

Колкото и да става модерно понятието „зелена икономика", през XXI век тя си остава откровено черна. Двете най-големи икономики – САЩ и Китай, използват основно фосилни горива, за да генерират растежа си. По данни на Администрацията на САЩ през 2014 г. въглищата са осигурявали 39% от енергията на страната, природният газ – 27%, а ядрената енергия (уранът, с който се захранват атомните централи, сам по себе си е изкопаемо гориво) – 19%. Енергийният микс на Китай – държавата с най-буйно икономическо развитие, се базира основно на въглища – през 2013 г. по официални данни 75,6% от енергията е осигурявана от това твърдо и силно замърсяващо гориво. Суровият петрол е бил 8,9%, а природният газ – 4,6%.

Изводът е ясен: икономиките растат ръка за ръка с изгарянето на фосилни енергоизточници. Също толкова синхронно обаче растат и парниковите емисии. Страните, които най-бурно се развиват, оглавяват и класациите по парникови газове на глава от населението. Именно на тази взаимовръзка нямат воля да се противопоставят хората, от които зависят политиките.

Град

на любовта

От 30 ноември до 11 декември тази година в Париж предстои поредната световна конференция за климата на страните от ООН. Надеждите са големи. Още преди две години, когато събитието бе във Варшава и лидерите буквално в последния възможен момент успяха да стигнат до някакви си договорености, колкото да не мине конференцията под знака на пълна безрезултатност, беше категорично оповестено, че амбициозни нови цели и ангажименти (!) за климата ще се договорят в Париж. 

През 2015 г. за пръв път от над 20 г. преговори на ООН целта е да се постигне правно обвързване и споразумение за климата, за да бъде ограничено глобалното затопляне до 2°С. 

Защо точно 2°С? Това според изследователите е максималното допустимо покачване на средногодишните температури спрямо прединдустриалната ера, при което последствията ще могат да бъдат овладени. Накратко: червената линия, която не бива да прекрачваме. 

За две седмици Париж от Града на любовта ще се превърне в Град на надеждата. Надежда за „утре"-то на човеците. За свят с по-малко черни статистики...

Отложена

цел

Международният политически отговор на случващите се изменения в климата за пръв път е официализиран през 1992 г. на среща на върха в Рио де Жанейро. Приетите документи, станали известни като „Конвенциите от Рио", включват Рамковата конвенция на ООН за борба с климатичните промени. Документът очертава рамка на действие за ограничаване концентрацията на въглероден диоксид във въздуха, така че да бъде избегната „опасна човешка намеса в климатичната система". Рамковата конвенция влезе в сила през март 1994 г., а към момента са я ратифицирали 195 държави. От 1994-а ежегодно се провежда и т.нар. Конференция на страните по конвенцията, на която се прави оценка за прилагането на документа. Събитието е известно със съкращението си от английски COP. 

Една от най-важните срещи беше в Япония, когато бе приет т.нар. Протокол от Киото с ангажиментите, които индустриалните държави са поели за намаляване на емисиите парникови газове. 

Поставената глобална цел е за развитите държави те да бъдат редуцирани с поне 5% за периода 2008-2012 г. спрямо нивото от 1990 г. За съжаление обаче светът като цяло се проваля в постигането на договореностите от японския град – въпреки че някои страни надминават определените цели, други значително увеличават, вместо да редуцират емисиите си. 

На COP18 през 2012 г. става ясно, че борбата за климата е почти изгубена и държавите си дават отсрочка, като приемат изменение към протокола. Действието му се удължава до 2020 г., а целта е парниковите газове да бъдат редуцирани с 18% спрямо базовата 1990 г. Доколко новата цел ще бъде постигната, също е спорен въпрос, но времето ще покаже кои са приоритетите на държавите – да поощряват замърсяващата си индустрия или да спасят своето утре. Към момента изгледите не са особено в полза на бъдещето, но надеждата умира последна…

Адаптация

Година по-рано в Дърбан (Южна Африка) е основан Зелен климатичен фонд. Идеята му е да бъдат подпомогнати развиващите се страни да преминат към по-нискоемисионни производства с оглед на общата цел – намаляване на парниковите емисии в глобален мащаб. Фондът функционира като финансов механизъм съобразно Рамковата конвенция за климатичните промени на ООН. Целта му е до 2020 г. да се събират по 100 млрд. щатски долара годишно. В него е заложена идеята „замърсителят плаща" – индустриалните страни, които заради бурното си развитие генерират огромни количества парникови газове, се очаква, че ще осигуряват средствата. На COP19 във Варшава, вероятно под влиянието на опустошителния тайфун Хайян във Филипините, беше основан още един фонд - т.нар. Механизъм за загуби и щети, който има за цел да подпомогне слабите икономически държави, които са и най-уязвими, за справянето им с екстремни климатични явления. 

Така фондовете за спасяване на климата от света или на света от климата (не е съвсем ясно кое от кое ще се спасява) постепенно се увеличават като брой, амбициите са това да се случва и със сумите в тях. 

Тайфунът Дуджуан през септември тази година наложи евакуацията на десетки хиляди хора в Тайван.

Така годините се търкулват, преговорните срещи се редят... Подготвителна за дълго обсъжданата среща в Париж беше миналогодишната в Лима. В Перу бяха разработени елементите на споразумението за климата, с което се очаква да се обвържат тази година държавите. Договорени бяха и основните правила, по които всички страни ще допринасят за споразумението. 

Акцент от срещата в Лима беше и декларацията за образование и повишаване информираността по въпросите на климата, с която правителствата бяха призовани да включат измененията на климата в учебната програма и да информират народите си за тях. Сериозно беше поставен и друг важен въпрос – този за адаптацията към изменящия се климат. Президентът на СОP20 основа Глобална мрежа на националните планове за адаптация, в която се включиха САЩ, Япония, Обединеното кралство, Германия, Перу, Филипините, Того и Япония. Различни държави обявиха финансовия си принос. Част от прогреса, постигнат в Лима, беше и това плановете на държавите за адаптация да бъдат достъпни чрез сайта на Рамковата конвенция на ООН за климата, което би подобрило възможността за тяхната подкрепа. Адаптацията с все по-голяма тежест би трябвало да стои на дневен ред в политиките на страните. Няма какво да се лъжем, макар на официалните трибуни да се изричат гръмки слова и да се говори как страните заедно ще спасят света, първо, сегашната международна обстановка е толкова усложнена, че меко казано, спасение не дебне отвсякъде, и второ, на всички ни е пределно ясно, че наред с климатичните промени са се подредили и много други огромни по значимост кризи и проблеми. 

Без никакво желание за черногледство, а с обективен поглед, ще е доста трудно да достигнем заветната цел от 2°С. Дори обаче тя да стане факт, това отново ще си е промяна на климата. Промяна, към която трябва да се адаптираме. 

Ново 20

Така е ред на 21-ата конференция за климата. Срещата, по време на която съдбата на милиони хора ще е буквално във волята на държавните представители. Ясно е, че ако не бъде поет строг ангажимент, ситуацията с климата ще се влошава, а с това и новинарските емисии ще „почерняват". Статистиките ще са удавени в пороя, обгорени от слънцето, белязани от смърт и не на последно място - от икономически загуби. Загуби, от които бедните държави трудно биха се възстановили. 

През октомври тази година финансовите министри на 20 уязвими страни, представляващи 700 млн. души, основаха V20 (V от англ. vulnerable - уязвим). Групата е водена от Филипините, включва страни от Африка, Азия, Карибския басейн, Южна Америка и Тихия океан. По думите на финансовия министър на Филипините, ако на изменящия се климат не бъде реагирано адекватно, разходите на V20 заради екстремни явления до 2030 г. ще надхвърлят 400 млрд. долара. На първата си среща финансовите министри на тези страни заявиха, че заради изяви на климатичните промени вече регистрират средно по 50 000 смъртни случая на година. Но още по-страшни са прогнозите им, че този брой се очаква да нараства експоненциално поне до 2030 г. 

И за да се върнем в по-регионален контекст, ето позицията, която ще защитава Европейският съюз в Париж. Според гласуваната в средата на октомври от Европарламента резолюция емисиите на парникови газове трябва да се намалят с най-малко 40%, ЕС ще изисква да бъде поставена цел за подобряване на енергийната ефективност с 40% и до 2030 г. делът на възобновяемите източници в енергийния микс да е поне 30%.

ЕС позиция

ЕС ще застъпи тезата, че протоколът, който се очаква да бъде приет тази година, трябва да е правно обвързващ и да поставя като цел намаляването до 2050 г. или възможно най-скоро след това емисиите на парникови газове, за да може целта глобалното затопляне да остане под 2°С да бъде постигната по рентабилен начин. В Брюксел е взето решение ЕС да отстоява позицията, ако е необходимо, през 2016 г. да започне работа по разработването на мерки за допълнителни намаления. Ключов момент в европозицията е документът от Париж да включва 5-годишен период на поемане на задължения, така че страните да са амбицирани.

Не бойте се, деца...

Какво обаче реално ще се случи в Париж, все още само гадаем. За момента е сигурно единствено, че тази среща никак няма да е лека. Представителите на страните вероятно ги очакват безсънни нощи и изтощителни преговори, защото, каквото и да говорим, става дума за пари. 

Колкото и идилично да звучи спасяването на света, климатичните решения струват пари. Страшно много пари. Които едни страни искат да им бъдат осигурени като компенсация, а други правят всичко възможно да не дадат. И докато всеки дърпа чергата към себе си, трябва да се намери консенсус. По-важното – да се постигне обвързаност, че точките по споразумението ще бъдат спазени. От изхода на преговорите зависят милиони животи и милиарди човешки съдби. И дано обобщението от Парижката среща не е безпътното Дантево: „Надежда всяка тука оставете". Дано Париж най-накрая бъде този, който след поредната среща ще се запомни като Град на надеждата...