Узрели ли сме за зелени релси?

Масовото застрояване, особено на вътрешните градски зони, тежкия трафик плюс куп други фактори логично водят до неблагоприятни екологични последици за градския климат, които от своя страна неминуемо изискват значителни преки и непреки разходи.

Липсата на зелени площи в централните райони се отразява пагубно на естествения воден баланс, което от своя страна повишава повърхностния оток на валежите, претоварвайки канализационните системи  при проливни дъждове. Често сме свидетели как след половин час дъжд е невъзможно да се ходи по улиците, освен ако не сме снабдени със специална екипировка. Претоварването и запушването на каналите съвсем естествено се отразява и на замърсяването на водоемите, което пък закономерно води до допълнителни разходи за водопроводи и пречистване на водата.

Значително намалява и транспирацията - процесът на изпаряване на водата от растенията като страничен ефект при фотосинтезата. Това намалява на влажността на въздуха и създава ефекта „топлинни острови" заради повишеното поглъщане на радиация и липсата на свежи въздушни коридори.

Вероятно неведнъж ви е идвало да си запушите ушите заради шума от преминаващите коли, автобуси или трамваи, а нагъчканите една до друга сгради допълнително отразяват неприятния звук. Резултатът е прах и какафония. Финият прах няма как да се свърже с повърхностите на сградите и затова постоянно циркулира във въздуха.

Някак си, абсолютно нелогично, напук на всичките нароили се зелени инициативи, зеленината все повече намалява. Дори и там където е естественото ѝ място. В много европейски градове озеленяването отдавна е основен приоритет. Наред със свежите паркове и градини, често могат да се видят и трамваи, плъзгащи се по зеленина. На местна софийска почва идеята изглежда пълна утопия, особено с оглед на поостарелите трамвайни мотриси, бълващи масло. И все пак…

Ако погледнем чисто психологически – зеленият цвят носи успокоение и релаксация, помага при депресивни състояния, създава усещане за самоконтрол, здраве и издръжливост. Другата асоциация със зеления цвят е доста по-практична и тривиална -мирис на пари. Въпросът не е в това дали зелените инициативи струват скъпо, а по-скоро как оптимално и целесъобразно да се усвоят тези средства.

Напоследък в София покрай ремонтa на трамвайното трасе на бул. „България“, предстоящия ремонт около Руски паметник, и възстановяването на трамвайното трасе в Борисовата градина масово се заговори за озеленяване на релсите. През април във фейсбук стартира инициатива за изграждането на зелени релси по трамвайните линии на София. Страницата вече е харесана от хиляди софиянци, уви, засега практически резултат няма. От Столична община заявиха, че такъв проект не се предвижда. 

Всъщност първи заговориха за зелени трамвайни релси през 2009 г. от сдружението „Архитекти за София", като част от кампанията „София 2020“. Основната цел на тяхната платформа е градът ни да стане по-добър за живеене град. Не им се получи. По една или друга причина в Оперативната програма „Регионално развитие 2007-2013 г.", средства за подобни инициативи няма. Престои да видим дали това ще се промени в следващите финансирания от Европейския съюз. 

Ето кои биха били ползите  от затревяването на трамвайните релси:

Подобрено абсорбиране на влага

В зависимост от вида тревна настилка дъждовната вода се абсорбира значително. След валежи тя се изпарява постепенно и овлажнява трайно въздуха, което през летните месеци е изключително необходимо. Абсорбирането на вода от зелените площи действа като филтър и води от своя страна до значително по-малко замърсени води към канализационните системи.

По-добър локален климат

Големите градове страдат от непосилни горещини и суша не толкова (и не само) поради метеорологичните явления, а предимно в резултат на презастрояването, огромните количества бетон и асфалт, както и масовото ползване на климатици, които докато охлаждат вътрешните помещения, бълват горещ въздух навън. Често „градския топлинен островен ефект" възниква поради високото усвояване на топлина от сградите през деня и бавното им изстиване през нощта. За разлика от сградите растенията абсорбират енергия за фотосинтеза и последващото изпаряване на влага доставя прохлада във въздуха. Растителността предпазва почвата и от пряка радиация. Поради ниския капацитет на задържане на топлина в сравнение с бетона или асфалта, зелените площи не се нагряват толкова и съответно се охлаждат значително по-бързо.

Намаляване на температурата на релсите

През лятото температурата на релсите надминава 60 градуса, а когато са затревени градусите значително спадат, което спестява разходи по поддръжката на линиите и подобрява безопасността, редуцирайки риска от деформации и дерайлиране на мотриси.

Поемане и задържане на прах

Основен проблем на големите градове е замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Колкото са по-малки, толкова риска  за здравето на хората, които ги вдишват, е по-голям, защото достигат по-лесно до вътрешната част на дихателната система. Голяма част от праха има изключително вредни химически и физични характеристики. Често градският прах е много по-рисков и опасен за здравето от цигарения дим. Ако по задръстените с трафик улици има затревени площи, това доста ще намали разпространяването на праха във въздуха.

Намаляване на шума

Въпреки че ползите от растителността като шумоизолатор не са драстични, все пак дори и частичното абсорбиране на шума е плюс за централните райони на градовете. 

Естетически и психически ефекти

Почти невъзможно е да се озеленят централните автомобилни артерии, а съчетанието с нагъсто построените (предимно сиви) сгради прави ситуацията наистина потискаща. Един килим от зелени релси значително би разведрил обстановката, особено ако сте попаднали в задръстване. Доказано е, че ватманите, чиито маршрути преминават през затревени релси, са далеч по-ведри и здрави от колегите си, каращи по стандартни трасета. Предполага се че същото важи и за пътниците. Зеленият цвят има успокояващ ефект за очите и психиката. И всъщност може би именно това е най-важния, но и най-подценявания ефект на „зелените релси". Дано покажем зрялост и далновидност, и не пренебрегнем този проект като непотребен и излишен лукс.