Светът в теб22 декември 2020

Висшият Аз: 11 начина да се свържете с душата си

Позволете на всичко да се случва както се случва. Поне за един ден.

изображение: iStock

През вековете Висшият Аз е получил много имена: вътрешния Аз, Душата, Христовото съзнание, Възлюбеният, Природата на Буда и Духът. Независимо от това как наричаме това фундаментално вътрешно Ядро, това е нашата най-дълбока, най-Божествена същност. И въпреки че сме запознати с тези понятия, много от нас все още се борят да разберат Висшия Аз и неговата роля в живота ни. Дали има начин да трансформираме тази тема от интелектуална концепция в усещане, което изпитваме? Да, и не един. Предлагаме ви напътствията на Aletheia Luna и Mateo Sol, собствениците на сайта "Вълк единак", създаден на 11.11.2011 г.

Ето някои пътища и практики, които могат да ви помогнат да се свържете отново с висшия си Аз:

1. Открийте лицето на своя Висш Аз.

Как изглежда, на кого или на какво прилича вашият Свещен Аз? Може да използвате визуализация, вътрешно пътуване или автохипноза. Въпреки че вашият Висш Аз в крайна сметка е извън всички етикети и форми, това помага да имате визуално изображение, от което има нужда човешкият ум.

2. Какъв е вашият Висш Аз?

Например, когато имате мистично преживяване или спонтанна среща с тази по-дълбока част от вас, какви усещания възникват във вашето тяло? Как се чувстват гърдите, коремът, главата и тялото като цяло? Можете също така да се свържете с вашата интуиция, за да ви помогне да отговорите на тези въпроси. Тъй като вашата интуиция е гласът на вашата Душа/Висшия Аз, тя осигурява директен достъп до тази вечна част във вас. Обърнете внимание на това как се чувства гласът на вашата интуиция във вас. Тих шепот ли е? Може би това е чувство на вътрешна тишина, спокойствие, състрадание или дълбоко познание?

3. Какво послание носи висшият ви Аз за вас?

Ако желаете, можете да опитате при самовглъбяването си да ползвате автоматично писане, анализ на сънища и дори използването на оракулски карти, за да се свържете с посланията на Висшия си Аз. Учете се на осъзнаване на тялото, използвайте вътрешната си концентрация като начин за настройка. После се отпуснете напълно - медитацията е друг мощен начин за свързване с прозрението, което иска да ви предаде Висшия Аз.

4. Отделяйте време за мълчание и съзерцание всеки ден.

Започнете с минимум 10 минути дневно. Можете да използвате това време за медитация или просто да се насладите на природата и чудесата на съществуването. Какви чувства или мисли имате през това време? Запишете ги в дневник.

5. Помислете кои неща можете да предадете на Бог, за да се освободите.

Една от най-сериозните причини, поради които трудно се свързваме с Висшия Аз, е че носим твърде много психически и емоционален багаж. Какво трябва да предадем на Бог и да премахнем от живота си? Как можем да тренираме, за да пускаме хора, обстоятелства и случки с все по-голяма лекота? Внимателно разучете себе си - какви убеждения, идеали, предположения, обусловености ви карат да се чувствате отделени и нещастни.

6. По какви начини можете да приемате и обичате себе си (и другите) повече?

Любовта отваря сърцето ви, а през него е директният вход към душата. Няма по-мощен начин за възстановяване на връзката с вашата Истинска природа. Колкото повече любов изпитвате, толкова повече животът се разширява и толкова по-дълбоко можете да въплътите своя Висш Аз. Да се научиш как да обичаш себе си е решаващ начин да изживееш истинската си природа. Задайте си въпроса: „Какво в мен трябва да се държи в любящите ръце на състраданието и самопрощаването в момента?“

7. Опитайте несъпротивление („върви по течението“) за един ден.

Ето един експеримент: ангажирайте се да позволите на всичко да се случва както се случва, включително вашите мисли, емоции и външни обстоятелства. Опитайте това поне един ден. Как се чувствате? Колкото повече се съпротивляваме на живота, толкова повече затъваме в дуалистичните си умове. Смирението не означава да бъдем мачкани или да се превърнем в изтривалка (важно е да създадем граници и да казваме „не“). Несъпротивлението е житейска философия. То почита реалността - и колкото по-свързани сме с реалността, толкова повече достъп имаме до нашия Висш Аз.

8. Открийте кой (или какво) е вашият духовен водач.

Духовните водачи са мощни същества, които ни помагат да се свържем с истината, смелостта, мъдростта и любовта вътре в нас. Независимо дали вярвате, че са архетипове или действителни независими енергии, е без значение: те могат да ви помогнат да се свържете с висшия си Аз, като ви насочат към преоткриване на това, което всъщност сте.

9. Намерете задушевното си място.

Всички имаме поне едно задушевно място на земята. Специалното място, където изпитваме уникални чувства на принадлежност, овластяване и енергично подмладяване. Намирането на вашето задушевно място ще ви помогне да се свържете с вашия Истински Аз, в тази локация вие се отпускате максимално, забавяте темпото и се чувствате добре - това ще ви вдъхнови да бъдете интроспективни и внимателни.

10. Практикувайте огледална терапия.

Когато се взирате внимателно в очите си в огледало и призовавате присъствието на вашата Душа, какво чувствате? Какво преживявате? Очите са огледалата на душата. Вижте дали можете леко да пропуснете покрай ушите си вътрешния его-глас на самооценката (ау, колко съм дебела, нови бръчки ли имам, ами тези торбички...) и да докоснете вътрешния си Източник. Това е мощен и бърз начин за повторно свързване с вашата Висша природа.

11. Свържете се с настоящия момент.

Пробуждането за вашата Истинска природа може да се случи само (и винаги) точно тук, точно сега, в настоящия момент. Това е тайната, предадена чрез древни традиции и духовни учения: Раят е тук във вас, Небесното царство е Сега.

Трудността, с която се сблъскваме, е маймунският ум, който непрекъснато тича наоколо, опитвайки се да ни отведе до някакво специално бъдещо място. Но красотата и съвършеното състрадание на Живота е, че не е нужно да търсите с фенер и борба вашия Висш Аз. Той е тук и сега там, където винаги е бил - във вас. За съжаление, повечето от нас трудно стигат до тази проста, но свещена истина. Умът ни има толкова силно захващане, че едва можем да седим неподвижни за две секунди, без да се гърчим и да се опитваме да избегнем да мислим как се чувстваме. Ето защо комбинацията от духовност и психология е толкова важна. Нуждаем се от психология, която да ни помогне да развържем вътрешните си възли, а от духовност - за разхлабване на ума.