снимка: iStock
Да не приемаш нищо лично е трудно изкуство, което изисква доста труд, но пък резултатът от усилията си струва – свобода. Лесно е да се изгубиш В калейдоскопа на света, където се пречупват стотици мнения, реакции, разбирания. Често приемаме чуждото поведение като етикетче с нашата цена. Но истината е, че хората говорят и действат от собствените си вътрешни състояния и убеждения. Поведението им и маниерите им отразяват тяхната действителност и същност, не нашата.
Ако приемаме всичко лично, се превръщаме в заложници на чужди чувства. Ставаме тревожни, задълбочаваме съмнението в себе си и се изтощаваме психически. Нужни са решителност и тренировки, за да се освободим от тези вериги. Нека спрем да се защитаваме от всяка дума по наш адрес. Понякога просто трябва да я оставим да потъне в небитието на изречената маловажност.
Вместо да се губите из лабиринтите на чуждите драми, изберете да прекратите пригласянето на чужди очаквания. Изключете обяснителния режим, в който влизате при разговор с всеки, който не ви разбира.
Изберете да запазите вътрешния си мир, нека това е осъзнат избор – да останете центрирани и спокойни при всички обстоятелства. Дори във вражеското обкръжение на отровни и предвзети хора.
Предлагаме ви няколко техники, които могат да са ви от полза, по пътя към изчистването на досегашните предразсъдъци и връщането на личностните ви граници.
„Това за мен ли се отнася?“
Когато някой казва или прави нещо, задайте си наум въпроса: „Наистина ли това е за мен или за него/нея?“
Често хората говорят от болката си, страха, очакванията си. Това е огледало на техния вътрешен свят, не на вашия.
„Пусни го да се оттече“
Представете си, че не сте мишена, а поток, през който преминават всякакви думи и оценки. Тук ще ви помогнат някои представи: представете си, че сте прозрачно стъкло, че сте вода, а думите – вятър, че сте небе, а чуждите реакции – облаци. Можете да произнесете фразата: „Това не е мое. Връщам го на този, който го е създал.“
Пауза и заземяване
Когато усетите емоционален отклик –направете пауза и насочете вниманието си към тялото. Ходилата са на земята, вдишвайте и издишвайте бавно, усетете тежестта на тялото си. Тази кратка пауза прекъсва автоматичното въвличане.
Повтаряйте си следните утвърждения:
- „Чуждото мнение е отражение на тяхната действителност, не на моята.“
- „Не съм длъжен да отговарям на чужди очаквания.“
- „Аз съм само наблюдател. Не реагирам.“
Определете вътрешната си роля
Всеки ден можете да „облечете“ различна роля, например:
- Аз съм изследовател
- Аз съм наблюдател
- Аз съм свободен
Това помага да си спомните, че случващото се около вас не е лично, а част от спектакъл или сън.
Котешкият метод
Спомнете си как действа вашият котарак. Той не се обижда, не доказва нищо, не се въвлича. Просто живее в своя свят. Понякога помага да си зададете въпроса:
„Ей, пухкавелко, ти би ли се притеснил от тези думи?“. Отговорът, макар и неизречен, най-вероятно е – не.
Източник
