Снимка: Youtube
17-годишният Хоакин Оливър беше прострелян в коридора на неговата гимназията. Стрелецът - по-голям тийнейджър, изключен преди няколко месеца. Седем години след кървавия за САЩ Свети Валентин, мъртвият Хоакин заявява, че е важно да се говори за случилото се на този ден в Паркланд, Флорида, „за да можем да създадем по-безопасно бъдеще за всички“. Това пише в коментара си в The Guardian Габи Хинслиф.
Странният метален глас отговаря на въпросите на бившия журналист на CNN Джим Акоста в интервю за Substack. Става дума за дигитален призрак: изкуствен интелект, обучен върху старите публикации на починалия тийнейджър в социалните медии. Акоста твърди, че интервюто е правено по молба и със съгласието на родителите на момчето. Целта на всички в зловещото събитие е да подкрепят кампания за по-строг контрол върху оръжията. Но и (според признанието на бащата Мануел) просто да чуят отново гласа на сина си. Майката Патрисия прекарва часове, задавайки въпроси на изкуствения интелект, слушайки го как казва: „Обичам те, мамо.“
Никой родител с всичкия си не би осъдил опечален човек. Утеха е да запазиш детската стая като светилище, да говориш с надгробния камък, да спиш с тениска, която все още носи аромата на най-скъпото ти същество. Хората се справят с мъката си както могат. След 11 септември семействата на загиналите слушаха (докато касетите физически не изчезнаха) съобщения на телефонни секретари, оставени от близки, обаждащи се вкъщи, за да се сбогуват от горящите кули и отвлечените самолети. Имам приятелка, която все още редовно препрочита стари разговори в WhatsApp с покойната си сестра. Друга пък от време на време изпраща съобщения със семейни новини на номера на покойния си баща. Тя знае, че той не е там, разбира се, но все още не е съвсем готова да прекрати общуването си с него. Някои хора дори плащат на екстрасенси, за да се свържат с починалите си близки. Но именно защото е толкова трудно да се преодолее скръбта, опечалените са силно уязвими и стават жертва на експлоатация. Съвсем скоро дигиталното връщане на мъртвите ще се превърне в печеливш бизнес.
Още един случай - генерираното от изкуствен интелект видео, което Род Стюарт пусна на сцената неотдавна. В него покойният Ози Озбърн поздравяваше различни починали музикални легенди...Всичко това може да означава малко повече от просто възпоменателни мемета. Семейството на застрелян в Аризона човек създаде с помощта на изкуствен интелект негов аватар, който се обърна към съдията по време на произнасянето на присъдата на убиеца. Но с времето това може да се окаже много сериозно предизвикателство пред идеите за индивидуалност и смъртност. Ами ако беше възможно да се създаде постоянно копие с изкуствен интелект на някой, който е починал, може би във формата на робот, и разговорът с него може да продължи завинаги?
Възкресението е божествена сила. Не можем да се предадем лекомислено на някой технологичен брат с месиански комплекс. Но докато законните права на живите забраняват да им се краде самоличността за използване в фалшиви изчисления с изкуствен интелект, правата на мъртвите са объркани и объркващи.
[...]
Но всеки скърби по различен начин. Какво се случва, ако половината от семейството иска мама да бъде дигитално възкресена, а другата половина не иска да живее с духове?
Изкуственият интелект на Хоакин Оливър никога няма да се развие – ще остане завинаги на 17, затворен в кехлибара на тийнейджърския му образ в социалните медии. За това е виновен неговият убиец, а не скърбящото му семейството. Мануел Оливър знае много добре, че аватарът всъщност не е сина му и не се опитва да си го върне. За него това изглежда по-скоро като естествено продължение на начина, по който се развива антинасилническата кампания на семейството. И все пак има нещо обезпокоително в намеренията на родителите. Те смятат да дадат на аватара достъп до акаунт в социалните медии, за да качва видеоклипове и да печели последователи. Ами ако изкуственият интелект започне да халюцинира или да се отклонява към теми, за които не може да знае какво е мнението на истинският Хоакин?
[...]
С развитието на изкуствения интелект, всички ние все повече ще живеем със синтетичните версии на себе си. Нещата няма да изглеждат както сега - с относително примитивната Alexa в кухнята ви или с чатбота в лаптопа ви (макар вече да има доста случаи, в които изкуственият интелект се антропоморфизира). Всичко ще е много по-фино настроено към човешките емоции. Един на всеки 10 възрастни британци споделя в анкетите, че няма близки приятели. Разбира се, че ще има пазар за компаньони с изкуствен интелект. Ще е толкова нормално, колкото днес да си вземете котка или да преглеждате живота на непознати в TikTok.
Може би като общество в крайна сметка ще решим, че ни е удобно технологиите да отговарят на нуждите на хората, щом други хора не могат да ги удовлетворят, за съжаление. Но има голяма разлика между това на самотниците да бъде осигурена приятна компания и събуждането на починали хора, за да се запълни липсата на любимия човек в реалния живот. Има време за раждане и време за умиране, според библейския стих, който толкова често се чете на погребения. Как всичко това ще ни промени като вид, когато вече не сме сигурни кое е какво е?
