Подкрепете ни!




Изкуство17 септември 2019

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Откъс от филма на Милош Форман ”Полет на кукувиче гнездо, 1975, снимка: kinopoisk.ru
Откъс от филма на Милош Форман "Полет на кукувиче гнездо, 1975, снимка: kinopoisk.ru
„На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им."
Това е посвещението в книгата „Полет над кукувиче гнездо". Книга, написана като дипломна работа и която обърна представите на света за нормалност и свещена лудост, за мъдрост и суета. Авторът Кен Киси е роден на 17 септември 1935 г. и живя на тази земя само 66 г. Написал е още „Понякога велика идея", „Песента на моряка", „Съдбовен кръг". Подбрали сме за вас няколко абзаца от Гнездото на Киси, за да си спомним заедно за един от големите творци на миналия век. 

  • Нощем все по-трудно си намирам леглото, трябва бая да пълзя на четири крака под пружините, додето открия къде съм си залепил дъвките. Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност. Ето това Макмърфи не може да го разбере, това, че искаме да сме в безопасност. Той все се опитва да ни измъкне от мъглата, на откритото, където могат лесно да ни спипат.
Той извика. Накрая, когато падаше назад и за секунда видяхме лицето му наопаки, преди да го затрупа на пода купчината бели униформи, той си позволи да извика.
Вик на победено животно, на страх и омраза, на капитулация и предизвикателство — такъв, ако ви се е случвало да ловите мечка или пума, или рис, е последният вик, който надава подгоненото, простреляно и падащо на земята животно, когато кучетата се нахвърлят отгоре му, когато то вече се интересува единствено от себе си и от своята смърт.

  • Ей го стария Пийт, с лице като прожектор...Обяснява ми колко е уморен и само това ми е достатъчно, че да си представя целия му живот в железниците; виждам го колко се мъчи да проумее как да познава часовника, как се поти, додето си закопчае правилно униформата, как се пъне като грешен дявол да се справи с работата си, която за другите е толкова проста, че могат хем да я вършат, хем да си седят на стола и да си четат някое криминално или любовно романче. Всъщност той никога не е смятал, че ще се справи с нея — още от началото си е знаел, че няма да може, — но поне е трябвало да опита, просто да се опита да им подражава. Така, в продължение на четирийсет години успял да живее ако не вътре в света на другите хора, то поне някъде по краищата му.
Сякаш всяко едно лице е някаква табела, като ония с надпис „Аз съм сляп“, които си окачват по вратовете уличните музиканти-имигранти в Портланд, само че на тия табели пише: „Аз съм уморен“, „Аз съм изплашен“, „Аз умирам от цироза на черния дроб“, или „Аз съм заобиколен от машини и хора, които все ме тъпчат“. Всичките тия табели мога да ги прочета, колкото и да е дребен шрифтът. Някои от лицата се обръщат към другите и ако искат, могат да прочетат какво пише на техните табели, само че има ли смисъл? Лицата се разпиляват в мъглата като конфети.
Никога не съм стигал толкова надалеч. Значи, това е да си мъртъв. Предполагам, че е така и когато си Безмозъчен; напълно се изгубваш в мъглата. Не се движиш. Хранят тялото ти, додето накрая то престане да яде; тогава го изгарят. Не е толкова лошо. Не боли. Нищо друго ми няма, освен дето ми е малко студено, но си мисля, че с времето и това ще мине.
  • Аз продължавах да си имам свое мнение по въпроса, че Макмърфи е истински великан, който се е появил изневиделица, за да ни спаси от Системата, хванала в мрежата си цялата страна, че той е прекалено голям, за да се занимава с нещо толкова жалко като парите — но по едно време почти взех да мисля като другите.

Още по темата:

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини? Изкуство

Ще бъде ли спасена една от най-великите картини?

Можете да наблюдавате „Викът" онлайн в работното време на музея

20 щриха от портрета на Екзюпери Изкуство

20 щриха от портрета на Екзюпери

120 г. от рождението на автора на „Малкия принц"

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш. Изкуство

Вярата е като любовта. Откриваш я, когато най-малко я чакаш.

144 г. от смъртта на първата феминистка Жорж Санд

Опакованите мечти на Кристо Изкуство

Опакованите мечти на Кристо

Смисълът е в диалога със стотици хора, включени в изпълнението на проектите, смяташе творецът от Габрово

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден

Истината идва само чрез страданието... Изкуство

Истината идва само чрез страданието...

129 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

„Изгревът на следващото“ Изкуство

„Изгревът на следващото“

Участвайте в конкурса за разказ на тема възможното движение към позитивно бъдеще

Пуснаха „България в четири сезона” Изкуство

Пуснаха „България в четири сезона"

Режисьорът Стефан Апостолов: „Надявам се, че филмът ще даде малко надежда и ще подбуди духа ви"

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното Изкуство

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

137 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 72 години след като се появи в навалицата

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“ Изкуство

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“

Изданията на Човешката библиотека следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“