Подкрепете ни!




Изкуство14 ноември 2020

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...
Астрид Линдгрен (14 ноември 1907 - 28 януари 2002) е шведска писателка. Автор е на любимите детски книги на няколко поколения - „Пипи дългото чорапче", „Емил от Льонеберя“ и „Карлсон, който живее на покрива". Сладкодумната разказвачка на забавни приключения с невероятни герои е била нещастна майка няколко години, тъй като житейски обстоятелства налагат тя да остави малкото си момченце, родено извънбрачно, в приемно семейство в съседна държава. През 70-те години на миналия век, когато родителите са смятали за нещо нормално да набият децата си с възпитателна цел, Астрид Линдгрен проповядвала колко пагубно е домашното насилие за формирането на здрава личност. Година след като през 1978 г. държи във Франкфурт на Майн известното си слово "Никога повече насилие", в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата.
Нека на датата, на която светът отбелязва рождения ден на най-нежната детска познавачка на детската душа, да си припомним няколко цитата от „Пипи дългото чорапче“, излязла на български език за първи път през 1968 година. Преводач е Вера Ганчева. 

***
Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.

***
Най-важното нещо за едно корабокрушение без съмнение е корабът, а второто — празната бутилка. На това ме е научил баща ми още когато бях в люлката. „Пипи — каза ми той, — не е страшно, ако забравиш да измиеш краката си, когато отиваш да те представят в кралския двор, но ако забравиш празната бутилка при корабокрушение — сбогом прощавай!”
***
— Пиши ти, защото си по-опитен в това изкуство — каза му тя.
— Добре, но какво да пиша! — попита Томи.
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.”
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие”.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но…
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…”
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
И Томи написа:
Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.
***
Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."

***
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.

***
...А сега трябва да си тръгвате,защото ако не си тръгнете сега,утре няма как пак да дойдете!!!

***
- То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. 
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! 
- Кой е казал, че трябва - възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.“

Още по темата:

За любовта в самота Изкуство

За любовта в самота

94 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Джордж Оруел - Пророк на тъгата Изкуство

Джордж Оруел - Пророк на тъгата

Надали днес някой се съмнява в безсмъртието на Биг Брадър. И това е повече от притеснително...

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите Изкуство

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите

Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице Изкуство

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице

71 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава. Изкуство

Измислени сме да сме щастливи. Не знам защо не ни се получава.

Дейвид Линч на 75 г. - за секса, изкуството и старостта

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм” Изкуство

Конкурс „Нарисувайте любим герой от български анимационен филм"

Очакваме от младите художници оригинални и създадени с въображение творби

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

100 години от рождението на на един от най-големите следвоенни писатели - Фридрих Дюренмат

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие Изкуство

Спомен за Петя Дубарова - Невинна като детско своеволие

След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството

Уди Алън на 85! Изкуство

Уди Алън на 85!

Не стига, че няма Бог, ами я се опитай да намериш водопроводчик в почивен ден

Пандемията завзе и сериалите Изкуство

Пандемията завзе и сериалите

Създателят на This Is Us обяснява как коронавирусът и Black Lives Matter влизат с гръм и трясък в 5-и сезон

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря Изкуство

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря

Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде