Изкуство15 януари 2020

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Гео Милев, автопортрет
Гео Милев, автопортрет
Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев (15 януари 1895 г. - 15 май 1925 г.) е български поет и публицист, представител на експресионизма в българската литература. В списание „Пламък“ Гео Милев публикува статии в рубриката под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, и началото на поемата „Ад“. Екземплярите със „Септември“ са конфискувани, а списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на една година затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. На 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.Останките му са открити през 50-те години на XX век в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Гео Милев е бил брутално удушен с тел. Нека си припомним някои негови мисли от статията „Българския народ днес“, които звучат, за съжаление, твърде актуално:

  • Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. 
  • Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ.

  • И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...

  • „В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. 
И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.
  • Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване. И възврат към светлите завети на миналото.

  • Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

  • Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?

  • Не. Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.

  • Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.

  • Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ. Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).
В света на книгите, когато другият е затворен Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен

Нашите литературни предложения по време на карантина

Ти ме направи такъв и аз съм твой Изкуство

Ти ме направи такъв и аз съм твой

Кени Роджърс остави на човечеството най-нежното изпълнение на баладата Lady

Жената е най-могъщото същество в света Изкуство

Жената е най-могъщото същество в света

Хенрик Ибсен: „Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението"

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним? Изкуство

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним?

Джон Ъпдайк: „Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието"

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи? Изкуство

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи?

10 чудесни сериала, които препоръчваме в условията на социална изолация

От памтивека той блуждаял... Изкуство

От памтивека той блуждаял...

164 години от рождението на великия художник Михаил Врубел

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов? Изкуство

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов?

70 години без великия Михаил Булгаков

За любовта в самота Изкуство

За любовта в самота

93 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете Изкуство

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Според писателя Кевин Дикинсон прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените