Изкуство29 януари 2020

„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница"

Антон Павлович Чехов за любовта

„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница”
Антон Павлович Чехов (29 януари 1860 - 15 юли 1904 г.) е руски писател и драматург. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения - разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница". Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка" през 1896 г., но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен академичен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо", „Три сестри" и „Вишнева градина". Емблематични произведения, които не слизат от световните сцени и до днес. Представяме ви няколко фрагмента от разказа на Чехов "За любовта". 

  • Как се заражда любовта — каза Альохин, — защо Пелагея не обикна някой друг, който да отговаря повече на нейните душевни и физически качества, а обикна именно Никанор, тая мутра — тук всички му викаме мутра, — доколко в любовта са важни въпросите на личното щастие — е неизвестно и може да се разглежда и така, и така. Досега за любовта е казана само една неоспорима истина, а именно, че „тайна сия велика ест", а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а само поставяне на въпросите, които са си оставали нерешени. Обяснението, което ти се струва, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и според мен най-добре е да се обяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме. Трябва, както казват докторите, да се индивидуализира всеки отделен случай.
  • В Москва, още когато бях студент, имах приятелка, мила дама, но всеки път, когато я държах в обятията си, тя си мислеше колко ще й давам на месец и колко струва сега фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е честно, или не е, умно ли е, или е глупаво, докъде ще доведе тази любов и така нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, но че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм уверен.
  • Бях нещастен. И в къщи, и на полето, и в плевника мислех за нея, стараех се да разбера тайната на младата, красива, умна жена, която се омъжва за неинтересен човек, почти старец (мъжът й минаваше четиридесетте) и има от него деца, да разбера тайната на този неинтересен добряк, простодушен човек, който разсъждава с такова скучно здравомислие, на баловете и вечеринките се държи около солидните хора, отпуснат, ненужен, с покорно, безучастно изражение, сякаш са го довели тук да го продават, който обаче вярва в своето право да бъде щастлив, да има деца от нея; и все се стараех да разбера защо е срещнала именно него, а не мен, и защо е трябвало в нашия живот да стане такава ужасна грешка.
  • Дълго разговаряхме, мълчахме, но не разкривахме любовта си, таяхме я плахо, ревниво. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата тайна дори на нас самите. Обичах я нежно, дълбоко, но разсъждавах, питах се до какво може да доведе нашата любов, ако не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се невероятно тази моя тиха, тъжна любов изведнъж грубо да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където така ме обичат и така ми вярват. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, но къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, ако водех красив, интересен живот, ако се борех например за освобождението на родината или ако бях знаменит учен, артист, художник, а то от една обикновена, делнична обстановка ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И колко ли би продължило нашето щастие? Какво ще стане с нея, ако се разболея или умра, или просто ако се разлюбим?
  • Когато там, в купето, погледите ни се срещнаха, душевните сили ни напуснаха, прегърнах я, тя притисна лице към гърдите ми и сълзи потекоха от очите й; целувайки лицето й, раменете, ръцете, мокри от сълзи — о, колко нещастни бяхме ние с нея, — аз й признах любовта си и с пареща болка в сърцето разбрах колко ненужно и нищожно, каква заблуда е било всичко, което ни пречеше да се обичаме. Разбрах, че когато обичаш, в разсъжденията си за тази любов трябва да те ръководи нещо висше, нещо по-важно от щастието или нещастието, от греха или добродетелта в техния обикновен смисъл или изобщо не трябва да разсъждаваш.

Из "За любовта", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев

Още по темата:

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм. Изкуство

Какво от това, че съм живял много. Аз винаги започвам отначало. С всеки един филм.

Мишел Пиколи: Не трябва да свикваме да живеем, трябва да се удивяваме всеки ден

Истината идва само чрез страданието... Изкуство

Истината идва само чрез страданието...

129 години от рождението на великия писател Михаил Булгаков

„Изгревът на следващото“ Изкуство

„Изгревът на следващото“

Участвайте в конкурса за разказ на тема възможното движение към позитивно бъдеще

Пуснаха „България в четири сезона” Изкуство

Пуснаха „България в четири сезона"

Режисьорът Стефан Апостолов: „Надявам се, че филмът ще даде малко надежда и ще подбуди духа ви"

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното Изкуство

Друг ми обясняваше, че вътре в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното

137 години от рождението на Ярослав Хашек – бащата на добрия войник Швейк

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно Изкуство

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно

В памет на Тери Пратчет, 72 години след като се появи в навалицата

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“ Изкуство

Излязоха електронните версии на алманасите „ФантАstika“

Изданията на Човешката библиотека следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“

„И сам в зори на третия уречен ден ще стана” Изкуство

„И сам в зори на третия уречен ден ще стана”

Стихотворение на Борис Пастернак разказва за събитията на днешния Велики четвъртък

7 комедии, на които да се посмеем без много да му мислим Изкуство

7 комедии, на които да се посмеем без много да му мислим

Нашите смешни предложения по време на карантина

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува! Изкуство

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!

10 цитата от Шарл Бодлер, отгледал „Цветята на злото“