Изкуство10 март 2020

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов?

70 години без великия Михаил Булгаков

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов?
На 10 март се навършват 80 години от смъртта на великия руски писател Михаил Булгаков (1891-1940), останал в световната литература с „Майстора и Маргарита", „Кучешко сърце", „Бяг", „Фаталните яйца", „Дяволиада", „Бялата гвардия", „Театрален роман"...

Нека си припомним някои негови непреходни мъдри мисли, както и за една от най-вълнуващите любовни сцени в историята на книжното наследство на човечеството.

• Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви предложат и сами всичко ще ви дадат!
• Този, който обича, трябва да сподели участта на този, когото обича.
• Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш.
• Навсякъде успява този, който не бърза.
• Истината идва само чрез страданието...Това е вярно, бъдете спокойни! Но за това познание на истината, пари не дават, нито признание. Печално е, но е факт.
• На света има само две сили: доларите и литературата.
• Ръкописите не горят.
• На света няма зли хора – само нещастни.
• Писателят винаги ще е в опозиция на политиката, докато самата политика е в опозиция на културата.
• Да, човекът е смъртен, но това би било половин беда. Лошото е, че той е внезапно смъртен, ето какъв е фокусът!
• Съдите за някого по костюма му? Никога не го правете. Можете много да сгрешите.
• С теб говорим на различни езици, както винаги. Но нещата, за които говорим не се променят от това.
• Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов? Да му отрежат гнусния език на този лъжец!
• Сами знаете, на човек без документи му е строго забранено да съществува.
• Никога не извършвайте престъпление. Доживейте до старостта с чисти ръце.
• Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!
• Достатъчно е да изпратиш човек под куршумите и той ще се превърне в мъдър вълк; на мястото на много слабия и в наистина трудни ситуации ненужен ум, израства инстинктът на звяра.
• Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно.

- Тя носеше отвратителни, тревожни жълти „цветя. Дявол ги знае как се казват, но неизвестно защо, те, първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното ѝ ролетно манто. Тя носеше жълти цветя. Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невероятна самота в очите й.

Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах след нея. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя.

И представете си, изведнъж заговори тя:

- Харесват ли ви моите цветя?

Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:

- Не.

Тя ме изгледа учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена! Как ви се струва? Ще кажете, разбира се, че съм луд?

- Нищо не казвам! - възкликна Иван и добави: - Умолявам ви, после?

И гостът продължи:

- Да, тя ме изгледа учудено и попита:

- Изобщо ли не обичате цветя?

Стори ми се, че долових в гласа й враждебност. Вървях до нея, мъчех се да стъпвам в крак и за свое учудване съвсем не се чувствах притеснен.

- Обичам цветя, но не тези.

- А какви?

- Обичам рози.

Съжалих, че го казах, защото тя виновно се усмихна и хвърли цветята си в канавката. Малко смутен, аз все пак ги вдигнах, подадох й ги, но тя се усмихна, отблъсна цветята и аз ги понесох в ръце.

Вървяхме така известно време, без да кажем дума, после тя взе цветята от ръцете ми и ги хвърли на паважа, провря ръката си в дълга черна ръкавица в моята и продължихме редом.

- После? - каза Иван. - Моля ви, не пропускайте нищо!

- После ли? - повтори въпроса гостът. - Можете и сам да се досетите - той избърса изведнъж с десния си ръкав неочаквана сълза и продължи: - Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно.

Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!
Впрочем тя твърдеше по-късно, че не било така, че сме се обичали, разбира се, много отдавна, още преди да се познаваме, преди да сме се виждали...

...Та тя казваше, че излязла този ден с жълтите цветя в ръце, за да я намеря най-сетне, и ако това не се било случило, тя щяла да се отрови, защото животът й бил пуст.

Да, любовта ни прониза мигновено. Разбрах го още същия ден, още след час, когато се озовахме, слепи за града наоколо ни, пред стената на Кремъл, на крайбрежния булевард.

Разговаряхме така, сякаш се бяхме разделили вчера, сякаш се познавахме от години. Разбрахме се да се срещнем на другия ден пак там, на Москва река, и се срещнахме. Майското слънце ни светеше. И скоро, много скоро тази жена стана моя тайна съпруга.

Тя идваше при мене всеки ден, а почвах да я чакам още от сутринта. Очакването се изразяваше в това, че местех предметите по масата. Десет минути преди тя да дойде, сядах до прозорчето и почвах да се ослушвам кога ще хлопне вехтата вратичка. Колко странно: преди да я срещна, в нашето дворче рядко влизаше някой, направо казано, никой не влизаше, а сега ми се струваше, че целият град се е устремил към него. Хлопне вратичката, сърцето ми трепне, и представете си, точно срещу лицето си непременно ще видя през прозорчето нечий мръсен ботуш. Точиларят. Но кому в нашата къща е изтрябвал точилар? Какво ще точи? Какви ножове?

Тя минаваше през вратичката само веднъж, но преди да мине, най-малко десет пъти получавах сърцебиене, не лъжа. После, когато настъпваше нейният час и стрелките показваха пладне, сърцето ми изобщо не преставаше силно да тупти, докато внезапно и почти съвсем безшумно не се изравняваха с прозореца нейните обувки с черни велурени панделки, пристегнати с метални токи.

...Иван научи, че Майстора и непознатата се обикнали така силно, че станали просто неразделни..., че неговият гостенин и тайната му жена още в първите дни на тази връзка стигнали до извода, че самата съдба ги е срещнала на онзи ъгъл на Тверская и че са създадени един за друг завинаги.

Из „Майстора и Маргарита"

„Посвещението” на Веселин Ханчев Изкуство

„Посвещението” на Веселин Ханчев

Днес се навършват 101 години от рождението на поета

Сърцата на хората се превърнали в частици лед... Изкуство

Сърцата на хората се превърнали в частици лед...

215 години от рождението на великия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен

В света на книгите, когато другият е затворен 2 Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен 2

Още литературни предложения по време на карантина

В света на книгите, когато другият е затворен Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен

Нашите литературни предложения по време на карантина

Ти ме направи такъв и аз съм твой Изкуство

Ти ме направи такъв и аз съм твой

Кени Роджърс остави на човечеството най-нежното изпълнение на баладата Lady

Жената е най-могъщото същество в света Изкуство

Жената е най-могъщото същество в света

Хенрик Ибсен: „Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението"

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним? Изкуство

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним?

Джон Ъпдайк: „Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието"

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи? Изкуство

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи?

10 чудесни сериала, които препоръчваме в условията на социална изолация

От памтивека той блуждаял... Изкуство

От памтивека той блуждаял...

164 години от рождението на великия художник Михаил Врубел

За любовта в самота Изкуство

За любовта в самота

93 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов