Подкрепете ни!




ИсторияПетрина Симеонова-Георгиева / 3 април 2023

Тайните на Града на Мрака

Разрушеният преди 29 години китайски град Коулун все още привлича внимание със своята невероятна история

Тайните на Града на Мрака


Разрушеният преди 29 години китайски град Коулун все още привлича вниманието със своята невероятна история, в която реалността успява да надскочи въображението. Градът смайва още с мащабите си. Той е разположен на площ 213 м. на 126 м. и е дом на повече от 33 хил. души, което го прави най-гъсто населеното място в света с 1,269,000 д/км². Известен с мизерията, мръсотията и невъзможните условия за живот, Коулун се прочува с името Град на мрака, в който важат единствено законите на мафията.

Създаден на територията на Хонконг през 1810 г. като град-крепост, той многократно става заложник на сложните отношения между Китай и Британската империя. От 1898 г. Коулун (наричат го още Ограденият град) остава китайска земя, заобиколена от  хонконгските територии, които са под юрисдикцията на Великобритания.

Постепенно мястото започва да се развива и в него да се  заселват все повече хора. Притегателната му сила се крие в това, че след Втората световна война Китай и Великобритания нямат нито сила, нито желание да наложат влиянието си върху Оградения град. Той става дом на бежанци от китайския режим, които не могат да си позволят живота в Хонконг.

Върху съществуващите в Коулун постройки започва неконтролируемо строителство. Разстоянието между издигащите се до 14 етажа сгради е не повече от 2 м., което превръща улиците в лабиринти без слънчева светлина, по които хората минават приведени заради висящи снопове кабели. „Имаше няколко маршрута, които опознах доста добре, но през останалото време беше нужно да следваш носа си и да видиш докъде ще те отведе.“ - споделя Иън Ламбот, фотограф, който в съавторство с колегата си Грег Жирар, документират живота на това място и издават книгата „Град на мрака“.

До 1990 г. постройките в града стават 500. В тях има само два асансьора и множество „мостове“ между горните етажи. Благодарение на тях обитателите си спестяват слизането до първия етаж, за да отидат в съседна сграда. Коулун се строи в движение, без план и правила, помещенията нямат прозорци и вентилационна инсталация. Това архитектурно чудо, противоречащо на всякаква логика, все още събужда интереса и почудата на архитекти и строители. Жилищата са с големина между 4 кв.м. и 16 кв.м. и служат едновременно за работни места.


В тези апартаменти-фабрики семействата успяват да поместят магазин
, тъкачна фабрика, цех за нудли, бонбони, пластмаса или да организират производство на готова храна като пържени рибни топчета и печено месо. Достъпът до вода е труден. На разположение са само осем тръби за захранване (една от тях е в рамките на града, останалите седем извън него), обслужващи около 33 хил. жители и стотици фабрики.

Собственици на приземни жилища изкопават кладенци в имотите си, за да имат достъп до вода. Хигиената е предизвикателство, с което хората не успяват да се справят, съжителстват с множество плъхове и хлебарки:„Идвам от бедно село, където хигиенните условия са много по-лоши. Само въздухът беше по-хубав. В Оградения град е добре.“ споделя Им Куок Юен търговец на печено месо.

Електричеството е другият голям проблем, а за производството във фабриките е необходима много електроенергия. В правителствен документ от 1964 г. се отбелязва, че „в градчето Коулун имаше много неразрешени удължения на електрическата мрежа, кабелите бяха сериозно претоварени, опасността от пожар беше висока, а аварийните екипи всяка вечер бяха в района за корекция на системата.“

Най-големият лукс, достъпен за минимален брой хора, е балконът с изглед към отвореното пространство извън града. Покривите са единственото място, на което жителите могат да излязат на слънце, децата да играят или дори да пишат домашните си.  Но почиващите на открито са изложени на силния шум от кацащи самолети на тогавашното хонконгско летище, чиито коридор минава точно над града.


Тежките условия на работа и живот са цената, която жителите плащат за да се погрижат за семействата си.
Не всички деца ходят на училище, някои помагат на родителите си в изкарването на прехраната, други са отглеждани от бабите си или стоят сами вкъщи докато възрастните се приберат. Градът разполага само с една детска ясла, а децата в нея се хранят и спят на смени заради недостатъчното пространство.

Но от друга страна, в Коулун има множество зъболекарски кабинети, защото, за разлика от Хонконг, в Оградения град не е необходим лиценз за извършване на стоматологична дейност. Занаятът се усвоява в движение, предава се от по-възрастните на децата, които се учат и помагат от съвсем малки.

Медицинските и здравни служби не предприемат действия срещу нерегистрирани зъболекари и лекари, дори са на мнение, че трябва да продължат да ги толерират, освен в случаите когато има опасност за живота на пациентите. Ниските цени на здравните услуги ги правят предпочитани особено от живеещите извън рамките на града.

Този обмен на нелицензирани дейности и производства, който протича между жителите на Коулун и тези на Хонконг, е основата за развитие на селището. Именно гостите на града захранват престъпната дейност, като в него намират всичко, иначе забранено в британските територии.


Ресторанти предлагащи ястия от кучешко месо,
квартири, в които се пуши опиум, достъп до хероин, хазарт, проституция. Реалната власт е в ръцете на триадите (китайски престъпни организации), които контролират криминалните дейности. И въпреки, че в Града на мрака ежедневно патрулират полицаи, те се намесват само при тежки престъпления, а за останалото си сътрудничат с представители на триадите. Полицай, поискал анонимност, разказва пред фотографите Иън Ламбот и Грег Жирар: „Когато трябваше да се разреши даден проблем, ние искахме помощ от „шефа на улицата“ и той обещаваше да направи нещо по въпроса. Работейки с някои от криминалните елементи в града, обикновено можехме да разрешим не малко проблеми.“ 

В последните години преди разрушаването на Коулун, престъпленията и броят на наркозависимите, които изпълват улиците му, драстично намаляват. Някой свидетелства сочат, че по това време триадите осъществяват контрол преди всичко върху снабдяването с вода, което си остава най-незаменимият ресурс за жителите. Не липсват и социални дейности, появяват се малки училища, клиники, църкви, център за възрастни хора.

С подписването на Китайско-британската съвместна декларация през 1984 г., Китай си връща Хонконг. Правят се първите стъпки по посока разрешаване на въпроса със статута на Коулун. Три години по-късно двете страни се договарят градът да бъде разрушен, а жителите му да получат парични обезщетения.

Изненадващо, повечето от тях отказват да напуснат, животът извън Оградения град е много по-скъп, някои се съмняват, че ще могат да изхранват семействата си ако трябва да се съобразяват с регулациите валидни за Хонконг: „Събарянето е реален проблем, ще останем без работа. Обезщетението е толкова малка сума пари, как можем да оцелеем навън?“ споделя страховете си Чан Пак, собственик на хранителен магазин.

Въпреки протестите и отказите да напуснат жилищата си, до 1992 г. и последните останали хора са изселени, а Градът на мрака е окончателно разрушен през април 1994 г.

Само в рамките на една година на негово място е изграден просторен парк, с множество зеленина. Там могат да се видят артефакти от крепостта, а алеите носят имената на улиците и разрушените сгради от бившия град.


Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи История

Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи

Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес

Когато небето и Земята си прощават История

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота История

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота

Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

Коледата с ритъма на сърцето История

Коледата с ритъма на сърцето

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони История

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони

Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.