НаукаГеорги Караманев / 08 март 2019

Фалшив герой

Виртуалните хора са вече тук и могат да станат идолите на новото време

Фалшив герой

Дългокрака, латино смугла кокетка. Красива е Лил Микела, не ще и дума. 19-годишната Микела Соуса е с бразилски корени, поредната супермоделка, която е призвана да събира очите на световните медии. Тя е от новото поколение, нейната сила е инстаграм, където я следят над 1,5 милиона души, предимно млади хора. За кого ли ще се омъжи: за рапър или артист? Давайте да залагаме! Хвърлете един поглед на нейния профил в инстаграм. С какво ли ни е толкова интересна и различна от своите колежки тази симпатична Микела, която виждате на снимката по-горе?

Ще ви направи ли впечатление например фактът, че... тя не е човек? Всъщност може би не е толкова важен. Така или иначе не й е попречил да спечели над 6 милиона долара от реклама, при това според официалните признания на създателите на Лил Микела (или да ги наречем прародители, ако я приемем за дъщеря на тате Фотошоп и мама Инстаграм?). Така тя става първият виртуален човек с подобни приходи, интересно как ще ги харчи. А на опашката чакат мнозина и ще ги създаваме самите ние...

Те не идат от космоса, те родени са тук

Те не са желязо, а човеци. „Уотсън президент!“. Бързам да припомня, че този Уотсън не е глуповатият приятел на Холмс, не е името на пробиващ фолк-певец, нито на водещия голмайстор на „А“ група от Суринам. Уотсън си е „просто“ компютър и за този призив ви разказахме във водещата тема на Списание 8 за изкуствения интелект на брой 3/2016.

Идеята зад лозунга накратко: суперкомпютърът може да се абстрахира от емоциите, за да вземе най-доброто решение, предвиждайки безброй...лиардна палитра от вероятности, като отчита всички рискове. Ето защо е по-добре някой такъв да застане начело на САЩ. Няма риск да си пийне повече и да се изкуши от червеното копче в ядреното куфарче, нито има зълва, която би се превърнала в идеалния ръководител на Федералния резерв. Така преди последните президентски избори на САЩ се бе появила платформа, която почти не на шега предлагаше на вота да се яви Уотсън, суперкомпютърът, който вече е достатъчно мощен, за да подреди нещата в държавата – флагман на днешния объркан и все още неосъзнато технологичен свят.

Дали спечелихме, или изгубихме от това, че не Уотсън стана президент, зависи от гледната точка. Факт е, че той няма харизматичната руса прическа на днешния господар на Белия дом (нито красивата му съпруга), надали би прибегнал до протекционизма му, но смятам, че биха извоювали равенство, ако ги противопоставим на полето на „Туитър“.

Този път обаче не е това въпросът, ще гледаме не към миналите възможности, а към бъдещето на виртуалните хора. Ако Уотсън се скрие зад визията на цял лейбъл подбрани фолкпевици с ума на един полк Айнщайновци и база от информация колкото целия интернет?



Микела в специална „фотосесия“ за модно списаниe


А измислен ли е Ахил? Е, Брад Пит в ролята му не е, макар и вече да се отличава от днешния си вид на тъжно застаряващ секссимвол.

Дали е съществувал предводителят на мирмидонците (а те са българи!), все още не знаем, но приютилата го „Илиада“ е едно от най-старите произведения на човечеството, за което бихме се сетили като дом на първите виртуални хора. Те ще извървят дълъг път, преди да стигнат до Мики Маус, донесъл многократно повече пари на създателите си от малката Микела, с която започнахме. Тогава какво е интересното?

Но сърцата им просто са по-кристални от звук

Микела събира почитателите си за по-малко от две години и това я прави най-успешния виртуален инфлуенсър (с извинение; за незапознатите с термина – той не е циничен, може да се преведе като„ лидер на мнение“, човек, който с действията и думите си влияе на мнозина). Зад успеха й се крият не само умело пресъздадената визия, но и цялостният маркетингов подход на създателите й от „Бруд“. Стартъп компанията уж се занимава с роботика и си е създала цяла шарена приказка, за да привлече погледите. Момичето е робот, когото „Бруд“ спасили от мазетата на своя конкурент „Кейн интелиджънс“, където Микела била използвана като сексуална робиня.

И как да не повярваш – симпатичната бразилка наистина е секси. Разбира се, надали ако беше с мустака на Панайот Хитов или чара на караконджул, тя би могла да стане толкова популярна в мрежа като инстаграм. През последните две десетилетия свикнахме с медийния образ на попидоли от различни сфери, които са се възползвали от чудесата на естетичната хирургия, но тук отиваме на друго ниво. Защото виртуалните хора имат предимството да бъдат моделирани с всеки дребен детайл, който би могъл да ги направи по-популярни сред аудиторията. Така лесно се превръщат в модели за подражание. Нека си спомним обаче как се стигна до бума на хранителните разстройства преди две десетилетия... отново ли трябва да се налагат точно такива модели за подражание?

„Да се създаде едновременно свят с повече емпатия и по-толерантно бъдеще“ – така обясняват от „Бруд“ смисъла на своето начинание. Разбира се, в това, че то им е донесло споменатите скромни 6 милиона долара от реклама, няма нищо лошо и съвсем обяснимо е защо в търсенето на по-светло бъдеще компанията вече е пуснала в действие още един колега и приятел на Микела.



И виж, ето ги – литват над балкони с пране

Истинска ли е Микела? Точно толкова, колкото и Риана, отговарят създателите й на официалния си сайт. Макар че по професия е модел, тя не е лентяй, вече е записала 4 собствени парчета с типично по човешки баналните тийнзаглавия Over You, Not Mine, You Should Be Alone и On My Own. Стилът й се определя като смесица от трап, поп и електронна музика. Трудно е да се опише гласът й – по някакъв начин е монотонен, смесица от гласове. Ако не знаете, че става дума за изкуствено създаден вокал, може би не би ви направил впечатление.

Заниманията с изкуство са нещо доста разпространено сред виртуалните хора – много често, след като един образ е създаден и наложен, започва да се развива, прави се филм с него, идват компютърни игри, създава се музика, появяват се книги. Между другото, изкуственият интелект постепенно се приближава до момента, когато ще може да създава изкуство, най-напреднали изглеждат нещата, що се отнася до рисуването и музиката. Микела засега не я прави сама.

Тя често радва с лайфстайл снимки почитателите си, които нарича „микелити“, води своеобразен онлайн дневник. Обявява се срещу дискриминацията във всичките й проявления. „Старая се да поддържам брандовете, които обичам, особено на младите дизайнери, които едва започват своя път във фешън индустрията“, пише Микела. Сред марките, които се виждат на снимките й, са Supreme, Adidas, Converse, Prada... Няма да ви припомням кой още носи „Прада“, но и самите марки нямат нищо против, възползват се с охота от популярността на Микелита. Пат Макграт – една от най-известните холивудски гримьорки и производителки на козметика, която в предишни години е избирала за основно рекламно лице Наоми Кембъл, миналия февруари се спря за нейна наследничка именно на нашата виртуална приятелка.

Истината е, че за непредубедения гост на нейния инстаграм Микела спокойно би могла да е обикновена тийнидолка, влизаща в калъпа на реално съществуващите си колеги. Е, ако не се загледа в не твърде фино изработените й черти, които издават, че повече прилича на герой от игра, отколкото на жив човек. Това скоро няма да е така, разликата е въпрос на малко технологично съвършенство, а и желание на създателите – за момента тя просто е по-ценна като виртуален, а не като „реален“ герой.

Потенциалът в тази посока е огромен, защото виртуалните люде са напълно предсказуеми. Няма опасност, освен ако маркетингът не го изисква, виртуалният Иванчо да се разведе с Марийка, да се изложи на публично събитие, да каже някоя грешна дума. Иванчо няма и минало, съответно той няма как случайно да бъде компрометиран, че като млад се е напил с приятели и е шетал гол из центъра на града. Или обратното – ако се окаже търсено от публиката, лесно голият млад Иванчо ще се появи „случайно“ в онлайн пространството. Освен ако не ви ядоса твърде много (или пък не рекламирате по-специфичен бизнес), не е нужно Иванчо да умира, нито да остарява. Съвсем не е нужно той да бъде само на едно място – докато гостува, за да си побъбри с някоя екзалтирана фенка в стаята й, може да прави същото на още хиляди места.

Той ли бихте предпочели да рекламира бизнеса ви, или някоя реалити звезда, която на следващия ден ще ви изложи? Нищо не ви струва да го наемете да „поработи“ един ден в цеха на вашата фирма, което ще е допълнителна реклама, а няма да трябва да се съобразявате с примадонските му капризи...

След всичко дотук звучи логично малката Микела да се превърне в първопроходеца на едно явление, което ще промени рекламния бизнес и онлайн средата, а може би – и живота ни.

Пърл също е виртуална, но и не по-малко популярна от своята колежка Лил Микела.
Пърл също е виртуална, но и не по-малко популярна от своята колежка Лил Микела.


Над калта, над сгурията в двора

Голямата разлика идва в момента, в който виртуалното и реалното се преплитат. Откровено казано, неведнъж съм имал желанието да вляза в спор с Малкия принц, за да го убедя да остане завинаги при своя приятел в пустинята, бих дал мъдри съвети на Мечо Пух и Хамлет, но поне след 3-и клас не съм си представял, че обитаваме едно житейско поле. Ето какво прекрачват Лил Микела и нейните колеги.

Нейната цел е по всичко да прилича на истински човек и макар че скромно си признава в графата за пол, че не е м/ж, а „робот“, би могла да заблуди мнозина. Тя очевидно води нормално ежедневие, среща се с интересни хора, пътува – все неща, които са свикнали да привличат погледа ни в социалните мрежи.

Казано директно – тя е маркетингов продукт. Знае какво би привлякло интереса на аудиторията, следи обратната връзка и се съобразява с нея. Предварително се извинявам на Брад Пит, че отново го споменавам, но според рекламните проучвания раздялата с Анджелина не се оказа особено печеливш ход.

В този смисъл Микела се различава от знаменитостите, които днес приемаме за съществени. Още повече че от Иванчо тя няма как да забременее, ако не е нужно. Тя е удобна и напълно управляема. „Рекламно лице“ е клишето, на което тя отговаря много повече, отколкото всеки, влязъл в традиционния обхват на тези думи.

Що се отнася до визията й, не е нужно да се съмняваме. Освен че е точно толкова красива, колкото е нужно, всяка следваща нейна „снимка“ става по-неразличима от снимка без кавички. Достатъчно е да си спомним какво направиха технологиите със същия, споменат вече няколко пъти наш холивудски приятел в „Странният случай с Бенджамин Бътън“.

Ако потърсим някакви близки до нея аналози в миналото, пътят ще ни отведе до първата и най-успешна виртуална група – Gorillaz. Създадена от двама музиканти, групата включваше четирима виртуални изпълнители, в началото на новото хилядолетие имаха успешни проекти със Снууп Дог, влязоха в „Гинес“ като най-успешната виртуална група, спечелиха „Грами“. И все пак – те също „не се правят на хора“ и до днес съществуват само във вариантите на традиционната анимация.

И добре, че се срещат единици поне

И така: кой на кого заприличва повече? Ние ли ставаме дигитални хора, или дигиталните хора скоро ще излязат офлайн?
Интернет поначало е среда, в която можеш да бъдеш такъв, какъвто искаш. Стоейки зад бюрото, няма нищо по-лесно от това дебелият плешив чиновник да се превърне в Аполон на сайта за запознанства. Да, обратното е малко вероятно, но тук говорим за следващата стъпка.

За да е успешен един такъв проект, всичко трябва да започне с някаква история. Доста авангардна, но и в унисон с модерните течения, е Ава от Нова Зеландия – също доста успешна колежка на Микела от последните години. Заявявайки открито своята пансексуалност (кога ли ще стигнем и до първия виртуален герой, случайно изгубил от телефона си пикантен клип), тя има 5000 последователи. Няма да ви обяснявам какво е пансексуалност и има ли връзка с добрия стар копитест овчар Пан.

Ава и Кора са виртуални личности, създадени от команията „Соул Машинс“.

Друга виртуална героиня – Пърл, пък има кожен проблем – светло петно със слаба пигментация около окото. Разбира се, тя също се бори само и единствено за приемане на различните, за това да се радваме на тялото си такова, каквото е. Само заради каузата все пак също показва любими марки на 11-те си хиляди последователи.

Ако Микела е толкова благодатна маркетингова почва заради начина, по който се облича, колежката й Мелиса Коен пък е специализирана в това да снима храна и съответно да рекламира продукти.

За да не стои Микела самотна, помага й Блауко, неин приятел със 125 хиляди последователи, който пък е забележителен с това, че често показва не само как обядва или вечеря с Микела, но и как си общува с истински хора. По-някога ходи на интервюта за работа, винаги е с маска, обича баскетбола, животът му е като на всички тийнейджъри, ако се абстрахираме от факта, че не съществува.

От рода на хвърчащите хора

За момента на създателите им е изгодно да обявяват, че те са виртуални хора, а после?

Може би наистина проблемът се появява, когато водещо и съвсем не скрито е комерсиалното. Защото виртуалните хора създават една нова парадигма, която има силата да възроди поувехналия модел за безкрайното консуматорско общество. Те могат да изведат манипулацията на ново ниво – да, с разказване на приказки, но толкова реалистични, колкото никога не са били. Компаниите се нуждаят от говорители, от лица, които да ни продават стоките им, и виртуалните герои са идеални.

Лесно е да си представим как същото идва в сферата на изкуството. „Раждането“ на един виртуален човек изисква достъп до технологии, усилия, концепция и много време. Всъщност нищо по-различно, отколкото създаването на днешна попзнаменитост. Както всеки раппевец, така и артистите, политиците, спортистите имат стилисти, пиари, съветници, огромни екипи, чиято цел е да изградят успешното им публично лице и да го продават. И в цялата тази палитра може би най-слабото звено изведнъж се оказва самият изпълнител, който си остава просто човек и единствен не може да бъде заменен, ако не си изпълнява добре задачите.

Ако се насочим към киното... трябва ли да споменаваме колко силно навлизат технологиите там? Почти всички по-мащабни сцени днес се играят пред голямо зелено платно, а фонът се рисува после от свръхмощните технологии, разработени за Холивуд. Скоро ще могат да се спестяват още доста пари, след като снимането изобщо се окаже безсмислено с включването на виртуалните артисти...

Блауко е бунтар, който не показва лицето си без маска, а публикациите (основно мемета) му са таргетирани към афроамериканците.
Блауко е бунтар, който не показва лицето си без маска, а публикациите (основно мемета) му са таргетирани към афроамериканците.


Но защо ли тогава нещо тук ни боли

Нека отново кажа магическата дума: инфлуенсъри. Едно време се наричаха кумири, модели за подражание. Какъв искаш да станеш, като пораснеш – като Гагарин и Нийл Армстронг, като Достоевски и Стайнбек или като Риана и Ким Кардашиян? Нещата едновременно се променят и си остават същите и все пак моделите, които ни изграждат като личности, несъмнено са повлияни достатъчно силно от информационните технологии. Начинът, по който си създаваме идоли; лекотата, с която ги рушим; стремежът да си осигурим лесни удоволствия, всичко това прави днешния ден такъв, какъвто е, и успешно рисува пътя напред на Лил Микела и нейните колеги.

Ще изгубим ли, ако вкарат в българския парламент виртуални хора? Ни най-малко. Те не са фенове на кюфтетата, корпоративните им зависимости не е нужно да се крият зад евфемизми, а се претворяват в рекламни договори.

Вероятно ви се е случвало да влезете в приятелски разговор със Сири – изкуствения интелект, който ви развежда из продуктите на „Епъл“, или пък с някой неин братовчед по дух. Дори да не сте – в интернет и без да подозирате, със сигурност вече сте имали разговор с изкуствен интелект. Тъй като хората са ненужно скъпи за тази роля, почти всички по-големи сайтове, например на магазини, имат чатботове – програми, настроени така, че да отговарят автоматично на най-честите въпроси на потребителите. Имейлът в отговор на ваше питане може да ви се стори подробен, емоционален, а всъщност да е генериран от робот. Не е тайна, че същото постепенно се случва и в журналистиката – немалка част от информацията, свързана с ясна фактология, за големите медии се генерира от програми.

Щом ги видим да литват в простора

Така стигаме до въпроса: а какво ще се случи в момента, когато Микела и Сири се слеят в идеалната виртуална приятелка? Традиционното нашенско общуване надали ще бъде засегнато, защото сме твърде малък пазар, че да се създава изкуствен интелект, обучен да седне на ракия и салата с последователите си. Но извън кръга на шегата, виртуалните хора няма ли да бъдат един ден идеалните хора? Които да са ни едновременно идоли, събеседници, модели за подражание? Тогава от парадигмата на реалния живот, който виртуализираме, хвалейки се с вечерята си във фейсбук, нещата ще се обърнат и виртуалното ще трябва да обръщаме към добрата стара скучна реалност?

В началото на 2018-а в „Линкълн център“ в Манхатън почитателите на операта станаха на крака след магичния за тях половин час, в който, под съпровода на оркестъра, излезе на сцената и изпя някои от знаменитите си арии от „Макбет“ на Верди и „Кармен“ на Бизе самата Мария Калас. Да, правилно си спомняте, великата оперна певица си отиде от този свят през 1977 г., но ето че се върна. Не, вуду магиите нямаха нищо общо в случая, тя беше пресъздадена чрез съвършена холограма. Накрая Калас се поклони на публиката и бе изпратена с, както се казва, нестихващи овации.

Мария Калас се завърна на сцената с помощта на холограмата.
Мария Калас се завърна на сцената с помощта на холограмата.

Емоциите на хората, разказва „Ню Йорк Таймс“, не са се отличавали с нищо от тези при едно истински виртуозно изпълнение. И не, пляскането не е било заради техническото майсторство на създателите на спектакъла, гостите наистина аплодирали самото изживяване. Репортерът на „Уолстрийт джърнъл“ Тери Тийчаут признава, че сам се е просълзил, макар да знаел, че видяното не е реалност. Почувствал се така, сякаш се е изпълнила най-голямата му мечта – да чуе на живо великата Мария Калас. В един от анализите на новината попаднах на чудесно обобщение: „Живеем във времена, когато границата между хората и симулациите се размива така, че става все по-проблематично да намираш признаците за разликата“. Да, хвърлените на сцената цветя минавали през Калас, която не можела да ги улови, но на практика шансът един обикновен почитател на оперната прима преди години да поговори с нея, да я докосне, е еквивалентен с този за гостите от холограмния концерт.

Ето че идва поредният компонент в нашия пъзел, изграждащ хора – холограмите стават по-съвършени, техниката, необходима за появяването им – все по-достъпна, и ето как нашите виртуални хора могат да станат още по-истински с някои досадни ограничения – че ще бъдат безтелесни. Защо тогава да не превърнем грозноватата, но иначе прекрасно пееща млада изпълнителка в глас, който да бъде сложен зад перфектна холограма с идеалната визия? А далеч ли е моментът, когато няма да е нужно „Реал“ и „Барселона“ да пръскат милиарди за футболисти, след като ще е възможно да бъде създаден неразличим от реалността футболен мач с играчи, чиито технически възможности не е нужно да бъдат ограничавани?

Да не би да ни спомнят, че и ний сме били

И така, след като видяхме колко е лесно да бъде наложен подобен на човек виртуален образ, как се усъвършенстват технологиите, които да симулират неговата триизмерност, и тези, които биха помогнали на един робот да разсъждава като човешко същество, остава да броим годините до бъдещето, когато трите начинания ще се съберат в едно, така ли?
Даже не е нужно да чакаме. Това малко по малко се случва в проекта, за който ще ви разкажа на изпроводяк. „Соул Машинс“ е компания, която събира компютърни специалисти, изследователи на изкуствения интелект, психолози, невролози, футуролози, всякакви учени, които могат да се включат в създаването на първите истински виртуални хора (колкото и това словосъчетание да е оксиморон).

„Ние караме технологиите да заживеят, създавайки подобни на живите, емоционално отговорни изкуствени хора с личност и характер, които ни позволяват да говорим с машината буквално лице в лице. Нашата визия е да хуманизираме изкуствения интелект за доброто на човечеството“, хвалят се на сайта на компанията, чието название фриволно може да преведем като „одушевени джунджурии“.

„Хората могат да комуникират по много начини, но когато искаме да имаме наистина важен разговор, го правим лице в лице“, казва Грег Крос, създател на компанията. Именно това според него е важно да имаме предвид в света, в който все по-често ще ни се случва да си взаимодействаме с машините. Можем да се сработим доста по-добре, ако те заприличат на нас.

Ключовата точка в разработките на „Соул Машинс“ е базирана в облака виртуална нервна система на основата на изкуствения интелект Уотсън, с който (или когото?) започнахме. Само че тук умника, несъстоял се президент на САЩ, вече виждаме като нова секси дама в строг костюм. Даже не една, а три – Кора, Сара и Ава са различни виртуални личности, въплъщаващи изкуствения интелект на виртуалната нервна система. Всяка от тях работи в голяма компания, където посреща клиентите онлайн.

Ава например си изкарва заплатата в „Аутодеск“, мултимилиардна, също мултинационална софтуерна компания за проектиране. Да, от една страна, тя е чатбот, за момента единствено може да отговаря на въпроси, които вече е чувала, но пък безспорно всичко звучи доста авторитетно, когато не се показва под формата на букви по екрана, а от човек, с когото като че ли съвсем сериозно си говориш. Създателите й обещават скоро тя наистина да влезе в ролята си на виртуална личност, а ето че това е още един поглед към темата – компаниите вече сериозно създават виртуални служители такива, каквито искат да имат.

От рода на хвърчащите хора?

„Вярвам, че само след 5 години ще имаме значителна популация от дигитални човеци, които ще си взаимодействат с хората и ще могат да водят милиони разговори с тях всеки ден“, казва Грег Крос. И това ще е далеч отвъд комуникацията с клиентите – „децата“ му скоро ще водят уроци в различни области и ще могат да станат част от системата на здравеопазването, смята Грег. „Възможностите на дигиталните хора са безкрайни!“, обобщава той.

И наистина: кои сме ние, накъде води цивилизацията ни и дали дигиталните и виртуалните хора не са просто следващата стъпка в еволюцията ни? Дали един ден те няма да се окажат по-хуманни, ще се на-учат да ценят ежедневието и ще поискат да получат човешките качества, които именно ни правят хора и за които все нямаме време? Тези, за които ни предупреждаваха фантастите от миналия век...

Технологиите са богатството на нашето време и украшение за живота ни – правят го такъв, какъвто не биха могли да го опишат преди броени десетилетия и най-талантливите писатели. Затова в никакъв случай не искаме да ви лишим от виртуалните приятели. Хубаво обаче е да се замисляме и за това, че винаги си струва да откъснем малко от безценното си време и за приятелите, да споделяме мигове, преживявания, емоции. За разходка в планината, за игра с детето, което също да научи, че все пак има чар и в добрия стар физически свят. А иначе, както казва Роджър Зелазни, реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Можете да се срещнете с Микела тук: www.instagram.com/lilmiquela
За да се потопите в приказката, рисувана от „Бруд“: www.brud.fyi
Пърл: www.instagram.com/perl.www
Блауко: www.instagram.com/blawko22
Проектите на „Соул Машинс“: www.soulmachines.com

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им

Откриха как да регенерират хрущяли Наука

Откриха как да регенерират хрущяли

Това може да доведе до революция в лечението на остеоартрит

Мозъкът ни лъже за смъртта Наука

Мозъкът ни лъже за смъртта

Внушава ни, че умират само другите хора, ние - не

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17? Наука

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17?

На Луната са стъпили общо 12 души. Алън Шепърд дори играе голф там.

Те са най-умните птици на планетата Наука

Те са най-умните птици на планетата

Решават сложни логически задачи, говорят, смеят се, емпатични са

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка Наука

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка

Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват