Наукадоц. д-р Васил Умленски / 05 декември 2019

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

iStock
iStock
Колкото и добре да живее човек все някога идва зимата... Макар и да си повтаряхме като рефрен популярната реплика от „легендарния“ сериал Game of Thrones, то пак не можахме някак си да се подготвим за идващия студ и сняг. Без да се усетим календарът се извъртя и хоп - на  22 декември в 6,19 ч ще се простим официално с топлата есен и ще прегърнем белия сезон (надяваме се не за много дълго). Но няма да навлизаме в подробности какво е препоръчително за правене през тези декемврийски дни, - като например пиенето на плътно вино, хапването на домашни сладки и екстремното спускане по всякакви начини от близкия баир, връх или каквато височина ни се изпречи, - а ще се насладим на интересните небесни явления, за които ни разказа доц. Васил Умленски. Слънчево затъмнение, тройна надпревара на звездопади и запомнящи се изгреви на Орион, Сириус и Марс, това е само част от онова, което можем да очакваме на небесната сцена през последния месец от годината и в началото на следващата 2020.


ЩЕ ПОСЕДНЕ
ЕДВА НА 147 МЛН. КМ


Тази година зимното слънцестоене е на 22 декември в 6,19 ч. Около тази дата Слънцето е „най-ниско“ под небесния екватор, затова денят е най-къс (9,02 – 9,03 часа). В Северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в Южното – лято. След слънцестоенето денят започва да нараства и в края на периода е 9,12 ч. Тогава изгревите са малко преди 8 ч, а залезите – десетина минути след 17 ч. В момента на зимното слънцестоене Слънцето излиза от знака Стрелец и навлиза в знака Козирог. В началото на периода то е в тринадесетото зодиакалното съзвездие – Змиеносец, а след 18 декември – в съзвездието Стрелец.
На 5 януари в 9,47 ч Земята преминава през перихелия на своята орбита и е най-близо до Слънцето – на 147 млн. км. Това не се отразява значително на топлината, която планетата ни получава, защото орбитата Ł е почти кръгова (средното разстояние Земя – Слънце е 149,6 млн. км). Все пак в Северното полукълбо зимата е малко по-мека, а лятото – по-хладно.


ЛУНАТА ПОМЕЖДУ НИ


На 26 декември се окачва едно интересно небесно явление, за жалост невидимо от България.
Точно ден след Коледа Луната ще премине между Земята и Слънцето. Тази гледка ще бъде видима от Азия, Африка (източните части), Австралия (без крайните южни райони), Индийския и Тихия океани като частично слънчево затъмнение. В Саудитска Арабия, южната част на Индия, северната част на Индонезия и Шри Ланка явлението ще се наблюдава като т.нар. пръстенообразно слънчево затъмнение.


СУТРИН С НОЩНАТА СПЪТНИЦА

Луната е най-близо до Земята (в перигей) на 18 декември (370258 км), а най-далече (в апогей) – на 2 януари 2020 г. (404578 км).
  • пълнолуние                    12 декември         17,13 ч - 7,46 ч
  • последна четвърт       19 декември          xxx* - 13,02 ч
  • новолуние                     26 декември          8,01 ч - 17,15 ч
  • първа четвърт            2 януари 2020 г.     12,37 ч - 0,14 ч
*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево денонощие, затова на 19 декември няма изгрев. Той е в 1,04 ч на следващата дата.    


КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ

Съединения на Луната с планетите и покритие: На 23 декември близо до Луната е Марс, на 25 декември – Меркурий, на 27 декември – Сатурн и на 29 декември – Венера. На 26 декември Юпитер се скрива зад Луната, но няма да можем да наблюдаваме покритието, защото съединението със Слънцето е на следващия ден.


ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е в съзвездието Овен, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката е на 20 декември. След това е низходяща до 3 януари и отново възходяща до края на периода. Ето датите на навлизането Ł в следващите зодиакални съзвездия:
  • 10  декември  – Бик13  декември  – Близнаци                                
  • 15  декември  – Рак                                        
  • 16  декември  – Лъв                                        
  • 19  декември  – Девица                                    
  • 22  декември  – Везни                                        
  • 24  декември  – Скорпион                                    
  • 26  декември  – Стрелец                                        
  • 28  декември  – Козирог                                     
  • 30  декември  – Водолей                                         
  • 1 януари  – Риби                                                             
  • 4 януари  – Овен                                                        
  • 7 януари  – Бик                        

ТОЗИ ПЪТ НИЩО
(ЛОШО) ЗА МЕРКУРИЙ


След залез-слънце към изток е съзвездието Бик; яркочервената звезда Алдебаран е дясното око на бика. Вляво от нея е ярката Капела от Колар. В зенита е Андромеда; Пегас е високо към юг-югозапад. Съзвездието Лебед (Голям кръст) е към запад-северозапад; блестящата Вега от Лира е под него. Касиопея с нейната характерна форма на буквата М е високо към север-североизток. След 19 ч към югоизток изгрява „зимното“ съзвездие Орион, а след 21 ч се появява и най-ярката звезда – Сириус.
Меркурий може да бъде забелязан в началото на периода – ниско към югоизток преди изгрев-слънце. Венера е Вечерница, блести към югозапад. Залязва все по-късно – в края на периода около три часа след Слънцето. На 11 декември е в съединение със Сатурн. Марс е видим на утринното небе, изгрява към 5 ч. В края на периода преминава от съзвездието Везни в Скорпион. Юпитер остава в съзвездието Стрелец, не е удобен за наблюдение. Сатурн е видим към югозапад в началото на периода, когато залязва към 19 ч. Залезът обаче настъпва все по-рано и към края на годината се губи в слънчевите лъчи. Остава в Стрелец.


ТРИ ПЪТИ ОЛЕ
ЗА
ЗВЕЗДНИТЕ РОЕВЕ

Докъм 17 декември почти цяла нощ има падащи звезди от най-атрактивният зимен поток – Джеминиди. Радиантът му е в съзвездието Близнаци. То изгрява към изток около 20 ч, след полунощ е високо към юг, а призори – към запад. Максимумът е около 14 декември. За съжаление това е малко след пълнолунието и няма да можем да му се насладим напълно. Между 17-и и 26 декември Земята пресича и орбитата на метеорния поток Урсиди. Радиантът му е в незалязващото съзвездие Малка мечка. Максимумът е на 23 декември (до 10 метеора в час). Срещите с Квадрантидите започват на 28 декември. Радиантът им е в съзвездието Воловар, което изгрява около 3 ч. Този поток понякога изненадва с болиди. Мощният, но краткотраен пик е на 4 януари (над 100 метеора в час).


Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт? Наука

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт?

Ако това се случи, тя вероятно ще бъде по-ярка от Луната в продължение на седмици или месеци

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата Наука

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата

Д-р Меркола: Лекарствата без рецепта не са безопасни

Утро с леко затъмнение Наука

Утро с леко затъмнение

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни Наука

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни

Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна

Половин мозък = цял мозък? Наука

Половин мозък = цял мозък?

Ново изследване доказва удивителните възможности на човешкия организъм за оцеляване

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им