ЗдравеВаня Александрова / 31 октомври 2013

Очите са прозорец към душата... и здравето

Ирисовата диагностика - историята и възможностите на един впечатляващ метод

Кое намира отражение в ириса на окото?

Дали наистина окото е в основата на най-точната диагностика?

Какъв механизъм действа за появата на болестните знаци в ириса?

Кои са органичните знаци, които се отразяват при заболявания и наранявания на органите?

Отразяват ли се вашата професия, наследственост, емоции, болести, характер?

В следващите редове ще ни даде отговорите Ваня Александрова - водещ специалист по ирисова диагностика от център „ВЕРИТАС" - www.veritas-bg.com.

Очите са прозорец към душата – извор, от който струят човешката мъка и радост. Надникнеш ли в тях, ще видиш своите анатомични и физиологични особености, отразени чрез белези – петна, линии, цвят и др. По цвета, склерата, клепачите, пигментациите съдим за живота, който блика в този човек.

По невидимия ефир на симпатиковата нервна система се предава информация за състоянието на жизненоважните органи. Образно казано, ирисът е миниатюра на психофизиологичната и анатомичната цялост на организма.

Разпознаването на болестите по сменящия се цвят на очите, по белезите и знаците, линиите и петната има далечна предистория. Ирис – произлиза от гръцки (iris, iridos). За интерес към ирисовата диагностика свидетелстват изображения, намерени в пещерите на Мала Азия. Повече от 3000 години преди новата ера в Индия и Китай се е отдавало особено значение на промените, които настъпват в тази част от очите. Описания на ириса прави и Хипократ.

С такава диагностика са се занимавали египетските лекари по времето на управлението на Тутанкамон. Знаменитият жрец на фараона Ел Аксу описва ирисовата диагностика и я популяризира. Благодарение на него знанията се разпространяват из Египет, Вавилон, Тибет, Индокитай и други региони. Ел Аксу описал диагностика по ириса на два папируса с дължина 50 метра.

Те се намират в гробници в град Гизе. Сега тези папируси се съхраняват във Ватиканската библиотека. В тях се споменава оригинален способ на фотографиране на ириса с помощта на специални метални пластинки, направени от цинк и никел и покрити със сребриста течност. Такава пластинка Ел Аксу поднася към очите на болния на разстояние 2 см, държи я 4 минути, след това я смазва с течност и отново я поднася към очите на 30 см. След химична обработка повърхността на пластинката става цветна.

В гробницата на Тутанкамон са открити няколко пластинки с изображения на ирисите на фараона - неми свидетели, че управникът на Египет е бил много болен човек. В тибетската медицина за диагностика се отдавало голямо значение на външния вид – кожа, език, изражение на очите, форма на ушната раковина и др.

Очите носят в себе си информация за много разстройства на вътрешните органи. Загубата на блясък и човешка топлина означават тежко страдание у човека. Знаят го и животновъдите - овчарите от някои племена определят болестите на овцете по линии, петна, цвят на очите и така ги закупуват.

Основоположник на ирисовата диагностика е д-р Игнац фон Пекчели (1826-1907 г.) от Будапеща. Още като дете той забелязва, че при счупване на крак на сова внезапно се появила черна линия върху ириса й. Откритието привлякло вниманието му и вече като възрастен издава „Ръководство за изучаване на очна диагностика".

При наблюдение на ириса най-силно си личат цветовете. Те отговарят на телесната конструкция и варират между синьо, кафяво и сиво. Пресичат ги по-светли бели знаци или тъмни места. Тези, както и синият, сивият или кафяв цвят на ириса не са случайни. Както няма нищо случайно в природата...

При тежки мозъчни увреди зениците се разширяват и остават в това положение, значи животът на нервите, кръвта, мускулите спира – макар окото да не е непосредствено повредено. При разделение на мускулните влакна става разслабване във веществото на ириса, при което тези части потъмняват и личат като черни петна.

Те произтичат от: