Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Да си жив – това вече е щастие

Оцелели момичета след терористичния акт в училището в Беслан за смисъла на живота

Снимки: Алиса Гокоева
Снимки: Алиса Гокоева
Повече от 12 години след терористичния акт в училището в Беслан, при който на 1 септември 2004 г. загинаха 333 души, 186 от тях – деца,  руската художничка и фотограф Алиса Гокоева издирила оцелели от трагедията момичета. Помолила да ги снима и да напишат собственоръчно съчинение на тема „Защо съм длъжна да живея".

„Живот има“, казва Гокоева. „Живот има и след терористични актове, взривове и природни бедствия, след смъртта на родителите и даже след смъртта на деца, след разочарования и грешки, които всеки от нас прави в живота си. Но човекът е слаб. Често се отказваме, роптаем и кълнем съдбата, а в същото време, както пише една от моите героини: „Светът е толкова интересен и прекрасен, че просто е грях да не се живее, когато си жив и можеш да виждаш, да чуваш, да говориш и да вървиш“. Тези думи имат огромна сила в устата на удивителната 20-годишна девойка, чийто живот е разделен на две части – преди и след Беслан. Чудо е, че тя е жива, чудо е че вижда и може да върви, тя самата е чудо“, допълва Алиса Гокоева.

Елена Гайтова, 23 г.
Ученичка от 6 „Б“ клас. По време на терористичния акт в училището е била на 11 г. заедно с 16-годишния си брат Алан, който е загинал от огнестрелна рана в крака, след като успял няколко пъти да се върне във физкултурния салон и да изнесе оттам малки деца. 




Да живея заради живите и да помня загиналите. Да нося спомена за тях из целия свят, докато сме живи и ги обичаме, те ще са живи в нашите сърца и ще живеят чрез нас във всеки един ден. Да живееш въпреки онова зло, което беше в училището. Да го компенсираш с добро и да знаеш цената му. Да изживееш живота си за двама. За брат си и за себе си. 
Да дадеш живот на децата си и да ги обичаш така всеотдайно, както са те обичали твоите родители, възкръснали от пепелта на Беслан и надмогнали адската болка от загубата на другото си дете, за да имаш ти любов...
Обичаме ги. Любовта ни е безсмъртна. 

Мадина Дреева, 27 г.
Ученичка от 9 „В“ клас. Била е на 15 г. на 1 септември 2004 г. , в първия учебен ден е водела по-малкия си брат Дзамболат.




Длъжна съм да живея заради семейството, близките и приятелите. Заради своето бъдеще и всичко хубаво, което ме очаква там. И за да пазя паметта за тези, които вече не са сред нас. 

Алла Ногаева, 19 г.
Ученичка от 1 „Б“ клас. В деня на терористичния акт е на 7 г., в училищния двор за откриване на учебната година е била с майка си и сестрите си Зарина, Елина и Марина. Марина е загинала. Алла е била ранена при взривовете.




...Майка ми ме смята за твърде амбициозна. Аз не се мисля за някакъв специален човек, но ми се струва, че трябва да направя нещо важно. Бих искала да оставя следа в този свят. Мисля, че пътят на всеки от нас е предначертан. Всяка сутрин се събуждам с мисълта: „Животът е един ослепителен миг!" Най-страшното за мен е да изживея този живот безсмислено. Мисля, че скоро ще намеря своя път и ще допринеса на този свят нещо наистина значимо.

Регина Бутаева, 22 г.
Ученичка от 3 „Б“ клас. В двора на училището е била с майка си и сестра си Зарина.




Да живееш – това вече е щастие.

Алина Цгоева, 20 г.
Ученичка от 2 „В“ клас. Била е на 8 г. Получила е множество наранявания от осколки от взривените бомби.




Защо живея ли? Аз съм на тази Земя, за да творя добро и да съм полезна на всички наоколо. Животът ни се дава само един път! А на мен ми е даден два пъти и аз точно знам защо... Живея и заради себе си, и заради тези, които така силно искаха да живеят... Живея, за да ги помня и да ги обичам.

ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Кой е твоят Герой на щастието?

Кажете ни кой и защо ви прави щастливи. Очакват ви награди! повече »

Наука
 
 
130

Пътешествие към себе си

Подарете си незабравим курс при учителя Александър Маркитанов повече »

Събития
 
 
0

Балоните на Бутан

Изложбата поставя начало на "Дните на щастието" повече »

Събития
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане