Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Златна изложба в Археологическия музей

10-а юбилейна експозиция показва находките от сезон 2016

Най-„златната"от досегашните годишни изложби може да се види в Националния археологически музей (НАИМ при БАН, ул. „Съборна" 2 – срещу Президентството) от 15 февруари до 19 март. В десетата юбилейна експозиция са включени най-много златни находки в сравнение с досегашните, защото през изминалия археологически сезон проучвателите са се натъкнали на необичайно многобройни артефакти от благородния метал. Показани са и най-старите сребърни предмети, откривани досега по нашите земи, а вероятно и в Европа – от пещерата Харамийската дупка.

По традиция изложбата "Българска археология 2016" представя теренната работа на специалистите през изминалата година с най-интересните находки и богат илюстративен материал. Както всяка година изложбата се открива тържествено вечерта на 14 февруари – Деня на археолога.

Тази година съорганизатори са 13 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Включени са експонати от 18 обекта и постери за общо 50 - различни като вид и хронология, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците и Провадия-Солницата, скалният комплекс Глухите камъни, античните градове Аполония, Деултум и Сердика, първата българска столица – Плиска. Впечатляващи резултати и находки предоставят археологическите разкопки на надгробни могили край гр. Приморско и с. Изворово (Харманлийско) и спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница по трасето на АМ „Струма". 

Някои от най-впечатляващите находки са златни накити от с. Изворово, букел-амфора от скален комплекс Глухите камъни, сребърни накити от землището на с. Бенковски, златен комплект апликации за конска амуниция от землището на гр. Приморско, арибаловиден лекит с полихромна украса от землището на гр. Созопол. 


Златно мънисто 
Среден халколит (около 4600-4500 г. пр. Хр.). Селищна могила Юнаците, Пазарджишко 


Снимка: Г. Михайлов (c)

Въпреки малките си размери това мънисто е изключително интересно от гледна точка на познанията ни върху най-ранната металургия. То се отнася към средата на V хилядолетие пр.Хр. и е сред най-ранните известни до момента златни предмети в Европа и света.



Костен антропоморфен идол с медни апликации
Късен халколит (4600-4200 г. пр. Хр.). Селищна могила Провадия-Солницата (5500-4200 г. пр. Хр.). 


Снимка: К. Георгиев (c)

Въпреки схематично представената форма фигурката впечатлява с прецизно изработените детайли, както и с медните украшения върху тялото. Вероятно изобразява основното женско божество през праисторията – Великата Богиня-майка.


Златни накити 
Средна бронзова епоха. Първа половина на ІІ хилядолетие пр. Хр. 
Могила до с. Изворово, община Харманли 


Снимка: Б. Бориславов (c)

Златното мънисто от снимката е особено впечатляващо заради сложносъставната си изработка с няколко техники. Открито е в Могила 3 на могилния некропол в землището на с. Изворово заедно с бронзова кама, сребърна халка и други златни мъниста. Мънистата са четири типа и най- вероятно са съставни елементи на един накит. С изключение на единия от типовете, който вече е откриван през 2008 г. в Могила № 1 на същия некропол, останалите са непознати досега.


Букел-амфора
Ранна желязна епоха. Скален комплекс Глухите камъни 




Снимка: Ю. Цветкова (c)

През 2016 г. в скален комплекс Глухите камъни е открита напълно запазена букел-амфора, покрита с дъното на друг съд. Амфората е с богата щампована украса и четири кухи букела с форма на пресечен конус. На плещите на съда, между букелите, са разположени четири овални гнезда, запълнени със смола, в които са били апликирани бели мраморни плочки. Букел-амфората няма паралели сред откритите в Тракия като форма и декорация. Депонирането на този съд и неговото съдържание най-вероятно е част от провежданите на това място култови практики. 


Сребърни накити - едноспирална фибула и пръстен
Средата на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Тракийски погребения в землището на с. Бенковски, община Кирково 
Снимки: К. Георгиев (c)

Сребърните накити са открити в едно от каменните струпвания от големи скални късове, проучени през 2016 г. в местността Речка, северно от с. Бенковски. В средата на каменното ограждение е разкрито гробно съоръжение с овална форма, частично изсечено в материковата скала. В него са били извършени две погребения, съпроводени с множество сребърни и бронзови гробни дарове – сребърни и бронзови фибули, пръстени, мъниста, сребърна диадема и др.


Златен начелник и комплект апликации за конска амуниция
320-280 г. пр.Хр. Златно съкровище от надгробна могила в м. Силихляр под връх Канара, землището на гр. Приморско 



Снимки: Исторически музей Приморско (c)

40 елемента от златни апликации за конска амуниция са открити непосредствено под настилката на гробното съоръжение. Вероятно съкровището е било депонирано в земята преди изграждането му. Комплектът съдържа: начелник, украсен с релефна глава на орел и геометрични орнаменти; наносник с кръгла форма, украсен с орнаменти от стилизирани растителни мотиви; четири кръгли плочки с релефна и ажурна украса, допълнена с псевдо-филигранни орнаменти; две продълговати плочки, украсени с ажурна и релефна украса, допълнена с псевдофилигранни орнаменти; тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма, украсени в основите си с изпъкнал ръб, покрит с псевдофилигран. По своите характеристики и особености на украсата съкровището от Приморско има близки аналогии с тези от с. Ивански и Сборяново. 


Чаша с релефна украса
I в. сл.Хр. Некропол на Аполония, Созопол 


Снимка: Г. Илиев (c)

Чашата е била сложена като погребален дар в гроб от римската епоха, изграден в камерата на по-ранна фамилна гробница, построена през елинистическата епоха. Релефната украса впечатлява както с прецизната си изработка, така и с фриза от персонажи от гръцката митология, който покрива цялото тяло на съда. Датировката на гроба, от който произлиза чашата, го поставя в периода на трайното установяване на римската власт по нашите земи, което е съпроводено с административното им включване в границите на Римската империя и обособяването им в отделни провинции.


Арибаловиден лекит с полихромна украса
Втора четвърт на IV в. пр.Хр. Некропол Аполония Понтика в м. Буджака, в землището на гр. Созопол 


Снимка: Руслан Стойчев (c)

Лекитът е съд, използван в тоалета за съхранение на благовонни масла. Оставянето му като гробен дар при погребения е обичайна практика на много места в Древна Гърция, засвидетелствана и в некропола на Аполония Понтика. Върху представения лекит от Аполония е изобразена битка на воин срещу два грифона – митични крилати същества с тяло на лъв и глава на орел, пазители на златото от далечния североизток на античния свят. Представеният сюжет е характерен за ІV в. пр.Хр., но е много рядко срещан при украсата на лекитите. 


Стъклен съд (лакримарий)
Краят на II–III в. Базилика „Св. София", гр. София 


Снимка: Ю. Мешеков (c)

Малкият стъклен съд е прекрасно запазен и впечатлява с изящната си изработка. Намерен е в зидан гроб, затворен с тухли, от некропола до базиликата „Света София". В гроба е било погребано малко дете, като съдът е бил поставен като гробен дар.


Пръстен с изображение на светец и патриаршески кръст, медна сплав
Втора половина на ХІІ – начало на ХІІІ в. Късноантична и средновековна крепост „Калята" край Якоруда 


Снимка Т. Димитров (c)

Пръстенът е мъжки с шестстенна плочка, в която е вписано схематично изображение на светец с двоен (архиепископски) кръст. Пръстени с аналогична форма на плочката се срещат през периода ХІ-ХІІІ в. на територията на Сърбия, България и Византийската империя. Известни са луксозни масивни златни екземпляри с надписи от територията на империята, датирани в ХІІІ в. 

Въпреки схематичния рисунък са възможни различни интерпретации относно идентифицирането на светеца. Късото облекло насочва към светец-воин, който държи в едната си ръка кръст, а в другата - може би меч. Друга възможност е върху плочката да е представен Йоан Кръстител, изобразяван често с двоен кръст. На този етап може да се твърди, че върху плочката е представен светец с кръст, чието изображение е имало апотропейна (предпазна) символика за собственика на пръстена.


Източник: НАИМ



ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Четвъртото измерение е в началото на координатната система

Да си припомним една по-различна страна от многопластовия образ на д-р Желю Желев повече »

Наука
 
 
3

По нови жълти павета

Днес символите на София покриват едва половината от някогашната си площ, учени от БАН откриха как да произвеждаме евтино и качествено аристократичната настилка повече »

Наука
 
 
1

България и Европейската космическа агенция

Защо е време страната ни да стане част от организацията повече »

Космос
 
 
1
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане