Големият български бард Михаил Белчев навърши на 13 август 71 години. Няколко поколения българи са сгрявали сърцата си с неговите песни и стихове. През 60-те години на миналия век Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни и документални филми.
На Михаил Белчев са текстовете на шлагери като „След десет години", „Жалба за младост", „И утре е ден", „Пак ще се прегърнем", „По първи петли", „За теб, Българийо", „Ще продължавам да пея" и много други. През годините той работи с великолепни композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, "Щурците", ФСБ, "Импулс", Огнян Георгиев и др.
Има издадени осем книги със стихове.
ЖИВОТ
Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, ЖИВОТ.
Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.
Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците
в твоите нощи, ЖИВОТ.
Тихо пия водата ти.
Тихо лягам в земята ти.
Ти ме повика, ЖИВОТ.
МОЯ ЛЮБОВ
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ
От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата.
Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.
По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.
Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.
От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?
Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.
По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.
Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът,
и я няма вратата ми
сутрин.
