Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Президентът е бедствие, но част от народа лудее по него

Марк Твен за купуването на гласове от Рузвелт

„Роден съм на 30 ноември 1835 г. в почти незабележимото селце Флорида, област Мънро, щат Мисури. Родителите ми са се преселили в Мисури в началото на тридесетте години; не помня точната дата, защото тогава още не съм бил роден и никак не съм се интересувал от подобни неща. В онези дни едно такова преселване е представлявало безкрайно пътешествие, което трябва да е било много трудно и изморително. Селото имаше сто души жители и аз увеличих населението му с един процент. Малцина са бележитите исторически личности, които са направили толкова много за родното си място. Може би е нескромно от моя страна да говоря за това, но то си е истина. Всъщност дори няма нито една личност, която да е дала такъв принос — даже ако вземем Шекспир. Но аз успях да сторя това за Флорида, което показва, че бих могъл да го сторя за всяко друго село или град — дори за Лондон, струва ми се."

Това пише в своята „Автобиография" великият шегаджия Марк Твен. Самюъл Лангхорн Клемънс (30 ноември 1835 - 21 април 1910 г.) е литературният псевдоним на Марк Твен - американски писател, журналист и хуморист. Нека си припомним редовете, посветени на Рузвелт в „Автобиография".

Преди три дни вестник „Уърлд" произнесе безапелационна присъда над господин Рузвелт, задето е купил с пари президентския си пост. Всъщност още от самия ден на изборите се подозираше, че той е извършил това невероятно престъпление, но досега нямаше налице никакви доказателства... 

Господин Рузвелт е най-поразителното събитие в историята на Америка — ако не смятаме откриването ѝ от Колумб. Сега вече е известно с всички подробности как е било купено президентското кресло чрез подкупване на гласоподаватели. Известни са дори имената на онези, които са дали сумите, а също и размерът на всяка сума. Тези хора са ръководители на големи корпорации, а трима от тях са монополисти от „Стандарт ойл". Сега вече е известно, че една седмица преди изборите, когато предизборната кампания приключи и всички законни начини да се отпускат средства за нея са били изчерпвани, господин Рузвелт се изплашил и повикал господин Хариман във Вашингтон, за да вземе мерки за победата на Републиканската партия в щата Ню Йорк. Срещата се състояла и господин Хариман бил подканен да събере за това благородно дело 200000 долара. Той събрал 260000 и цялата тази сума била изразходвана за изборите през последната седмица на кампанията — несъмнено за купуването на гласове, защото времето за използването ѝ по някакъв друг начин било вече минало...

Години наред богатите корпорации отпускат огромни суми, за да укрепват властта на Републиканската партия при условие, че в замяна на това тя ще осигури подкрепата и закрилата на техните монополи. Съгласно това споразумение години наред тази закрила им се осигурява честно и почтено, но този път бе извършено предателство. Господин Рузвелт усети, че един удар срещу големите корпорации може да го направи популярен и не се поколеба да наруши споразумението и да нанесе този удар...
...
...Той направи всичко възможно, за да разстрои американската индустрия и сега всички нейни отрасли са в състояние на полуразруха и с ужас очакват следващата негова стъпка — още един удар и с тях може би е свършено. Господин Рузвелт положително ще се погрижи за този удар, стига той да му осигури достатъчно широка реклама. Земетресението в Сан Франциско, което срина града и причини толкова шум в света, не беше нищо — само локално явление; то се ограничи само в една тясна ивица от Тихоокеанското крайбрежие и в сравнение с пищните представления на господин Рузвелт беше нещо като бедна постановка в провинциален театър. Защото истинското земетресение е господин Рузвелт, и то най-колосалното в историята; когато той се разтресе, цялата страна — от Атлантическия до Тихия океан и от Канада до Мексиканския залив — се гърчи и нито едно селце дори не остава незасегнато от тези гърчове.

...Но да се спрем на дребните неща: президентът се кани да започне друга рекламна обиколка; след две-три седмици той ще разглежда река Мисисипи — този стар, нещастен, изоставен воден път, по който в зенита на неговия разцвет преди близо петдесет години аз се подвизавах като лоцман. Президентът ще тръгне от Кайро с параход по течението на реката и ще вдига аларма по целия път. Той е готов да вземе участие и в най-налудничавия заговор за ограбване на държавната хазна, стига да може да използва ограбеното, за да си направи реклама. 
...
Господин Рузвелт е най-страхотното бедствие, сполетяло страната ни след Гражданската война, но огромната част от населението на страната го обича, лудее по него и дори го боготвори. Такава е простата истина. Тя звучи като клевета против умствените способности на човешкия род, но не е клевета, защото е недопустимо да се клеветят умствените способности на човечеството.

Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане