Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Коренът на всичките ни беди

Егоцентризмът, който ни кара да контролираме целия спектакъл

Илюстрация: fx-fp.ru
Илюстрация: fx-fp.ru
Всеки живот, който е изграден върху своеволието, не може да бъде успешен. На тази основа почти винаги влизаме в противоречие с нещо или някого, дори когато мотивите ни са добри. Повечето хора се опитват да живеят, като разчитат само на собствените си сили. 

Всеки човек прилича на актьор, който иска да изнесе целия спектакъл - опитва се да аранжира осветлението, балета, постановката и другите актьори както на него му харесва. Само ако можеше да наложи собствените си виждания, само ако хората постъпваха както той иска, представлението би било прекрасно. Всички, включително и самият той, биха били доволни. Животът би бил чудесен. 

В опитите си да наложи своите виждания нашият актьор понякога е много изобретателен. Той може да бъде мил, внимателен, търпелив, щедър; дори скромен и самопожертвователен. 

От друга страна, той може да бъде дребнав, егоистичен, себелюбив и нечестен. Но както повечето човешки същества, той най-вероятно притежава различни черти.

Какво се случва обикновено? 

Представлението не излиза много добре. Той започва да си мисли, че животът не е справедлив към него. Решава да се старае повече. При следващия случай той става още по-взискателен или по-снизходителен, в зависимост от ситуацията. И все пак пиесата не му подхожда. 

Признавайки, че може би до известна степен греши, същевременно той е сигурен, че по-виновни са другите. 

Той се ядосва, възмущава, самосъжалява. В какво се състои главният му проблем?

Той не е ли всъщност користен, дори когато се опитва да бъде мил? 
Не е ли жертва на заблудата, че може да бъде доволен и щастлив на този свят, само ако преуспее в живота? 

Нима не е очевидно за всички останали актьори, че това са нещата, които той желае? Нима неговите постъпки не подтикват всеки от тях да си отмъщава и да заграби от представлението всичко, което му се удаде? 

Дори в най-добрите си мигове не е ли той човек, който всява по-скоро смут, отколкото хармония?

Нашият актьор е себелюбив - егоцентричен, както е прието да се казва в днешно време. Той прилича на пенсионирания бизнесмен, които се излежава на слънце във Флорида през зимата и се оплаква от бедственото положение на нацията; на свещеника, които въздиша върху греховете на двадесетия век; на политиците и реформаторите, които са сигурни, че Утопията ще настъпи, стига само всички останали да се държат както трябва; на престъпника-касоразбивач, които смята, че обществото е било несправедливо към него; най-сетне, той прилича на алкохолика, който е загърбил всичко и е принудително затворен. 
Колкото и да протестираме, нима повечето от нас не са затънали в собственото си аз, във възмущенията си или в самосъжалението?

Егоизъм - егоцентризъм! Ние смятаме, че това е коренът на нашите беди. 

Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуда, себелюбие и самосъжаление, ние настъпваме хората и те се бунтуват. Понякога ни нараняват, привидно без причина, но ние неизменно откриваме, че някога в миналото сме вземали решения, мислейки само за себе си, които по-късно ни поставят в положение да бъдем наранени.

Така че, според нас ние самите причиняваме всичките си беди. Те извират от самите нас...И често изглежда, че без Неговата помощ не можем напълно да се отървем от егоцентризма си. Много от нас имаха в излишък морални и философски убеждения, но не можехме да живеем само с тях, дори когато ни се искаше. Нито пък можехме да намалим егоцентризма си само с желание или със собствените си сили. Трябваше ни Божията помощ.

ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Любов е, когато дядо лакира ноктите на краката на баба ми

Снимка: www.adme.ru

Как децата разказват за най-великото чувство повече »

Здраве
 
 
32

Любов или съзависимост?

В неравностойната обсебваща връзка и двете страни влизат доброволно повече »

Събития
 
 
18

Родители и деца – приятели или врагове?

Как да се опознаем и да решим проблемите помежду си повече »

Събития
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане