Твоят космос

Трябва да живеем до морето, мамо...

За Мис НикойНеМеОбича и правото на всеки от нас да изибра

Трябва да живеем до морето, мамо...
Вера Полозкова е най-популярният поет в руското интернет пространство. Кандидат-студентите за кино академиите и театралните институти подготвят за изпитната комисия нейни стихове. Хиляди фенове пълнят залите, когато тя чете на живо куплетите си. А единственото, което тя иска, е да живее до морето. Всички да живеят до морето. Стига да има място за всички край него...

Трябва да се живее до морето, мамо, човек да прави каквото му харесва и нищо да не усложнява. Та това е само въпрос на избор, мамо, месеци наред само да се ядеш за нещо несвършено, изпуснато и отишло на халос — или пък обратното. Да решиш, че останалият ти живот ще стигне тъкмо за да успееш с всичко започнато и да се вкопчиш за работата. Век да опяваш на ближния си какво тъпо и мудно нищожество е. Или пък да го хвалиш за малки достиженийца и победки, за да разцъфне той и да почувства собствената си нужност – ако ти си с него въпреки всичко и го обичаш, защо да му тровиш кръвчицата и своята?

Да му казваш „разбира се, ти ще ме оставиш“ и да възкликнеш няколко години по-късно, когато го направи - „така си и знаех!“. Или изобщо да не мислиш за това и да се радваш на факта, че сте заедно, че правите заедно малки мили глупости и открития, да не дълбаеш в душата на любимия човек за нещо, което ще се или няма да се случи?

Винаги да казваш - „аз не мога“, „глупаво е даже да започна“ — или в един прекрасен момент да махнеш с ръка и да опиташ? И даже ако не се получи – да изнамериш друг начин и да опиташ отново?

Да смяташ всеки, който ти харесва, за идиот и извратен, да скръстиш ръце на гърдите си и язвително да се усмихнеш, съскайки „хайде, разубеди ме“... Или да се предадеш и да кажеш „слушай, адски съм изплашена от властта, която имаш над мен, ти си страхотен, тревожна съм, може ли да поговорим?“.

Винаги да съм инатливо права, както казва Альона, и на всички с два хода да покажа кой командва парада – и да остана сама и самотна в прегръдка с идиотската си правота... Или един-единствен път да преглътна горчивината, първа да помоля за помирение, да кажа „Готова съм да те изслушам, обясни ми какво се случва? Така и така мислиш за това от дни, хайде да свалим картите на масата?“

Да си горда и отмината от съдбата, Мис НикойНеМеОбича 2009... Или дълбоко да поемеш въздух и да помолиш за помощ, когато е необходима, и да получиш помощ, което е най-невероятното? Да ненавиждаш с години, че с теб са постъпили несправедливо, или, ако това толкова те мъчи, да звъннеш един път и да попиташ с най-спокойния си глас: „слушай, аз не мога да разбера...?“.

Двадесет години да се съсипваш заради отишлата си любов или да събереш волята си в юмрук, да си позволиш отново да се доверяваш, да се откриеш и да се отвориш за нова връзка, за да бъдеш щастлива? Във второто ми се струва, че има много повече доблест, отколкото в първото, което не изисква никакви душевни усилия.

Да прочетеш за себе си гнусотия и да се разстроиш за седмица или да повдигнеш рамене и да си помислиш с искрено съжаление за този, който го е написал?

Да страдаш и да мислиш, че светът е нещо лайняно, направено от Архитекта на Матрицата, да се хвалиш с раните си като с ордени и да ги показваш непрекъснато, като тъжно се иронизираш заради безнадежността на положението си... Или да започнеш да си признаваш, че вкусното е вкусно, топлото сгрява, красивото е празник за очите, добрите се усмихват, щедрите са готови да дават, а не че всичко и всички са небесна гавра, създадена за да те унижи и смачка?

Господи, толкова е просто, мамо, като пияна съм, получавам замайване от осъзнаването на това всемогъщество — не разбирам защо всички не го виждат така ясно като мен. Всичко на света е въпрос на избор, нито повече, нито по-малко. Няма никакви предопределености, дадености, недостижими върхове. Ти самият си гвоздеят в обувката си и лошата си поличба. Ти сам си избрал да си жалък, нищо неструващ и самотен — или пък щастлив и нужен. Никой не може да реши това вместо теб и никой не може да те спре, ако искаш да се чувстваш никой.

Ако се чувстваш удобно да разсъждаваш по този начин и нищо да не предприемаш – живей си както си живял, само не смей да се жалваш от обстоятелствата. В свят, където хората покоряват Еверести, записват платинени дискове и пленяват най-непристъпните красавици, макар да са никому неизвестни очиларковци – ти нямаш право да казваш, че такива неща са невъзможни дори на теория.

Да, за това трябва воля – да избереш и бъдеш верен на избора си до края, само това. Вселената е гъвкав и деликатен материал, от нея можеш да изградиш Piazza Mattei или пък  Ривиерата – ти си единственият, който може да избере какво да изгради.

Мислех, че това работи по този начин с всички материални неща, но не и с хората. Искаш пари – ще имаш, слава – ще те сполети, пътешествия – само маршрут си избери... Но събитията от последните седмици ми доказват, мамо, че и с хората е така. Ако мислиш, че са студени скали и бодливи звезди, просто престани да мислиш, че са студени скали и бодливи звезди и поне веднъж поговори с тях, както би поговорил със себе си – такъв, какъвто си – жив, изплашен, топъл. И ще се удивиш как всичко ще се промени, ще се преобразува, мамо...

Петър Дънов за убиването на животни Твоят космос

Петър Дънов за убиването на животни

Не може животинската кръв, пролята насилствено, да не донесе лоши последствия за човека

Велики мисли на Антон Павлович Чехов Твоят космос

Велики мисли на Антон Павлович Чехов

Ако жена ти е изменила, то радвай се, че е изменила на тебе, а не на отечеството

Нумерология: Нашите слънчеви числа Твоят космос

Нумерология: Нашите слънчеви числа

Юли е благоприятен, активен и успешен

Романтичната любов... Хм, колко да е романтична? Твоят космос

Романтичната любов... Хм, колко да е романтична?

Хистеричният типаж обича повече еуфорията на връзката отколкото партньора си

Тайната на бистрия ум Твоят космос

Тайната на бистрия ум

Повече движение, повече креативност

Спасителните оазиси на Париж Твоят космос

Спасителните оазиси на Париж

Може ли и у нас да има елегантни градски тоалетни?

11 причини да спрете да гледате телевизия веднага Твоят космос

11 причини да спрете да гледате телевизия веднага

Качеството ви на живот ще се подобри значително

Любовта идва! Твоят космос

Любовта идва!

154 години от рождението на Учителя

Дефектите в характера разболяват Твоят космос

Дефектите в характера разболяват

Отричане на свободата и индивидуалността на всяка душа

Духовните байпаси (II част) Твоят космос

Духовните байпаси (II част)

Как замитаме нерешените си емоционални проблеми под килима на „духовността“

Духовен байпас (част I) Твоят космос

Духовен байпас (част I)

Как замитаме нерешените си емоционални проблеми под килима на „духовността“

Боже, може ли да те питам нещо? Твоят космос

Боже, може ли да те питам нещо?

Довери се на Неговия план, той винаги е по-добър от нашия

Парадоксът на прошката Твоят космос

Парадоксът на прошката

Каква е разликата между криминалното и междучовешкото правосъдие?

Житейският комфорт сковава душата Твоят космос

Житейският комфорт сковава душата

Защо превключваме на щастливия телевизионен канал, вместо да опитаме да бъдем полезни?

Ще избягам ли от теб? Твоят космос

Ще избягам ли от теб?

Оплетени в астралната „пъпна връв“, трудно излизаме от токсична връзка