Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Метафизичните тайни на природата

Дали не сме на прага на Окончателната теория на всичко във Вселената?

„Метафизичните тайни на природата са разкрити, за останалото науката трябва да пита Бога“. Поне така твърди Вячеслав Аргази. Известен в Русия с излязлата през 2001 г. „Смърт и време“, той посвещава новата си книга "Мисията Аристотел и капанът Хигс" на това да представи своята Окончателна теория на всичко - основата на нова космология и теоретическата физика, които според него много скоро ще завършат фундаменталната науката на бъдещето.

Според Аргази Окончателната теория на всичко се различава от Общата теория на всичко по това, че втората установява невъзможността за изчисления на физичните константи и параметри на материята и Вселената, докато Окончателната теория е задължена да прави тези изчисления с абсолютна точност. В достъпна форма в книгата се разказва за създаването на Окончателната теория, за параметрите и законите на Вселената. 

Авторът е категоричен, че епохата на търсенето на Общата теория за всичко е отминала безвъзвратно и в доказателство привежда точните изчисления на физичните константи, за които обикновено се смята, че величините им са с вероятностен характер. Подобните възгледи споделят както струнните, така и инфлационните теории за развитието на Вселената. 

„Вселената наистина се развива от една точица, но увеличаването на пространството ѝ става не посредством горещия "Голям взрив", а с помощта на спокойния процес на растеж на материята и енергията в нея в точното съответствие с растежа на пространството“, обяснява Аргази. Това е един вид опитомената "вечна инфлация". Вселената преминава и през взривове в своята история, но не по тези причини, които учените обикновено свързват с теорията на Големия взрив. 

В доказателство авторът привежда точните изчисления на различните физични константи, произхождащи от теорията, сред които и самата "алфа" на всички константи, светия Граал на физиците, принципно смятан за неизчислим и неразбираем - константата на тънката електромагнитна структура, от която зависят свойствата на атомите и чиято величина е определяща за живота във Вселената.

Вселената се ражда, развива се и умира в един ден по точно разчетени правила, позволяващи както да знаем във всека една секунда нейните моментни размери, така и да предвидим сложните процеси, които я модифицират във всеки момент от времето.

Интересна за непредубедения читател сигурно ще е и идеята, че тези процеси в своята цялост се свеждат към пълната невъзможност на безвъзвратната смърт на личността - тя ще възкръсне в друга Вселена в пълно съответствие със строгите закони на физиката.

Всичките 12 измерения на реалното пространство на Вселената са макроскопически и са еднакви по размери, смята Аргази. За процес на компактификация при това положение не става дума, а свиването на тези 12 измерения в три става чрез използването на 4-те природни времеви модуса на съществуване.

На изтънчения ценител на парадоксите, попаднал на книгата, ще бъде интересно как тайните на природата свързват помежду си различните отговори на вечните въпроси относно Вселената и човешката съдба в нея, между които науката не вижда очевидната връзка. 

  • Какво общо има между безсмъртието на всяка човешка личност и принципа на неопределеността на Хайзенберг във физиката? 
  • Каква е връзката между уравнението на Айнщайн за енергията и размерите на нашата Вселена, които се определят до милиметрова точност? 
  • Защо тези размери ни диктуват точната дата на края на света и коя е тя? 
  • Каква е връзката между тези размери и размерите на нашето тяло и нашите молекули?
  • Защо смразяващата физиците вече втори век тайна на величината на главната за живота ни константа "алфа" след своето точно решение в тази книга окончателно доказва квантовата природа на обкръжаващото ни триизмерно пространство?
  • Защо тази квантова природа отхвърля възгледите за квантите и квантовия дуализъм, доминиращи днес в квантовата физика?
  • Защо нашумялата хипотеза за Хигс-бозона няма никакво отношение към определянето на материалните маси и в това отношение е грешна? И как наистина можем да изчислим масите с точност до милиардни дялове на процента?
  • Ако е нямало горещ Голем взрив и "взривът" е студен, променя ли това откритие нашите филмови представи за черните дупки в Космоса или в колайдера на ЦЕРН?
  • Каква е връзката между стресиращата учените теорема за непълнотата на Курт Гьодел и Бога? 

Отговорите - в книгата, която можете да намерите в книжарници BOOKTRADING или да поръчате оттук
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане