Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Вижте най-впечатляващите находки на 2017-а

Годишната изложба на съкровища в Археологическия музей: традицията продължава

Стъклен биберон от II век, златен амулет от 5-ото хилядолетие пр.Хр., катарама от бял нефрит, пристигнала през XIV век чак от Китай, факлодържател с форма на човешка ръка, човешки зъб на повече от 40 000 години...

Това са малка част от експонатите в единадесетата годишна изложба "Българска археология 2017", която ще бъде отворена за граждани от 15 февруари до 1 април в Залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей към БАН (на пл. „Атанас Буров“ №1, срещу Президентството).

По традиция изложбата представя теренната работа на българските археолози през изминалата година с най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тя се открива традиционно в дните около техния професионален празник 14 февруари и е своеобразен отчет на свършеното през годината, за да види обществеността „за какво се харчат парите на данъкоплатците", както каза директорът на НАИМ към БАН доц. д-р Людмил Вагалински. 

Тази година съорганизатори на изложбата са 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове.

Изложбата представя 340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология - от ранната праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис, средновековната българска столица Търново и Калиакра. Впечатляващи резултати и находки има и от мащабните спасителни археологически разкопки на праисторическото селище Дамяница и на античните обекти при Покровник и Мощанец по трасето на автомагистрала „Струма".

Някои от най-впечатляващите находки са антропоморфните статуетки от къснонеолитното селище при Дамяница, червенофигурен кратер от Аполония (Созопол), златна огърлица от Хераклея Синтика, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково, Димитровградско...

 „С годините „Българска археология" се наложи като символ на партньорството между широк кръг от музеи от цялата страна, на признанието към труда на българския археолог и на желанието да споделим откритията си с широката публика. Благодаря на всички, които допринесоха това да се случи и тази година, като помогнаха в организирането на единадесетата „Българска археология", сподели директорът на НАИМ при БАН доц. Людмил Вагалински.


1.    Керамични съдове. Късен неолит, краят на VІ хил. пр. Хр. Праисторическо селище Дамяница, Благоевградско


2.    Колективна находка от 12 кремъчни пластини. Късен халколит, втора половина на V хил. пр. Хр. Селищна могила Юнаците, Пазарджишко


3.    Атически червенофигурен кратер. Втора четвърт на V в. пр. Хр. Аполония Понтика, дн. Созопол, обект на ул. Маяк 1


4.    Златна огърлица. ІV в. Античен град Хераклея Синтика, Петричко


5.    Музикален инструмент – флейта. ІІ в. Некропол на римския град Деултум


6.    Мраморна статуя на Изида. Римска епоха, ІІ в. Каснаково, Димитровградско


7.    Бронзови фигури на Ерос. Римска епоха, І в. сл. Хр. Антична Сердика, обект Площад „Св. Неделя", София


8.    Оловна евлогия (знак благословия) с образите на апостоли Петър и Павел. ХІІІ в. Средновековен град Хоталич, Севлиево. Тази разновидност оловни знаци - евлогии са изработвани в базиликата „Св. Петър" в Рим след 1199 г.

9.    Нефритена катарама. ХІV в. Средновековен град Калиакра. Катарамата е изработена в Китай по време на династията Юан (1206-1368).


10.    Стеатитова икона на архангел Гавраил. Краят на Х-ХІ в. Средновековен град Трапезица


Източник: НАИМ
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане