Твоят космос

Патрик Смитьойс: Ако не си свободен, не можеш да разбереш свободата

Срещнете се с предприемача, природозащитник и ентусиаст, дошъл от Холандия, за да ни покаже, че бъдещето е в обединението и че живеем в най-хубавата страна на Европа

Патрик Смитьойс: Ако не си свободен, не можеш да разбереш свободата

"Аз живея в най-хубавата и най-разнообразната страна на Европа. Потенциалът за България и 7-те милиона българи е oгромен. Имаме капацитет да храним половин Европа с нашите плодородни земи, но излиза, че едвам можем да храним себе си. Най-важният продукт за износ станаха дървата за огрев, а най-големият приход в икономиката – парите, които нашите емигранти изпращат към роднините, които останаха тук. Какво стана?"

Тези думи са написани от един вдъхновяващ българин на име Патрик Смитьойс. Който... поначало е холандец, идва у нас за първи път в началото на 90-те. От 18-годишен се занимава с търговия с дрехи и тук става собственик на плетачна фабрика... преди бързо да разбере как стоят нещата в нашата икономическа среда. Работи на загуба, не може да си позволи в тежък момент да лиши от препитание служителите си. Окончателно се мести в България през 2006 г., когато се запознава със съпругата си Стефка Камчева. Започва бизнес със строителство и недвижими имоти и решава, че ще направи всичко по силите си, за да помогне на своята нова родина. 

Активно се занимава със социални проекти. Първата му кауза е природозащитна – създава природен резерват и детски лагер „Шаварите“ по делтата на Искър, близо до София (на снимката, погледнат от реката). Патрик е сред най-активните при споровете за бъдещето на златодобива в Трън, един от инициаторите на референдума, на който 96% гласуваха срещу мината и така беше спасен още един безценен къс от българската природа. През ноември 2014 г. създава в Самоков безплатното компютърно училище „Прозорци към света“, което... след година се налага да затвори врати заради липсата на желаещи да се учат.

Прави серията от документални филми на английски My New Homeland („Моята нова родина“) за различни каузи и проблеми, които се нуждаят от обществено внимание. В лекцията си на конференцията TED – „Лъжата на малките стъпки“, харизматично и недвусмислено обяснява защо истинските трансформации не могат да се случват бавно и с прекалено много търпение, защо е толкова тежка битката за създаването на работещо гражданско общество в България. Най-новата му инициатива е сайтът „Свободни“, където представя историите на различните българи – на онези, които имат какво да кажат и покажат, а често остават встрани от медийния поток. Срещнахме се, за да поговорим за мотивиращия му пример и за надеждата. За недъзите на настоящето и по-доброто възможно бъдеще. За онова, което имаме, и както често се случва, можем истински да оценим едва след като сме го изгубили безвъзвратно.



Билети за събитието можете да намерите на касите НДК и Ticketportal.

- Патрик, идваш у нас за първи път в мътни времена. Какви бяха първите ти впечатления? 
- Беше зима и нямаше нищо по магазините. Нищо не разбирах от надписите в града, никой не говореше английски освен сервитьорите в „Шератон“, никой по улиците не изглеждаше особено усмихнат. Какво да ти кажа... чувствах се като в Северна Корея. 

- Но въпреки това животът те връща тук и те свързва трайно с България. Как така не се разочарова от посрещането?
- В големия мрак на 90-те преживях много трудности и разочарования, а на всичкото отгоре не разбирах мисленето на повечето българи, с които имах досег. Но въпреки всичко се чувствах зле навън, даже в собствената ми родина, все едно бях откъснат от моето зарядно. Не беше „любов от пръв поглед“ с тази красива България, определено, но в един момент просто разбрах, че отново съм срещнал много стар приятел и реших, че този път няма да се разделя с него.

- Помниш ли момента, когато започна да говориш за българите в първо лице?
- Да. Преди 4 години започнах истински да виждам мъката на хората и тежката съдба на България. Започнах да усещам, да разбирам и постоянно да мисля за решения на проблеми, много по-големи от моите собствени. Оттогава и говоря за „ние“, а не за „аз“ и „те“.

- Мнозинството българи се припознава в думите „обичам страната, мразя държавата“. Защо държавата ни е такава? Не я ли създаваме ние?
- Наистина, в българското Народно събрание няма немци, французи, японци, американци или руснаци. Има няколко етнически турци, но и те не са от Турция. Обичате да обвинявате чуждите сили, но не те са виновни, че са искали да купят България за жълти стотинки. Такава е играта, такъв е пазарлъкът. Виновни са тези, които се съгласяват да я продават евтино, ако получат дар – в плик, куфар или по сметка в Каймановите острови.



- Какво ни пречи да сме щастливи?
- Генът. Той е на същата хромозома като този за завистта.

 - А да сме по-успешни?
- Все гледате в паницата на другия. Все ви е страх от провал. Бъркате иновативното с тарикатлъшкото мислене. Не искате да видите, че само заедно сме силни и сами нищо няма да постигнем. Не можете да се радвате на някой по-умен или по-късметлив и съответно не сте в състояние да се учите от него. Елементарни неща. Когато сами започнете да практикувате това, на което учите децата, нещата автоматично ще се оправят. Сори за неприятния отговор. Не трябваше да ме питаш…

- Напротив, оценявам искреността ти. А според теб изтичането на мозъци навън заради средата и отворения пазар може ли да бъде спряно?
- Да, но със заповед няма как да стане. Аз съм сигурен, че при появата и на най-малка надежда хората ще започнат да се връщат в България. Въпросът е друг, че много българи вече прекалено много са живели навън и са обвързани с кредити, децата им са в чужди училища, имат кариерни ангажименти… Колкото повече време минава, толкова по-малко хора ще се върнат. 


- По-вкусни ли са още българските домати от холандските? 
- От моята градина в България са феноменални. Тези от Холандия стават само за замерване на депутати. След като удариш един, може спокойно да използваш домата втори път. Стават и за тенис.

- А в какво са по-добри от нас холандците?
- В сферата на бизнеса имат способността да огледат от няколко страни проблема само за 3 минути и да ти дадат възможно най-лесното решение. В личен план холандците приемат всеки с кусурите му, стига да не им влиза в аурата.

- Огромното, задълбочаващо се социално неравенство, все по-неконтролируемите корпорации, които управляват най-важните световни ресурси, задълбочаващите се екологични проблеми. Това части от едно и също уравнение ли са? Какво според теб е решението?
- Щом в конституцията пише, че имаме равни права, всеки от нас има равни идеални части в природните ресурси, които са собственост на нашата държава. Как да се възползваме от природните ресурси е една от темите, които трябва да бъдат над правомощието на временни управляващи. Особено в България има теми, за които тепърва трябва да изберем посоката. И по тях трябва да се допитваме до всеки един гражданин. Става лесно: чрез референдум, чийто резултат трябва да бъде задължителен и окончателен. Но навсякъде големите корпорации се договарят с политиците задкулисно. Холандия е една от столиците на свободата и демокрацията, но въпреки това преди 3 месеца стана ясно, че махат референдума въобще като инструмент гражданите да се изкажат. Не е за вярване, нали? А преди месец хванаха министър-председателя в тайни предизборни уговорки да намали данъка за най-големите фирми. И какво наблюдаваме сега? Кабинетът си продължава по дневния ред, все едно нищо не се е случило и даже коментира, че хората не могат да имат познания по държавните дела и затова по-добре да мълчат. Докато има нов айфон и билети за футбола този уикенд, гражданинът Х е свръхдоволен. Виновни сме самите ние. Не ни се занимава. 



- Защо не можем да свикнем да ценим и пазим околната среда?
- Защото все още има много „околна среда“ и природата бавно умира. Все не ни се струват нещата достатъчно спешни или тревожни, за да променим навиците си. Но това не е български феномен, така е в цял свят, за съжаление.

- Как започна проекта „Шаварите“, как се озова на това пресушено блато край Искър?
- Преди години едни мои сънародници ме потърсиха. Бяха купили 600 декара изоставени рибарници на устието на Искър, точно където се влива в язовира, на около 12 км от Самоков. Искаха да построят малка Венеция с къщи на водата, канали с кейове... Голям проект. Едни софийски бизнесмени им продадоха терените и един известен образ от Банкя ги излъга, че ще получат разрешителни за нула време. 
Както и да е. Не стана работата, след което потърсиха някой да им помогне. Включих се аз в проекта, но след време разбрах, че тези територии са изключително ценни от гледна точка на биоразнообразието. Реално погледнато, теренът е единствената голяма влажна зона в тази част на България и това го прави невероятен магнит за птици, земноводни, риби, разбира се, но и за много видове растения, които другаде ги няма. Реших, че ще бъде престъпление, ако там вдигнат такъв комплекс. Убедих и моите партньори, събрахме (след вече 10 милиона лева изгубени пари) още малко, за да възстановим старото положение на делтата на Искър. 
След приватизацията на рибарниците теренът се беше превърнал в зона за офроуд и бракониерство, в сметище за строителни отпадъци. Изкопахме нови реки и езера и така помогнахме на природата да се възстанови по-бързо.
Сега, няколко години по-късно, „Шаварите“ е истински оазис. От две години водим групи деца в резервата, за да видят големи водни лилии, видри, черни щъркели и рядко срещани птици. Разгледайте страницата „Лагер Шаварите“ (Shavarite Camp) във фейсбук, заповядайте на място и ще разберете защо отказах голям бизнеспроект за сметка на това Шаварите да се превърне в резерват и предпочитано място за деца и родители. Всички сте добре дошли!

- Имаш директен досег с българското образование заради децата си. Преди десетилетия то се славеше с широката обща култура, която даваше, а днес е засипано от проблеми. Все пак ти много държиш двете ти дъщери да ходят в държавно училище. Защо?
- Не искам моите деца да израснат извън реалността. Не искам те да се чувстват привилегировани заради това, че сме финансово добре, да живеем в един паралелен свят. Голямата сега е втори клас. Попаднахме на изключително добра класна, но по независещи от нас причини учителката може вече да не е в класа на Емма. Не знаем какво да правим. Най-вероятно единственият изход е частно училище. Ще видим. Но пак научих нещо: че българското образование само и единствено се крепи на едни последни силни, съвестни учители в системата, които работят без никакви условия, просто отказват да предават децата си. За мен тези хора са истинските герои на сегашното време. 



- Те са пример именно в тази посока: може ли и как малкият човек да променя голямата система?
- Сам не може, не. Но заедно – определено! Важно е да разберем, че има два вида „малки“ човеци. Тези със собствени инициативи и тези без.
Хората със собствени инициативи трябва много хубаво да помислят дали тяхното начинание или кауза има действително потенциал да промени „голямата система“. В 99% от случаите не е така. Срещал съм се през тези години със стотици будни и активни граждани, които са повярвали, че именно с промени в образованието, реформи в съдебната система или с възбудата на обществото покрай някакъв референдум снежната топка ще започне да се върти. Всеки е хванал някаква ниша и се надява, че ще предизвика устойчива промяна. Няма да стане така. Хората чакат цялостно решение за всички ежедневни проблеми. Именно в това изречение се крият трите основни проблема за България. Първо, че всеки чака някой друг да свърши работата, второ, че цялостни решения няма, и трето, че всеки се вълнува от проблемите, които касаят него лично.
Но да се върнем към въпроса. Тези, които се борят за най-различни каузи, трябва да осъзнават, че всяка кауза поотделно нищо няма да реши и трябва да се обединяваме за голямата кауза на всички ни: да живеем в една по-почтена България. Трябва да създадем нова държава по европейски модел, да развием визия по всички важни теми и оттам нататък всеки от тези будни граждани да инвестира цялото време, с което разполага, в една мисия, подобна на тази на Левски. Да тръгне из селата и да обяснява на обикновения човек, че изход има, да говори за тази голяма и важна кауза.
А втората група, хората без каузи и без собствени инициативи – те могат да направят следното. Да изберат една любима личност, любима кауза и да застанат зад нея. И да се възползват от всеки момент, от всеки шанс да „пробутат“ тази идея, да пишат за нея в интернет, да говорят с колеги и роднини, ако имат възможност, да ù помогнат като доброволци или със средства. При положение че свободни медии в България почти няма и няма как гражданите да бъдат информирани пълноценно, буквално сме се върнали във времето на Левски. Голямата кауза България ще стане само ако желанието да се борим за нея се превърне във вирус.

- Вярно ли е, че дълго време си работил на загуба във фабриката си, за да не оставиш на улицата работниците?
- Да. До 34 г. работех в сферата на текстила и последните години бяха много трудни заради конкуренцията от Китай и няколко местни фактора. За една страна, за да има успех в текстилната промишленост, като Турция например, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. България не отговаря на нито едно. Дълга история, няма да ви занимавам. Но напълно осъзнах, че се боря с вятърни мелници и не трябва да хабя енергия и потенциал за нещо умиращо. Обаче времената бяха изключително трудни и знаех, че по-голямата част от хората, които работеха при мен, разчитаха на заплатите си, за да оцелеят. Затварянето на фабриката щеше да е тотална драма за много от моите служители.

- Как така не са се намирали обучаващи се и се е наложило да затвориш безплатното училище по компютърни умения в Самоков? Няма ли млади хора, които си търсят перспектива?
- Ох... Дълга история. Когато отворихме врати, при нас се записаха основно 3 групи хора. Младежи с желанието да станат програмисти; възрастни - за начална компютърна грамотност, и млади майки от ромския етнос – да учат офис програми, за да намерят по-добра работа. Първата група поначало беше малка, даже първата година не успяхме да намерим повече от 16-18 младежи от цял Самоков. Струваше им се трудно или не им се занимаваше, или пък аз не успях да обяснявам като хората. Не знам. Втората група беше голяма: над 200 пенсионери минаха през нашето училище и се научиха да боравят с Google, Skype и Facebook. 
Не бях очаквал този наплив и направо ми скъса сърцето, когато разбрах, че всички тези хора са дошли само за да могат да комуникират с внуците си в чужбина. Много от тях от години не бяха ги виждали. Но обучихме всички пенсионери без компютърно познание в града, които имаха желание. А третата категория е особена, но много интересна. От нея продължаваше да има интерес, голяма част от младите майки от ромски произход търсят начин да се развиват. Видях го, свидетел бях. 
От всички неща, които научих покрай училището, едното беше, че ако търсим активна интеграция от ромското население, трябва да започнем с младите майки. Те са най-заинтересовани да постигнат по-висок стандарт на живот заради децата си.

- Малцина чужденци говорят толкова чист български, как успя да го постигнеш?
- На холандците им върви с езиците. Като българите сме. Никой не си прави труда да научи нашия език, защото сме малка нация. Затова трябва да се адаптираме към другите. Въпрос на необходимост, не толкова на желание.

- Коя е най-красивата българска дума?
- Със сигурност не е най-красивата, но поне е най емблематична: „далавера“. Тази дума хваща в 8 – осем! – букви цялата съдба на България, мисленето на почти един цял народ и е основната пречка скоро страната да се оправи. След това е думата „аз“. „Аз“ и „далаверата“ държат цялата тази красива България в плен.

- Какво те кара да се усмихваш?
- Двете ми дъщерички, съпругата ми (съпругата на Патрик - Стефка, и двете им дъщери - Емма и Джил, са на снимката по-горе) и увереността, че където и да отида, Господ винаги ще бъде с мен. 



- На изпроводяк, разкажи ни за проекта „Свободни“! Кои са свободните българи днес?
- „Свободни“ днес за мен е майката на всички български каузи. Изброихме вече някои от моите като „Шаварите“ и компютърното училище, направих и няколко филма за България, последният – за проекта за златна мина в Трън. Тогава разбрах, че каквото и да измисля, с каквато и кауза да се занимавам, никога няма да можем да стигнем до цялостната промяна, за която говорихме. Осъзнах, че тези светли, знаещи хора все още ги има. Тези, които безотказно се борят за най-различни каузи. Във всеки град и всяко село ги има. Каузата може да звучи незначима за друг, но самият факт, че човекът се труди за общото благо вместо само за личния си джоб в днешния ден, е геройство. 
В същия момент осъзнах, че каквото и да правим, първата сериозна стъпка трябва да е политическа. В Холандия или Дания управляващите са като CEO-та на големи фирми - само изпълняват ежедневния мениджмънт и най-много да коригират общите посоки при нужда. Тук тепърва трябва да създадем самата държава, самото АД „България“. Тепърва трябва да напишем нашия устав и бизнесплан. Трябват ни визионери като Стийв Джобс и Елон Мъск, нека говорим със съвременни имена. Визията им трябва да е заложена в държавата и бъдещите управленци да карат по нея. Осъзнах, че от 30 г. правим нещата отзад напред. Появява се нов силен човек и води група свои избраници. Обяснява, че те ще оправят кочината и ние, които нямаме хал хабер откъде са цъфнали неговите избраници, трябва да се доверим на добрите им намерения, които, от опита досега, никога не са били такива.
С моя проект „Свободни“ искам да създам един списък, каталог, ако щеш, от тези ценни за България хора. Всеки с доказани дела и опит в най-различни сфери. Хора от „левия“ контингент, от „трансатлантическия“. Хора с национални мисли и с глобални. Инженери, лекари, журналисти, активисти, бизнесмени… Не го правя сам. Призовавам всеки да номинира или препоръча личности на сайта www.svobodni.bg! С това допитване към българския народ искам да разбера кои са почтените и знаещите хора, които могат да изкарат България от дъното на класацията като най-бедната страна в ЕС. 

- Къде живее свободата? Още ли е на върха на копието?
- Сложен въпрос. Онзи ден престоях цял час в задръстване. Имаше мач, „Левски“ срещу не знам си кой. Толкова викове за велика България и Левски не бях чувал никога и си помислих: ако само 10% от тези се появят пред сградата на Народното събрание с подобни емоции, щяхме за 5 минути да свалим правителството... Но свободата е като любовта. Милиони книги са написани, всяка втора песен говори за нея, но те не могат да те накарат да се влюбиш. И ако не си бил истински влюбен през живота си, всички тези милиони песни, филми и книги не могат да ти дадат дори бледа представа за самото усещане. Така е и със свободата...

Интервюто е публикувано в брой 6/2018 г. на Списание 8.
17 опорни точки на любовта Твоят космос

17 опорни точки на любовта

Или какво казва науката за „истинската любов"

Пролетната умора на душата Твоят космос

Пролетната умора на душата

22 признака, че имате спешна нужда от презареждане

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан” Твоят космос

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан"

Желязната лейди за железните правила на живота

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги Твоят космос

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги

Лилавите гривнички се завръщат за нов триседмичен експеримент

Човек остарява, когато престане да се влюбва Твоят космос

Човек остарява, когато престане да се влюбва

Знам, че за всяка минута, когато затваряме очите си, губим шейсет секунди светлина

Защо спрях да викам на детето си „Хайде, бързо!” Твоят космос

Защо спрях да викам на детето си „Хайде, бързо!”

Блогърката Рейчъл Стафорд препоръчва да намалим рязко темпото в общуването

Онези, които са загубили всичко, повече няма от какво да се страхуват Твоят космос

Онези, които са загубили всичко, повече няма от какво да се страхуват

7 незабравими цитата от „Огънят отвътре“ на Карлос Кастанеда

Внимавайте как разговаряте със себе си Твоят космос

Внимавайте как разговаряте със себе си

Използвайте скритата сила на монолога

Онова, което казвате на другите, ще се сбъдне за вас Твоят космос

Онова, което казвате на другите, ще се сбъдне за вас

Гари Зукав за страховете, молитвата, любовта и пътните знаци

„Нека е пиянде, нека е отвратителен, обаче си е мой и аз няма да остана сама...” Твоят космос

„Нека е пиянде, нека е отвратителен, обаче си е мой и аз няма да остана сама...”

Възрастни деца на алкохолици се лекуват като споделят болното си минало и болни връзки

25 пророчески цитата от Джордж Оруел Твоят космос

25 пророчески цитата от Джордж Оруел

„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

Разбира се, че любовта не трае три години... Твоят космос

Разбира се, че любовта не трае три години...

Тест за влюбеност от Фредерик Бегбеде

Садгуру: Притеснявайте се по-малко и живейте повече Твоят космос

Садгуру: Притеснявайте се по-малко и живейте повече

Всички ние имаме властта да контролираме съдбата си

ИСТОРИЯТА НА ИВО: За мечтите и борбата за живот Твоят космос

ИСТОРИЯТА НА ИВО: За мечтите и борбата за живот

Ежедневната битка, която Иво води, той успява да превърне в изкуство

*