Осем на живо

"Мистерията на българските гласове" на Списание 8 НА ЖИВО

Защо българските гласове са уникални ще научим от диригента Дора Христова и композитора Петър Дундаков

”Мистерията на българските гласове” на Списание 8 НА ЖИВО
„Мистерията на българските гласове“ отново завладява световните сцени с нов албум след цели 20 години! Българските народни певици изправят на крака всяка публика, пред която се появят и запеят. Албумът „БууЧииМиш“ носи името на хорото бучимиш от Тракийската фолклорна област (в размер 15/16) и съдържа 12 творби. Албумът е с участието на известния перкусионист Дейвид Кукерман, световния шампион по бийтбокс - SkilleR, и великата Лиса Джерард – композитор и певица, носител на „Златен глобус“ за музикалната тема от филма „Гладиатор“.

На Списание 8 на ЖИВО диригента на "Мистерията на българските гласове" Дора Христова ще ни разкаже за уникалността на българското фолклорно пеене, а композиторът Петър Дундаков ще ни разкрие как българският фолклор се разкрива в наши дни. По време на лекцията награденият с "Грами" вокален ансамбъл ще изпълни и няколко страхотни български песни.  

Дора Христова


Петър Дундаков


БИЛЕТИ: 
Закупуване на билет: на касите на НДК  и в Ticketportal.
За абонати на Списание 8 - 25% отстъпка. Абонирай се тук


Разговаряме с Бояна Бункова, изпълнителен продуцент на "Мистерията на българските гласове",  адвокат и управител на „Шуберт мюзик пъблишинг“ за България, компания, която подкрепя музиканти от цял свят. От нея ще научим коя е тайната на магичното въздействие на българската народна музика.


снимка: Добрин Кашавелов

- Бояна, как прие публиката на Германия „Мистерията на българските гласове“?
- Реакцията беше страхотна! Това беше първото турне на хора в Германия след повече от 15 години и първото на проекта, защото преди това сме имали само единични участия в Швейцария, Полша, Белгия. Сега посетихме Берлин, Лайпциг, Бохум и Хамбург.  Публиката в градовете беше различна, но реакциите навсякъде бяха много позитивни. Тропаха! Викаха! Пляскаха! На някои места имахме по 3 биса! Купуваха дискове, плочи, книги...  Споделяха, че това е най-добрият концерт, на който някога са били.

- Залите бяха ли пълни?  
- Имаше много добра посещаемост за хор, който не е бил дълго време там,  а и разпознаваемостта на името в Германия не е  толкова голяма, както в Англия или Франция например. Много хора дойдоха на концертите и заради Лиса Джерард. В публиката можеше да се разграничи ясно кой за кого е е дошъл, но реагираха страхотно на всички песни.

- Пляскат повече, когато пее Лиса, и обратно?
- Не, пляскат еднакво, но имаше хора с бръснати глави, боси и с повече татуировки – те са фенове на Dead Can Dance. Имаше всякакви шеметни хора, шарени, от различни възрасти, националности... 

- Вярно ли е, че 20 г. „Мистерията на българските гласове“ не са имали сериозна  активност?
- Имали са участия, концертна дейност, но не в такъв мащаб като навремето, когато с месеци наред хорът е обикалял Европа и САЩ. Говоря за поредица от 30 концерта в САЩ,  два-три месеца в Европа – до Шотландия и обратно през всички държави. Така е било в началото на 90-те и албум не им е издаван повече от 20 години. Албумът, който записахме, „БууЧииМиш“, е плод на 3-годишен труд.



- Как решихте да направите албума?  
- От дълго време нямаше нищо писано за хора и моите колеги от чужбина постоянно ме питаха какво се случва с него. Първо се появи идеята да се напишат нови произведения за хора. „Шуберт мюзик пъблишинг“ се занимава основно с това да създава и да менажира авторски репертоари, т.е. помагаме и финансираме написването на нови произведения. Но тъй като поколението, което се интересуваше от хора, сега е на 40-50 години, знаех, че трябва да направим нещо ново, което да се хареса и на съвременните млади хора... Тогава поканих композитора Петър Дундаков да напише произведение за тях. Харесвах нещата, които е писал. Той е работил за хорове, писал е класическа музика, талантлив е и има опит и в поп музиката. Нашето желание беше да направим нещо, което да е близо до младите хора, да не е за ограничен кръг, да е за широката публика. Идеята беше едно ново поколение композитори да започне да пише за хора, тъй като предишното вече са по-възрастни композитори и не пишат – има една голяма пропаст. Петър Дундаков написа едно произведение, хорът го записа, моите колеги го харесаха и предложиха да запишем албум, но да не е само с български фолклор, а да е колаборация с чужди композитори. Започнахме да търсим творци от САЩ, Германия, стигнахме до Холивуд... Получавахме демота от много места... Тогава мой колега от Германия се свърза с ирландския композитор Джулс Максуел, който е работил с Лиса Джерард и Dead Can Dance, той е ходил на две турнета с тях, участвал е в два албума и го поканихме да изпрати демота. Той каза: „Бих изпратил нещо, но нека да включим и Лиса Джерард, защото тя е влюбена в „Мистерията на българските гласове“! Тогава ни разказа историята как се е вдъхновила от „Мистерията“. През 80-те години, още преди да станат известни Лиса и Dead Can Dance, в зората на тяхната кариера, когато с Брендън Пери живеят в малък апартамент в Лондон и не виждат светлина в бъдещето, Иво Уотс Ръсел, шефът на 4AD, лейбълa, който издава техните албуми и който впоследствие започва да разпространява „Мистерията на българските гласове“, им дава два билета. Казва им: „Тука има един женски хор, идете да го видите!“.  Лиса нищо не знае за хора, но отива. Остава толкова очарована от гласовете, толкова силно е впечатлена от техниката им на пеене, че сяда и написва The Host Of the Seraphim и дори се опитва да пее като тях, но си губи гласа, опитвайки се... После си го възстановява. 

- Лиса си губи гласа заради това, че се опитва да пее като българските гласове?
- Да, точно така. Но се научава да пее с тази техника на „отвореното“ гърло. И сега пее и така  понякога. 

- И вие є предложихте да се включи в новия албум на „Мистерията на българските гласове“?
- Да,  Джулс є предложи и през декември 2015 г. замина в Австралия при нея. В студиото є записаха няколко демота и след това 4 от тези песни влязоха в албума. 





- Песните не ги ли записвахте заедно?
- Някои от нещата бяха записани при нея, други – тук, някои в Германия.  Различно. Когато Лиса дойде в България за записите на хора и чу Гергана Димитрова как изпя вариация на българската народна песен „Заблеяло ми агънце“, тя много се разчувства и поиска да разбере съдържанието на песента. Гергана є обясни, че това е песен, в която агънце търси майка си... Тогава Лиса каза, че иска да изпее партията на майката, която търси своето дете. Идеята є беше да направи диалог с Гергана и тя записа тази част в България. Лиса идваше на студийните записи на хора, преди всяка своя песен влизаше в студиото и обясняваше какво е имала предвид, като я е писала, защото песните на Лиса Джерард са на нейния измислен език и за останалите хора не e ясно значението им.
 
- Холивуд обича народните ни песни, ще има ли скоро филм с песен от албума? 
- Надяваме се. Всички казват, че имат филмово звучене и че са подходящи за киното, но това не зависи от нас, зависи от режисьорите на филмите.

- Коя е мистерията на „Мистерията на българските гласове“? Защо когато запеят българките, ти се появява буца в гърлото? Защо въздействието на тази музика е толкова дълбоко, толкова силно – и не само за българите, а за всички хора по света? 
- Трудно е да се каже. Според диригента Дора Христова мистерията се крие в това, че хорът е съставен от много певици от различни райони на България, като те всички са солисти, но с различни тембри, различна техника на пеене, орнаментика, защото в различните фолклорни области традицията е различна.  А класическите хорове имат един-двама солисти, а в този са много. Оттам идва многоцветието на тембри, орнаментика, гласове и техники на пеене.

- Разказвали са ми колко трудно се е влизало навремето в хора. Днес попълва ли се с млади хора?
- Да, правят се кастинги, търсят се нови солисти. В хора има 4 момичета на 23-24 години. Има две дами, които са още от състава, който спечели „Грами“ - различни поколения с различни гласове - в това е красотата. 



- Чувала съм, че има нещо характерно във физиологията на българката, което є позволява да пее по този начин, а другите – не могат. Така ли е?
- Според Дора Христова действително българката има и физиологични особености. При пеене с „отворено гърло“ се напрягат изключително много гласните струни. Този начин на пеене е много стар и в другите европейски държави е изчезнал, но тъй като тук се е запазил дълго време, това е оказало влияние на физиологията. Дора ще ви разкаже много повече от мен. Тя като си ги подбира певиците, ги търси да не са минали до колкото е възможно школовка, защото понякога това може да навреди на техниката им на пеене. Човек се ражда с тази дарба...  Дора може да ви разкаже как навремето, когато е направен хорът „Филип Кутев“, жените не са познавали нотите, важното е било да имат естествени силни гласове. И когато се прибирали по домовете, ги питали: „Какво правите там?“. „Ами, пеем“. „Че това не е работа“ – им казвали. За хората пеенето е било нещо, което са правили, докато вършат нещо друго. Не е работа, а радост.
За съжаление, традициите чезнат и добре, че има хора като вас, които да опазят част от това безценно културно наследство. В народните ни песни има толкова дълбока сила.
Има и бъдеще. Те могат да се развиват, да не стоят в рамки като досега, а да си намерят място в съвременния живот. Да не са нещо, което принадлежи на миналото, а да са част от настоящето и от бъдещето.

- Но защо по-често се случва чуждестранни композитори да дават нов живот на народните песни?
- Защото те имат друг поглед... Българските композитори, които минават школовката на традиционните училища, се страхуват да не изневерят на традицията. Доброто в Петър беше, че той не беше учил в България, той е завършил в Холандия и не се страхуваше, за него този проект беше предизвикателство. Затова албумът звучи по този начин.
Изключително интересно звучат песните с перкусия.

Много от песните с Дейвид Кукерман имат чужда перкусия. Когато Петър Дундаков направи една от бързите песни в албума – „Тропаницата“, той искаше да включи чужд перкусионист. Лиса препоръча Дейвид Кукерман. Тя беше дошла за записите, вървяхме по улицата и тя каза: „Сега ще говорим с Дейвид.“ Набра го и ми каза: „Хайде, говори с него.“ Като разбра за какво го каним, прие с удоволствие и той свири в повечето песни  – мисля, че в 10, и на концертите - също. Беше с нас на турнето.

Участието на световния шампион по бийтбокс SkilleR също е много смело решение, но се харесва много – само като се появи на сцената, и публиката се взривява. Спечелена е изцяло. По време на концерта напрежението градира, градира и се появява той с едно много забележимо соло. И като започне неговото изпълнение – публиката му е в джоба, върти я на малкия си пръст, толкова е артистичен и талантлив! 

Много хора участват в този проект и са допринесли за него: диригентът  Дора Христова; Петър Дундаков, който е композитор на повечето песни и музикален продуцент; певиците от хора; Христина Белева - гъдулка; Петър Миланов - китара;  SkilleR; Костадин Генчев - кавал; Иван Бошев - инженерът, който смеси албума и записа инструменталните партии в него. Затова е толкова добър, защото всеки е оставил нещо от себе си. 




- А случвало ли се е нещо мистериозно с „Мистерията“, нещо, което да ви казва: „На прав път сте, продължавайте.“?
- Хм... Когато влязохме за първи път за запис, моят син проходи. Според всички това беше добър знак, че проектът ще върви добре. А когато Лиса пристигна, преди това имахме много трудности, изведнъж всички се почувствахме по много странен начин, сякаш нещо много красиво се случва. Тогава започнахме записите с един звукоинжинер - Дрю, той беше асистент на Flood, когото много хора познават като музикален продуцент на „Депеш Мод“, но и на много други групи. (първоначално Flood трябваше да работи и по този албум.) Та тогава Дрю, Лиса, Джулс, аз, Петър и един аранжор от Англия, който има и вокали в албума, седяхме една вечер в едно заведение в центъра на София. И всички споделиха, че никога не са се чувствали така странно..., толкова специално..., имахме усещането, че някаква магия се случва... Всички го усетихме, трудно е да се обясни с думи. Дрю, звукорежисьорът, каза: „Аз съм работил по много проекти, но за първи път в живота си усещам, че нещо специално се случва тук, в България...“

- Наистина ли хора от цял свят харесват и познават „Мистерията на българските гласове“?
- Да, така е. Преди да направим албума, непрекъснато различни хора ме питаха какво става с „Мистерията“. Но никога няма да забравя една случка. Беше 2008 г., тогава учех в Сан Франциско. Трябваше да пусна пратка за България. Влязох във FEDеX, човекът, като видя, че пращам нещо за България, и заяви: „Аз съм влюбен във вашия женски хор!“. Беше на двайсет и няколко години. Каза: „Искам да се оженя за всичките жени от хора“. Тогава аз му казах, че познавамдиригента и той ме погледна с такъв респект... А на мен ми беше много интересно как така един млад човек беше толкова впечатлен от нашата музика. 

- Че чак искаше да се ожени за жените от хора. А на теб предложи ли?
- Не, аз не бях от хора.(Смее се.)

- Но свириш на цигулка. 
- Посвирвам от време на време. Колегите се шегуват, че ако нямаме достатъчно музиканти, ще се нагърбя и с тази задача. Но това са шеги от кухнята.

- Не съвсем. Текстът на една от песните е твой. 
- Така е. Това не беше планирано да се случи, но ми зазвуча в главата. 

- „Рано ранила“, нали? Любимата ми песен.
- На много деца е любима. Тя е базирана на танца бучимиш и когато Петър почна да работи върху аранжимента, не бяхме сигурни дали да има текст, или не. Аз си мислех, че е добре да има текст, за да има смисъл.  Една сутрин се събудих и звучаха първите два куплета, ама си мълча. Но Петър разбра, че има нещо: „Кажи ми.“ „Няма да ти кажа. Срам ме е.“ „Кажи ми.“  И му го казах, а той: „Това ще стане супер“. После си дойдоха и другите куплети, още от самото начало ми зазвуча буквата „р“ като нещо, около което трябва да се върти текстът, по някакъв странен начин вървеше с ритъма песента. 
Всъщност текстът е посветен на баба ми. Цялата идея дойде оттам, че това е танц, свързан е с това как една млада девойка се подготвя да ходи да танцува. А аз имам много ярък спомен от баба: разказа є как жените на село всяка неделя са танцували на площада. Те са сплитали плитки, обличали са празнични носии, подготвяли са се и са се вълнували, защото това бил голям празник за тях. И са танцували с часове... Баба е била от първите на танците. Нямала е търпение да отиде и да се хване на хорото. Разказвала ми е как на един от църковните празници – Илинден, са играли хоро чак до параклиса на върха на хълм?! И тази картина, която ми се е запечатала в главата, се появи, докато пишех текста... А Лиса прекара в същото това село на баба около десетина дни инкогнито. 



- Скри се, за да работи на спокойствие?
- Да. Тя пожела да отиде на тихо и спокойно място, където да може да поработи, да няма хора. Лиса харесва София, но градът не є позволява да се откъсне и да работи пълноценно... като в Австралия, където тя живее сред природата. И веднъж, като се заговорихме, аз є споменах, че имаме къща на село, че никой не живее там, но тя си стои. Тогава тя ме попита: „Може ли да отида там?“ Казах є: „Много е далеко, чак до границата с Гърция.“ Тя каза: „Идеално“. „Но там е много откъснато от света? Почти няма хора.“ „Перфектно.“

- Кое е селото, ако не е тайна?
- Намира се до Ивайловград в Родопите и се казва Хухла. Лиса в няколко интервюта спомена колко е впечатлена от мястото, включително като бяхме в Германия, тя ми казва: „Бояна, кажи им за Хухла, кажи им за Хухла...“  Прекара много добре там.  Няколко пъти ми пращаше съобщения: „Тук съм в рая.“

- А с какво се хранеше ?
- Една баба се грижеше много добре за нея, баба Златка. Тя є помни името, направи є подарък и беше много очарована. Заедно са си правили разходки, яли са сладолед.

- Написа ли песен в Хухла?
- Една от песните є в новия албум с Дейвид Кукерман, перкусиониста, носи името „Армира“ – това е една стара римска вила, която се намира до Хухла. Лиса много се впечатли от „Армира“...  до такава степен, че е кръстила песен. Аз съвсем случайно го открих. Като слушах албума є, видях името на песента, и си казах – ясна е работата. 

- Значи пак ще се върне.
- Предполагам. Харесва є начинът на живот, спокойствието, българите. Има желание да прекарва повече време тук, мисля, че има и желание да твори тук. А на 30 юни 2019 г. Dead Can Dance ще имат концерт в Античния театър в Пловдив.

- Мислите ли за нов албум, за още концерти?
- Разбира се. Мислим за друг албум, но в момента работим върху концертите и част от новите песни първо ще са концертни изпълнения, а впоследствие ще бъдат записани. Работим за по-продължителни турнета, в много държави.

Списание Осем НА ЖИВО: Задушевно събиране на едно голямо семейство Осем на живо

Списание Осем НА ЖИВО: Задушевно събиране на едно голямо семейство

300 души участваха активно в „полета на съзнанието” в един ден, в който всички забравиха ежедневните си проблеми

Гуру Йоги Тан: Три единици в едно или как да открием себе си Осем на живо

Гуру Йоги Тан: Три единици в едно или как да открием себе си

„Лъвът се пробужда” - лекция от Списание Осем НА ЖИВО за един от 84 000 начина да разберем кои сме

Хербалкан е единственият производител в България на тинктури от свежи билки Осем на живо

Хербалкан е единственият производител в България на тинктури от свежи билки

Продуктите ще се предлагат и по време на новото ни събитие Списание Осем НА ЖИВО

Уникални продукти на ХомеостазаⓇ от дребни диви риби и камили Осем на живо

Уникални продукти на ХомеостазаⓇ от дребни диви риби и камили

Ще се предлагат и по време на новото ни събитие Списание Осем НА ЖИВО

Лектори и програма на Списание 8 НА ЖИВО Осем на живо

Лектори и програма на Списание 8 НА ЖИВО

Издигнете се от дълбините на Царичина до безкрайния Космос на 12.01 в зала Люмиер

Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата Осем на живо

Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата

Археологът ще бъде с нас НА ЖИВО на 12.01 в зала Люмиер

Д-р Миломир Кандич е специален гост на Списание 8 на ЖИВО Осем на живо

Д-р Миломир Кандич е специален гост на Списание 8 на ЖИВО

Основателят на клиника „Нова вита“ ще ни разкаже как се лекуват тежки диагнози с цярове от амазонската джунгла

Eлисавета Логинова: Време е истината за Царичина да излезе наяве Осем на живо

Eлисавета Логинова: Време е истината за Царичина да излезе наяве

Феноменът ще ни разкаже своята истина за секретния проект на 12.01 в зала Люмиер

Георги Хамамджиев: Болката се атакува с движение! (ВИДЕО) Осем на живо

Георги Хамамджиев: Болката се атакува с движение! (ВИДЕО)

Как тялото може да се самолекува ще разберете от кинезитерапевта на Списание 8 НА ЖИВО

Стоян Лаловски: Има ли живот ПРЕДИ смъртта? (ВИДЕО) Осем на живо

Стоян Лаловски: Има ли живот ПРЕДИ смъртта? (ВИДЕО)

Директорът на Метода „Силва" за България е един от лекторите на Списание 8 на ЖИВО

Моника Балаян: 5-те Осем на живо

Моника Балаян: 5-те

Кратко видео от презентацията на смехотерапевта на Списание 8 НА ЖИВО през септември

Стотици изпитаха радостта от живота Осем на живо

Стотици изпитаха радостта от живота

Вижте как протече Списание 8 НА ЖИВО

*