Осем на живо

Eлисавета Логинова: Време е истината за Царичина да излезе наяве

Феноменът ще ни разкаже своята истина за секретния проект на 12.01 в зала Люмиер

Eлисавета Логинова: Време е истината за Царичина да излезе наяве
Елисавета Логинова е екстрасенсът, избран от Генералния щаб да води военните по време на разкопките в Царичина.
След закриването на проекта Логинова изучава и прилага холистични методи за лечение в основания от нея „Център за алтернативна медицина“. 26 години след като беше обвинена, че е манипулирала висшия военен ешелон на страната да изкопае тунел на 70 м под земята, за да търси първия човек, феноменът Елисавета Логинова набра сили да разкаже своята истина за секретния проект. Така, както тя е преживяла невероятната история. Очаквайте лекцията й на Списание 8 НА ЖИВО

БИЛЕТИ: 
Закупуване на билет: на касите на НДК  и в Ticketportal.
За абонати на Списание 8 - 25% отстъпка. Абонирай се тук
Коледни пакети на промоционална цена тук




- Елисавета, как започна всичко за теб в Царичина?

- След като се отключи дарбата ми да получавам информация, имах потребност да споделя с някого какво ми се случва. Така се срещнах със Стамен Стаменов от асоциация „Феномени“, а той ме запозна с Димитър Сираков, утвърдено име сред екстрасенсите тогава. Те ми казаха, че скоро ще ме потърсят, защото няма друг човек в България с такива възможности. Един ден в края на ноември 1990 г. Ичо (Илия Логинов), мъжът ми, който работеше във военното министерство, ми се обади по телефона и ми каза: „Приготви се, защото ме извикаха в кабинета на Генералния щаб и ми казаха, че началникът иска да се срещне с теб“. И аз замлъкнах. Попитах: „Защо, какво ще правя аз там?“. А той отвърна: „Не знам. Но се приготви бързо, защото колата тръгва да те вземе.“ Притесних се много. Настана суматоха, бях с двете деца. Трябваше да извикам свекърва ми да ги гледа. Когато влязох в кабинета, видях Димитър Сираков и двама полковници – единият беше Цветко Кънев, а другият – проф. Наплатанов. Митко ме представи и ми каза: „Ние сме говорили на началника на Генералния щаб за теб, затова те извикахме.“ Докато говореше, се отвори вратата и адютантът каза, че началникът на Генералния щаб ме очаква. Ген. Минчев ме покани в кабинета си и в приятелски разговор поиска да му разкажа за себе си: какво усещам, какво виждам, за контакта, който имам. След това ме попита за негови лични неща, за да ме тества. И също така попита за началника на Генералния щаб на турската армия, защото се очакваше смяна. Моите учители го нарисуваха, беше с характерна бенка на лицето. Ген. Минчев много се изненада, защото човекът действително имал бенка. Разговорът ни продължи още известно време и се разделихме с уговорката, че ще се видим скоро. Каза ми: „Това, което притежаваш, е уникално.“ На следващия ден ме извикаха отново. Ген. Минчев обяви, че има идея по паранормален път да се направи експеримент в търсене на съкровището на цар Самуил в околностите на София. Попита ме дали бих се съгласила и каква информация мога да им дам. Моите учители предадоха, че такова съкровище съществува, но то не е толкова важно, колкото това, че около София има останки на първия човек, който е заселил Земята, и че той е двуполов, което променя цялата история за създаването на живота на нашата планета. Веднага се взе решение да се работи по този проект. Шести декември беше първият работен ден в Царичина. 

- Защо според теб толкова лесно са се съгласили да сменят плана – от търсене на съкровището на цар Самуил до търсене на първия двуполов човек?

- Според мен те не са искали да търсят нещо конкретно, а да направят експеримент как по паранормален път могат да достигнат до дадена цел. В Русия още преди 90-а година е имало такива програми. В Америка също, знаете за „Воинът екстрасенс“. Така се изпробват човешките способности. 

- Как се случи така, че избраха точно теб да ръководиш операцията?

- В началото бяхме аз и още трима екстрасенси: Димитър Сираков, Дора Петрова и Марина Наплатанова, но тя беше с нас само първите два дни. След това напусна екипа заедно с баща си проф. Наплатанов. Избраха мен да водя екипа от екстрасенси, защото единствено аз имах постоянен писмен, словесен и картинен контакт с учителите, докато другите двама имаха само енергийно усещане. Дора Петрова работи в екипа до края на януари, след което беше отстранена. Димитър остана до юни 1991 г. след срещата ни с Ванга. 

Архив 24 часаАрхив 24 часа


- Защо, какво се случи?

- Един ден той ни съобщи, че е сънувал Ванга, която му казала, че всички, които работят в тунела, ще загинат – само аз и мъжът ми ще останем живи. Разказа съня си сутринта, преди да започнем работата. Генералът му се скара, че плаши хората. Аз обаче обявих, че му вярвам и че трябва да се съобразим с информацията, която получава. Обадихме се на началника на Генералния щаб и поискахме да отидем при Ванга, за да проверим дали това, което Митко казва, е така. Той разреши и още на следващия ден бяхме при нея. Митко избърза и отиде пръв. Чухме как тя му се скара, а когато ние ги приближихме, Митко си тръгна. Тя не му позволи да остане с нас. 
Ванга сподели, че много обича военните, защото са честни и достойни мъже, и няма да позволи нищо лошо да ни се случи. Обърна се към мен и ме попита: „Ти защо толкова много бързаш?“. Аз ѝ казвам: „За никъде не бързам, те ме поканиха да работя с тях.“ А тя: „Бързаш, бързаш, още седем години ти трябват.“ Какво имаше предвид тогава – не зная. Повтори, че няма да позволи нищо лошо да ни се случи и каза, че нищо друго не вижда – да отидем пак след седмица и да ѝ занесем пръст от обекта. И ние си тръгнахме. Генералът много се двоумеше дали трябва да се върнем. Но му казах, че след като Ванга така е казала, значи трябва. През тази една седмица, докато чакахме, спряхме работа, за да сме сигурни, че всичко ще е наред. Точно на Петровден отново отидохме при Ванга. Отвън нямаше никакви хора. Посрещна ни нейният племенник и ни каза: „Тя ви чака, знае, че ще дойдете.“ Бяхме: аз, Митко, полк. Кънев, моят съпруг и ген. Динев. Тя поиска да види само ген. Динев и мен. Когато влязохме, седеше на леглото си и започна да говори, че пътят, по който вървим, е правилният, и че сме стигнали почти до стотния метър. Когато се върнахме, проверихме и действително видяхме, че сме на 98-ия метър от спираловидното спускане. Ванга ни съобщи също така, че вижда вода, но да не се плашим. Няма да има срутване, никой няма да загине. И тогава каза: „И тука виждам... За какво ви е тая жута маймуна бе, Любче? Тя е ни маж, ни жена“, така се обърна към нас. Ген. Динев ѝ каза: „Да, бабо Ванге, ние това търсим.“ А тя само взе да повтаря: „Леле, Боже, леле, Боже – ни маж, ни жена.“ И каза, като стигнем „двете стълби“, пак да отидем при нея. 

Аз я попитах за текстовете, които достигат до мен като информация от горе, които аз възпроизвеждам и пиша, защо ги пиша. Тя каза: „Е, щото така требе.“ Попитах я как да ги разчетем, а тя застана на ръба на леглото, обърна главата леко нагоре, сякаш гледаше нещо там, и каза с нейния си глас: „Вие, стари монаси от Атон, вие ли ще прочетете текстовете?“. Казвайки това, погледна надолу и с мъжки глас отговори: „Не, нема.“ Отново вдигна главата и пак попита с нейния глас: „А вие, стари монаси, вие ли ще прочетете текстовете?“. После пак наведе главата и с мъжки глас каза: „Нема.“ И така три пъти. След което се обърна към мен и отсече: „Ти ще го прочетеш.“ Аз се изненадах, обясних, че изобщо не знам какво пиша... Но тя това каза. 
Исках да ѝ покажа и рисунките, които се появиха заедно с текстовете. Но тя ги „видя“, без да ги изваждам, и каза: „Виждам ги, рисунките. И мен ме има там, леле, Божке.“ И разговорът ни приключи така: „Хайде, со здраве, а като стигнете двете стъпала, пак елате.“
Успокоихме се, че никой няма да загине. Митко до връщането ни в София не обели нито дума. Събрахме се целият екип и бяхме щастливи, че на другия ден започваме отново работа. Но на сутринта Димитър поиска отпуск за една седмица, понеже не се чувствал добре и искаше да се прибере в Пловдив. След тази една седмица се върна с писмо, написано до началника на Генералния щаб, че иска да напусне. И така приключи проектът за него. 

- А двете стълби, за които Ванга ви каза, открихте ли ги?

- Не. Ние си ги представяхме издялани, ясно изразени стълби. Такива не намерихме. Аз много пъти съм искала да отидем пак при Ванга, но ръководителят на обекта смяташе, че не е необходимо, след като тя един път е казала, че това е нашият път.



- Разкажи за самите разкопки. Вътре имаше ли градеж?

- До стотния метър пълнежът беше градеж. Отсечени камъни, подредени от най-големите към най-малките, с промазка между тях. Имаше таван отгоре, свод и стени. Ние ги разчиствахме. В началото беше много трудно – камъкът не мърдаше. Учителите казаха, че това са блокове, в които са вложили енергийна решетка и тя не позволява да се рушат. И тогава учителите обясниха, че ще успеем с тяхна помощ – те ще ни покажат как да действаме, защото са част от екипа. Аз заставах с ръцете си пред камъка. От тях излизаха лъчи, които само аз виждах, и показвах позициите, където трябва да се работи със шилото, на каква дълбочина и колко взрив да се сложи. Интересно беше, че камъните, които изнасяхме с кофите, същите тези камъни, които топяха шилата, на следващия ден ставаха купчина пясък?! 
До стотния метър на тунела се движихме в градеж, а след това учителите започнаха да ни водят между земните пластове. Пак беше като тунел, но между пластовете. И никъде нямаше срутване – водеха ни перфектно. Понякога слагахме подпори там, където смятахме, че е опасно. Подпората се чупеше от влагата, а срутване нямаше, при положение че всеки ден се взривяваше. Самата среда беше енергийно чиста, дишахме без маски дори на 70 м под земята. В тунела нямаше въздухопроводи, а само се продухваше след взривяване. Въпреки това въздухът беше перфектно чист – мереше се всеки ден. И ние работехме по 14 ч, чувствайки се нормално. Но това геофизиците, които дойдоха преди затварянето, за да си дадат мнението, не го отразиха... 

- Откъде идва информацията, която получаваш? 

- От Космически колакториум. Казват ми, че „това е обединяваща съвкупност от разум. Че всичките участници имат различен вид и облик, но информацията ги обединява и така те правят екипи, действащи по различни проекти, свързани със запазването на планетарния синхрон на Вселената.“

- Говори се, че обектът е имал енергийни защити?

- Имаше защита, ние я нарекохме енергиен стопер, тя блокираше енергията и хора, които не са от екипа, не можеха да влязат навътре в тунела. Получаваше се енергийна стена.

- Как разбрахте?

- В началото на януари учителите ни бяха казали: „Запомнете 19, 3. Тогава ще имате доказателство.“ Но ние не знаехме за какво ни говорят... Точно на 19 март ние с Ичо бяхме в София и като отидохме на обекта, заварихме суматоха. Причината се оказа следната: капитан Красимир Янков, който осигуряваше взривовете, но не беше част от екипа, заедно с майор Балев решили да слязат в тунела. Понеже е тясно, трябвало да вървят един зад друг: Балев отпред, а Янков след него. По едно време майорът върви, обаче не чува спътника си. Обръща се и вижда Янков на разстояние от себе си. Вика му: „Хайде, Краси, идвай.“ Красимир става, тръгва, удря се в нещо и пада. И това се случило три пъти. Излизат и двамата навън, Краси е в паника, защото се е блъскал в невидима стена, от която са хвърчали енергийни топчета. Имахме лекар в екипа, той му даде успокоително, защото беше в шок. Ние с Ичо се появихме точно в този момент. След като ни разказаха за случая, веднага седнах и записах следното: „Спомнете си нашето предупреждение 19, 3. Коя дата е днес? 19 март. Това е денят, в който ние показваме нашето присъствие – този тунел е реалност и ние участваме в неговото изграждане. Това е енергийна бариера, която не позволява да се влезе от непросветени, от хора, които не са от екипа.“ 
Затова винаги, когато трябваше да влизат войници, за да се разчиства материал, до този стопер стоеше един човек от екипа, за да разблокира защитата. В противен случай никой не можеше да премине.

- Защо затвориха обекта?

- Защото медиите започнаха да пишат и да задават въпроси какво се прави в Царичина. Тогава министър Александър Сталийски изпрати съветника си Валентин Костов, който каза, че около 20 г. е работил за НАСА, да даде мнение. Той слезе в тунела и каза, че НАСА от много години се опитва да осъществи такъв експеримент, но до този момент не е успяла, и че нашата работа е само това, което е направено до този момент, е нещо, с което България трябва да се гордее, да го пази и да го показва. 
След това имаше питания на народните депутати към министъра на отбраната и Сталийски в продължение на час и половина от парламентарната трибуна защитаваше нашата работа. Странното е, че месец и половина по-късно проектът беше прекратен със заповед на зам.-министъра Никола Даскалов. Той сформира комисии, които да направят разследване на работата ни в Царичина и възбуди дело. На една от срещите с комисиите беше Божидар Димитров, който ми целуна ръката, това няма да го забравя, задаваше ми въпроси, на които му отговарях, и той каза, че тази информация няма откъде да я зная, че това, което му казах, той го е прочел в Библиотеката на Ватикана. Тогава каза, че това е невероятно и че той вярва в тези неща. Но по-късно се обърна срещу нас. 
Димитър Овчаров, който искаше да работи над текстовете и да пътува с нас до Израел, също беше в комисията на Божидар Димитров. И той се обърна срещу нас. Каза, че съм много интелигентна, че съм учила древни езици и култури и така съм си създала мой собствен текст, за да впечатлявам. 
Другата комисия беше на доц. Живко Иванов. На тях им беше дадена една седмица да проучват тунела, той ми задаваше въпроси. Беше благосклонен. Но след това излезе пред журналистите и каза, че моят свекър е миньор и аз затова знам как да работя под земята, че съм приятелка на неговия син, който е пещерняк. Но това няма нищо общо с истината – никога не съм била пещерняк, нито пък приятелка със сина му. Каза още, че няма тунел, а това е нормална структура на земните пластове за този регион. Но той беше опроверган от началника на мините в Чукурово, който беше извикан за консервацията на обекта. Този човек беше категоричен, че за него това е изграден тунел, а не естествена земна структура. Той каза, че повече от 20 години е работил по създаването и поддържането на мините и такова нещо като обекта в Царичина за първи път вижда. 

Книгата на Елисавета Логинова "Царичина - съдбовен контакт" можете да намерите тук

- Според твоите космически приятели на какво разстояние сте били тогава до целта?

- На 7 метра. 

- На седем? А питала ли си учителите защо се случи така, че проектът не беше завършен? Ако са го знаели от самото начало, защо изобщо са го започнали?

- Питала съм ги много пъти, но получих отговор едва преди година. Целта всъщност не е била да се намери този двуполов човек, а е бил самият експеримент, с който учителите искаха да се свържат със земните хора.
Елисавета взема химикалката и изписва следното на лист хартия: „Царичина е първият опит за работа между земен екип и нас, Космичния колакториум. Това е доказателство за осъвместяване на работен процес, видим за вас. Защото, за да убеждаваш, трябва да показваш. И показността е тунелът. Това, че има хора, които отричат и хулят, е доказателство за страх от нас и нищо друго. Нека го чуят, че те са по-слабата страна от земните хора и само могат да изгубят чрез страха си, защото няма да видят и да осъзнаят началото на съединяването между земните хора и тези, които представляваме Космическия колакториум.“

- Какво се случи с документите за Царичина? 

Тези документи ги няма, те не са в България. Много хора са ме питали дали не се страхувам да говоря за Царичина. За какво да се страхувам? Аз нямам какво да губя, това е истината. В книгата показвам част от текстовете и лични тетрадки, другите документи са изчезнали. Нищо няма в България. Но никой не казва къде са. 

- А защо издаваш книгата си „Царичина - съдбовен контакт“ едва днес – 26 години след проекта?

- Изведнъж осъзнах, че не трябва повече да мълча. Че трябва да напиша тази книга. Ясно е, че когато си отида, всичко, което се случи на мен и на екипа, може да бъде забравено, отречено или интерпретирано по невъобразими начини, нещо, което се случва и сега. Залогът е твърде висок. Затова съм длъжна да разкажа какво точно преживяхме през онези години в Царичина. Особено след като много от хората, които са съдействали с желание и готовност на нашата работа през тези две години, получиха мистериозна амнезия и необяснимо промениха мнението си на 180 градуса. През годините много ми е тежало, че всичко беше изопачено, пускаш радио – говорят за Царичина неща, които не са верни. Пускаш телевизора – същото. Моят син си идваше от училище и плачеше. Казваше: „Аз не искам такова семейство.“ Не искаше да ходи на училище. Аз също не исках да излизам, не исках да се виждам с хора. 


Списание Осем НА ЖИВО: Задушевно събиране на едно голямо семейство Осем на живо

Списание Осем НА ЖИВО: Задушевно събиране на едно голямо семейство

300 души участваха активно в „полета на съзнанието” в един ден, в който всички забравиха ежедневните си проблеми

Гуру Йоги Тан: Три единици в едно или как да открием себе си Осем на живо

Гуру Йоги Тан: Три единици в едно или как да открием себе си

„Лъвът се пробужда” - лекция от Списание Осем НА ЖИВО за един от 84 000 начина да разберем кои сме

Хербалкан е единственият производител в България на тинктури от свежи билки Осем на живо

Хербалкан е единственият производител в България на тинктури от свежи билки

Продуктите ще се предлагат и по време на новото ни събитие Списание Осем НА ЖИВО

Уникални продукти на ХомеостазаⓇ от дребни диви риби и камили Осем на живо

Уникални продукти на ХомеостазаⓇ от дребни диви риби и камили

Ще се предлагат и по време на новото ни събитие Списание Осем НА ЖИВО

Лектори и програма на Списание 8 НА ЖИВО Осем на живо

Лектори и програма на Списание 8 НА ЖИВО

Издигнете се от дълбините на Царичина до безкрайния Космос на 12.01 в зала Люмиер

Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата Осем на живо

Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата

Археологът ще бъде с нас НА ЖИВО на 12.01 в зала Люмиер

Д-р Миломир Кандич е специален гост на Списание 8 на ЖИВО Осем на живо

Д-р Миломир Кандич е специален гост на Списание 8 на ЖИВО

Основателят на клиника „Нова вита“ ще ни разкаже как се лекуват тежки диагнози с цярове от амазонската джунгла

”Мистерията на българските гласове” на Списание 8 НА ЖИВО Осем на живо

"Мистерията на българските гласове" на Списание 8 НА ЖИВО

Защо българските гласове са уникални ще научим от диригента Дора Христова и композитора Петър Дундаков

Георги Хамамджиев: Болката се атакува с движение! (ВИДЕО) Осем на живо

Георги Хамамджиев: Болката се атакува с движение! (ВИДЕО)

Как тялото може да се самолекува ще разберете от кинезитерапевта на Списание 8 НА ЖИВО

Стоян Лаловски: Има ли живот ПРЕДИ смъртта? (ВИДЕО) Осем на живо

Стоян Лаловски: Има ли живот ПРЕДИ смъртта? (ВИДЕО)

Директорът на Метода „Силва" за България е един от лекторите на Списание 8 на ЖИВО

Моника Балаян: 5-те Осем на живо

Моника Балаян: 5-те

Кратко видео от презентацията на смехотерапевта на Списание 8 НА ЖИВО през септември

Стотици изпитаха радостта от живота Осем на живо

Стотици изпитаха радостта от живота

Вижте как протече Списание 8 НА ЖИВО

*