Осем на живо

Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата

Археологът ще бъде с нас НА ЖИВО на 12.01 в зала Люмиер

Проф. Диана Гергова: Траките са познавали безсмъртието на душата
Проф. д.и.н. Диана Гергова е сред най-изтъкнатите археолози траколози у нас. Завършва История и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи в Националния археологически институт с музей при БАН. Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт. Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес. Автор е на няколко книги и над 200 научни статии. Очаквайте лекцията й на Списание 8 НА ЖИВО през януари. 

БИЛЕТИ: 
Закупуване на билет: на касите на НДК  и в Ticketportal.
За абонати на Списание 8 - 25% отстъпка. Абонирай се тук




- Проф. Гергова, откъде знаем, че траките са вярвали в безсмъртието?
- Има много източници. От тях е известно, че Орфей формулира учението за безсмъртието. А за практиките на обезсмъртяване, за специфичните ритуали, които извършват траките, има доста писмени извори. Най-много те са за гетите, тъй като това е племето, което според античния автор Йорданес е духовно най-извисено измежду всичките им съвременни народи. Херодот пък пише, че те обезсмъртяват, разказва за тях и техния жрец, бог и цар Залмоксис, който ги събира на трапеза, за да ги учи на безсмъртие. А александрийските автори говорят за това, че келтските друиди приемат идеята за безсмъртието от Залмоксис, когото античните автори смятали за пророк и един от първите философи сред варварите. Бих искала да подчертая, че ако реформата на Орфей  от изследователите на религията се датира в последните векове на II хил. пр.Хр., то активните траколожки археологически проучвания през  изминалите   почти  50 години  потвърждават, че именно в това време в тракийската култура настъпват дълбоки промени, част от които безспорно са свързани с една нова доктрина. Появяват се много светилища, които функционират над хилядолетие, надгробните могили са всеобща форма на погребение,  в земята се заравят  в чест на боговете дарове от злато и сребро, наричани най-достъпно съкровища, появяват се мегалитните паметници и т. н.  Тракия наистина е земята на Орфей. Неслучайно Херодот казва, че тъй като тракиецът Орфей пръв въвел мистериите, те били наречени заради него „трескея“.

Златни бижута, открити от проф. Гергова в Голямата свещарска могила - част от съкровището от килограм и половина чисто злато

- А това оригинална идея на Орфей ли е, или той я заимства отнякъде?
- Орфей я формулира и превръща в учение въз основа на по-стари вярвания. Известно е, че той е ходил в Египет. Оттам я заимства. Това е всъщност идеята за Озирис, който се възражда отново и отново и е близка до идеята за Дионис, който е разкъсан, но също се възражда. Тази идея е разпространена в Тракия от втората половина на  второто  хилядолетие пр.Хр.,  силно демонстрирана като доминираща през I хил. пр. Хр., когато тракийската култура  и държавност достигат своя апогей, но  запазена в християнските погребални практики в някои части на България  и до наши дни. Тази доктрина има своите по-ранни прототипи и на север в Европа. Вижда се материализирана в много интересните  мегалитни паметници – например прочутите мегалитни  гробници от  Ирландия и други паметници от Северна Европа, т.е. тя е позната и в земите на митичните хипербореи - навсякъде жреци на Аполон. Интересното е, че и Тракия е земята на хипербореите, а и  самият Орфей  е наричан хиперборей.  Орфей формулира според изследователите на античната  религия  идеята  за безсмъртието  по нов начин и превръща тези по-ранни представи в едно учение, което се разпространява на много места – орфизмът е характерен не само за Тракия и Македония, има го и  в Северното Причерноморие,  както и в Южна Италия, където е Питагор. Това учение се е отразило върху материалната и духовната култура и в погребалните практики в цялото Източно Средиземноморие през отделни периоди. 

- Траките имат ли понятие за душа и кое се обезсмъртява – само тя или цялостният индивид с физическото му тяло?
 - Да, имат понятие за душа. И тя е вечна. Според орфическото учение тялото е затвор за душата и за да се слее тя с Космоса, с вечността, трябва да бъде освободена от затвора на материята. 

- Как става това?
- За да се обезсмъртят, траките трябва да умрат по същия начин като Орфей. Той е разкъсан от басаридите и е препогребан на няколко места. Главата му е положена в могила, която се превръща в хероон,  костите му са събрани в урна, поставена на колона. Орфическата смърт означава точно това – освобождаване на душата от материята чрез мистерии, разчленяване на тялото, препогребване на костите и т. н.   Древните са вярвали, че за истинското обезсмъртяване костите трябва да бъдат докоснати от слънчев лъч и душата да се изкачи по него към Kосмоса.  А за погребенията на питагорейците се знае, че посветените  можели да общуват с мъртвия, за да са сигурни, че са извършили всички обреди правилно. 

Поморийската гробница с централна колона е строена през римската епоха.

- Затова ли в тракийски погребения се откриват разчленени тела?
- Дълги години  се задаваше въпросът  защо в Тракия  намираме празни гробници, почти нямаме цели скелети. Или пък златото и скъпоценните предмети са запазени, а костите ги няма.  Този въпрос си е задавал още Богдан Филов. Той предполага, че вероятно  става дума не за ограбване на гробниците, а  за специфичен погребален обрeд. 
Смея да кажа, че  това негово предположение се постарах да докажа с неоспорими факти при проучванията  ми  на елитарните некрополи  на гетската духовна и политическа столица в Сборяново. Бяха приложени за пръв път  нови методи на разкопаване на могилите с гробници. От тези разкопки стана безспорно видимо, че ситуацията, която намираме в  една гробница – само част от скелетите, по-късни жертво-приношения, „умъртвени“ дарове, е оригиналната – оставена е такава от траките, а не е възникнала вследствие на по-късни ограбвания. Т.е. гробниците в Тракия  имат функцията на гробници храмове. Това са местата, където се извършват част от мистериите на обезсмъртяването, свързани с препогребване или разпръскване  на костите в духа на орфическата идея за унищожаването на материята и обезсмъртяване на душата. 
В Свещарската гробница част от костите на владетеля и неговата съпруга  бяха намерени извадени в преддверието. В една малка  гробница до нея намерихме част от скелетите на три индивида – млад мъж, мъж на средна възраст и жена. Друга част от техните кости открихме пред гробницата до една ритуална яма, а трета не намерихме. При препогребването им е извършено жертвоприношение на петел и на огромно куче от порода, която вече не съществува. Но  животинските кости бяха разделени само  на две половини – едната в гробницата,  а другата пред ритуалната яма пред гробницата. Знае се, че кучето, вълкът е не само тотем на гетите, но и посредник между двата свята и водач на душата към отвъдното. А за петела се е смятало, че осигурява чистотата на душата.  На праговете на тази и на съседната гробница имаше по едно човешко ребро, което подсказва, че тази идея за „реброто на Адам“ съществува от по-рано. Т.е.  препогребването на костите става паралелно с  извършване на нови жертвоприношения. Насипването на могила над гробницата ставало на три етапа, като в първия и втория е можело да се влиза в гробницата и да се извършват обреди. Това, което успях да докажа с факти, а не е само предположение, е, че тези странни ситуации, включващи и процеса на насипването на могилите,  са част от обреда на обезсмъртяване, което гетите, както казва Херодот,  практикуват. Още примери: в Голямата свещарска могила, където в насипа є открих дъбовото сандъче със златни дарове (още в бр.12/ 2012 г.), намерихме много малко кости, сред които по-добре запазена една бедрена кост, а в няколко от съседните могили имаше отделни части от скелет.  Само че те са в такова състояние, че не можем да направим ДНК анализ, за  да видим  дали са принадлежали на един и същи индивид и дали всъщност групата могили е свързана и с разпиляване и препогребване на част от  останките на  Котела - обезсмъртения  гетски  владетел от втората половина на IV в. пр. Хр. В Тракия празни или само с част от скелети са предимно гробниците или гробовете с много богат инвентар. Което означава, че това обезсмъртяване  засяга най-вече  елита на траките. Много интересен случай е могилата Голямата Kосматка  с гроба на  одриския владетел Севт Трети. В Голямата Kосматка има прекрасно запазен богат инвентар – шлема на Севт с написано името му, златен венец, който се е слагал върху шлема, сребърни съдове, златни предмети, прекрасен меч, броня и т.н. Но няма нито една кост. В същото време пред дромоса на гробницата в една яма е погребана бронзовата глава на Севт. Костите му в могилата изобщо липсват. Това отново ни показва как идеята за обезсмъртяването е свързана с унищожаване на материята и дори с нейното изчезване изобщо. Това е интересен момент, който се среща в много казуси в Тракия, в столицата на гетите в Свещари и особено  в Орфеевата планина Родопите.  Но дори и при по-разпространения  начин на погребване за по-ниските социални категории – чрез кремиране, специално при гетите кремираните кости пак са пръснати на няколко места. Т.е. има обрeди и принципи, които са свързани с тази идея. И ние ги виждаме материализирани в археологията.



- При самото погребение какви ритуали за обезсмъртяване са извършвани?
- Херодот  описва много интересни ритуали – пиршества, надбягвания и т.н.  Безсмъртието е свързано и с  жертвопринасянето на най-достойната съпруга. Трябва да се подчертае, че това жертвоприношение го има само при няколко народа – траките, индусите, скандинавците и прабългарите. Т.е. в нашите земи имаме предаване на една традиция, която вероятно е свързана с едно и също аристократично учение за безсмъртието. Мъжът трябва да бъде последван от най-достойната си  съпруга, иначе той няма да стане безсмъртен. Идеята е, че жената е символ на Богинята майка. А тя е тази, която в тракийското изкуство – например в сцената от Свещари - поднася венеца на безсмъртието на владетеля, а в централната сцена в Казанлъшката гробница тя, а не владетелят седи на трона. 
- Къде пребивава безсмъртната душа?
- Залмоксис учи, че тя отива в друг, светъл свят, където няма страдания и грижи. Смята се, че това е по-ранната идея за рая, която преминава в християнството заедно със самата идея за душата и съпътстващите пътя є мистерии.  Самият Орфей пък се превръща в добрия пастир или Иисус и е представен като такъв в  християнските катакомби, както и в десетки мозайки. Христос, добрият пастир, е представян често с лира. 
Орфей е шаманът, певецът, музикантът, магьосникът, който омайва всичко живо с музиката си. Според Херодот той въвежда мистериите в Гърция и понеже е тракиец, мистериите се наричат траскея. Така че той въвежда цяла система от ритуали, свързани с неговото учение.

- Казвате, че става въпрос за аристократично учение и за погребални практики, които се отнасят до елита. А простолюдието или не чак толкова извисените духовно аристократи имат ли право на безсмъртие? 
- При гетите имат. Точно в гетския некропол при Сборяново, който е елитарен – той е целият царски и аристократичен – има много ясно разграничаване между социалния статус във вида на гробницата и начина на погребване.  Най-хубавите гробници са свързани с препогребване и това очевидно са царските гробници. Но съществува и следващо ниво - много интересни вкопани гробници с глинени олтари, които само гетите поставят в гробовете си. Тези гробове са само с трупоизгаряне. Т.е. то е за следващия социален слой. В района около могилата на Котела (Голямата свещарска могила - бел. ред.) има няколко женски погребения на жрици с много магически предмети в тях, те също са с кремиране. Тоест имаме различни видове погребения за различните социални слоеве.  В по-ранен период – края на VII, VI, V, IV век пр.Хр. специално при гетите има големи плоски некрополи само с урни. Много рядко в някои има поставени негорели и гoрели кости. В същото време в някои големи  могили се намират скелетни погребения. Което означава, че в още по-ранния период – VIII, VII, VI век, има разслояване, при което елитните погребения са във високи могили с трупополагане, а масовите некрополи са с трупоизгаряне. За съжаление, от периода III-IV век пр.Хр. в района на гетската столица все още нямаме резултати от издирването на  плоски некрополи - не е изключено по това време да са кремирали мъртвите и да са разпилявали костите им. 

Пръстен с релефно изображение на крилат Ерос от съкровището, открито в Голямата свещарска могила.

- Може ли да допуснем, че идеологията се е променила и идеята за обезсмъртяването вече не е актуална?
- Не! Идеологията не се е променила, а нейната материализация  е въпрос на икономическо ниво и културна и духовна мощ.  За момента, за който знаем, че съществуват големите тракийски царства на одриси, на гети, дори и  при независимите планинци-беси, имаме изключително големи могили или плоски гробове с богати погребения. След това имаме отделни податки, че  идеята се запазва. Но тя вече няма тази пищна материална изява, защото тракийските царства залязват. Но през римската епоха имаме отново много силна тракийска аристокрация на земевладелци и собственици на вили, и ето я например Поморийската куполна  гробница – със същата централна колона като по- ранната със столетия гробница  от одриския царски некропол под могилата Шушманец край Казанлък, с по-ранните гробници с централна колона на етруските и с  гробницата на самия Октавиан Август в Рим. Ясно се вижда, че тази идея е жива и се материализира, защото пак  има апогей в развитието на културата. Тоест нейната материализация се появява и изчезва в зависимост от това колко е мощна  икономиката и съпътстващата я култура. 
Когато християнството идва по нашите земи, то намира благодатна почва сред местните траки точно заради идеята за безсмъртието на душата, която все още е актуална, макар и не така видима...
В Свещарската гробница, уникален паметник на средиземноморската елинистическа гробнична архитектура, имаме един не по-малко уникален архитектурен детайл. Пред ложето на владетеля в гробната камера е бил поставен триизмерен каменен наискос, който отделял ложето - мястото на мистерията на обезсмъртяването, от останалата част на камерата, имитираща интериора на храм. В литературата се приема, че  той е предшественикът на по-късните олтарни стени в християнската църковна архитектура. А това означава, че идеята за обезсмъртяването поражда и свои архитектурни  решения. И както самата идея за душата прониква в християнството от Балканите,  така става и с придружаващите я архитектурни детайли. 
В Родопите, където общността е по-затворена, имаме запазени в християнските погребения по-ранните тракийски обреди, свързани именно с идеята за обезсмъртяването. Например във връзка с препогребването на костите, както и с погребенията в седнало положение. Стоян Райчевски преди доста години беше публикувал статия, че в Централните Родопи дори до средата на ХХ век е запазен много интересен обред, който се практикува в рамките на християнската погребална обредност: 3 години след погребението гробът се отваря без инструменти, а само с голи ръце, и то единствено от жени. Те само с пръсти трябва да извадят костите. Това умение се предава от майка на дъщеря. идеята за женското начало, за Богинята майка, която участва в прераждането. Когато се извадят костите, ако меките тъкани не са изгнили, ги погребват отново. Ако са изгнили, ги измиват и носят черепа вкъщи, където правят тържество с пир. След него завиват костите в кърпа и я закачват в местната църква. И когато църквата се напълни с кости, я засипват с могила.  Свещеникът пък се погребвал седнал, с книга в ръка. Това е толкова силна традиция, че независимо от смяната на „черупката“ и уж новата вяра, се практикуват абсолютно същите ритуали, които откриваме в древните традиции, които са в Тракия от повече от 2000 години. И те продължават да са страшно силни със своя универсализъм.  

Поглед от въздуха към Голямата Свещарска могила

- Говорите предимно за вашите наблюдения при гетите. Доколко техните вярвания и традиции за обезсмъртяването са валидни и за траките на юг от Стара планина?
- Обредите за обезсмъртяването са валидни за цяла Тракия. Но в досегашните ми проучвания на територията на Сборяново, където са столицата на гетите и елитарните  царски некрополи, имаме едно ниво по-изявена материализация на тази идея за безсмъртието в сравнение с Южна Тракия.  И това  не е случайно -  гетите са  пророци,  последователни разпространители на учението за безсмъртието. Единствено в гетските некрополи е материализирана и орфическата идея за космическото яйце, от което се ражда Ерос. Първата могила, насипвана над гробниците, е имала яйцевидна форма и е била покрита с бели камъни. А  и пръстени с образа на почитания от Орфей Ерос с характерна иконография  се откриват единствено в земите на гетите. 
Самото име на гетите е свързано с думата „гоетес“, което означава пророци. Силното влияние на гетското учение в безсмъртието върху Скандинавския свят, отразено в цял комплекс от археологически паметници  в Дания и Швеция,  вероятно е и в основата на появата на  наименованието на готите. Според мен идентифицирането на гети и готи не е толкова етническо равенство, колкото споделяне, принадлежност към едно и също учение и мисия - вярата в безсмъртието на душата. Думата гоетес се е трансформира в „гиитс“ - наименование на някои племена в Дания и оттам в „готи“.

- Образите на Орфей и Залмоксис някак много си приличат. Защо?
- Смята се, че те са равни.  Залмоксис, казва преданието,  също  като Орфей  пътувал до Египет. Залмоксис бил вещ и в астрономията. Бил  роб или ученик на Питагор, но Херодот  твърди, че според някои е бил и негов предшественик. И когато се връща при гетите, започва да проповядва учението за безсмъртието. За да убеди последователите си, че то е възможно, остава три години затворен в пещера. С излизането си на бял свят иска да им покаже, че прераждането е истина. Силно изразена е и ролята му на жрец и учител. Йорданес (IV век), който пише „Гетика“ и твърди, че е гет,  ни е оставил  един прекрасен пасаж, според който  младите гети се обучавали от жреците, наследници на Залмоксис, на етика, морал, медицина, астрономия, математика. Това е традиция, която виждаме отразена в археологическите паметници  в гетските земи, в  астрономическата ориентация на гробниците,  в  много математически пропорции в изграждането им, в изградените като отражения на най-ярките съзвездия групи могили.

- Казвате, че Залмоксис е учил траките, че душата се преражда, но в същото време той говори, че безсмъртната душа може да се слее с Kосмоса – на светло място без страдания. Това ли е вярването на траките? 
- Залмоксис учeл гетите на това, че  „нито той, нито сътрапезниците му, нито потомците им ще умрат някога, но ще отидат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага“ - това е, което проповядва Залмоксис и което се приема за предшестващата християнството представа за рая. 

Състезание с биги, изобразено в горния фриз под купола на Казанлъшката гробница. Същата колесница бе открита от проф. Диана Гергова при разкопките в Сборяново. Това е първата такава находка от тракийските земи. 

- Как трябва да живееш, за да се обезсмъртиш?
- Това е доста интересен въпрос.  Знаем, че орфизмът изисква въздържание, инициации, себеусъвършенстване. От изворите е известно например, че гетите са вегетарианци. И ние това го установихме по археологически път. Изследвахме костите, открити при разкопки в гробниците на  гетския елит, и се оказва, че те са на индивиди, които  наистина не са ядяли месо. Т.е. има регулация на поведението като условие за обезсмъртяване. Много са античните автори, които казват за траките, че те единодушно зачитат доброволната смърт. Много важно е да загинеш от геройска смърт, а не просто да умреш. Това също е гаранция за безсмъртие. И ето една интересна хипотеза. Филип Македонски също е орфик – цялата Македонска династия е  такава, включително и Александър Велики. Орфей е бил цар на Тракия и Македония. Според тази хипотеза Филип може би е организирал своята  трагична смърт, за да може да се обезсмърти. 
Цивилизацията на траките е  обърната към вечността, към духа. Виждаме кои са най-забележителните паметници, които са ни оставили траките – това са гробници. Има интересни тракийски градове като Севтополис, има крепостни стени, но най-прекрасната архитектура в Тракия е гробничната. Което показва, че те са ориентирани към това да обезсмъртят душата. И оставят гробницата като паметник на тази обезсмъртена душа. Александър Фол казва: Може би в Скития има повече злато, но траките са дали на света учението на орфизма.  Измеренията на тракийската цивилизация са други. 

Списание Осем НА ЖИВО: Задушевно събиране на едно голямо семейство Осем на живо

Списание Осем НА ЖИВО: Задушевно събиране на едно голямо семейство

300 души участваха активно в „полета на съзнанието” в един ден, в който всички забравиха ежедневните си проблеми

Гуру Йоги Тан: Три единици в едно или как да открием себе си Осем на живо

Гуру Йоги Тан: Три единици в едно или как да открием себе си

„Лъвът се пробужда” - лекция от Списание Осем НА ЖИВО за един от 84 000 начина да разберем кои сме

Хербалкан е единственият производител в България на тинктури от свежи билки Осем на живо

Хербалкан е единственият производител в България на тинктури от свежи билки

Продуктите ще се предлагат и по време на новото ни събитие Списание Осем НА ЖИВО

Уникални продукти на ХомеостазаⓇ от дребни диви риби и камили Осем на живо

Уникални продукти на ХомеостазаⓇ от дребни диви риби и камили

Ще се предлагат и по време на новото ни събитие Списание Осем НА ЖИВО

Лектори и програма на Списание 8 НА ЖИВО Осем на живо

Лектори и програма на Списание 8 НА ЖИВО

Издигнете се от дълбините на Царичина до безкрайния Космос на 12.01 в зала Люмиер

Д-р Миломир Кандич е специален гост на Списание 8 на ЖИВО Осем на живо

Д-р Миломир Кандич е специален гост на Списание 8 на ЖИВО

Основателят на клиника „Нова вита“ ще ни разкаже как се лекуват тежки диагнози с цярове от амазонската джунгла

”Мистерията на българските гласове” на Списание 8 НА ЖИВО Осем на живо

"Мистерията на българските гласове" на Списание 8 НА ЖИВО

Защо българските гласове са уникални ще научим от диригента Дора Христова и композитора Петър Дундаков

Eлисавета Логинова: Време е истината за Царичина да излезе наяве Осем на живо

Eлисавета Логинова: Време е истината за Царичина да излезе наяве

Феноменът ще ни разкаже своята истина за секретния проект на 12.01 в зала Люмиер

Георги Хамамджиев: Болката се атакува с движение! (ВИДЕО) Осем на живо

Георги Хамамджиев: Болката се атакува с движение! (ВИДЕО)

Как тялото може да се самолекува ще разберете от кинезитерапевта на Списание 8 НА ЖИВО

Стоян Лаловски: Има ли живот ПРЕДИ смъртта? (ВИДЕО) Осем на живо

Стоян Лаловски: Има ли живот ПРЕДИ смъртта? (ВИДЕО)

Директорът на Метода „Силва" за България е един от лекторите на Списание 8 на ЖИВО

Моника Балаян: 5-те Осем на живо

Моника Балаян: 5-те

Кратко видео от презентацията на смехотерапевта на Списание 8 НА ЖИВО през септември

Стотици изпитаха радостта от живота Осем на живо

Стотици изпитаха радостта от живота

Вижте как протече Списание 8 НА ЖИВО

*