… и мирът дойде в нас

Денят започна с лекция на Йордан Камджалов за изкуството на мира, в която той показа нагледно как никоя гениална музика не може да звучи добре без дисонансите –  музикална метафора, за да онагледи нуждата ни от приемане на различията в другия. Думите му зареждаха и вдъхновяваха порива за свобода и любов така, както само той е способен да ги изрече.

„Мирът в нас“ бе темата, по която говори следващият лектор, Гуру Йоги Тан, духовен учител от Индонезия, последовател на учението за Великото Съвършенство – Дзогчен. Дългогодишният приятел на Списание 8 въведе публиката в дълбоките дебри на несъзнаваното и заговори за великата мощ на любовта, която променя живота като нищо друго.

И понеже светът без добре отгледани деца е заникъде, третият лектор Любов Миронова представи своята презентация на тема „Приказките като път“. С нея тя ни припомни един любим на всички и позабравен в забързания свят извор на наслада – приказките – защо и как са се появили, как те вграждат устойчивост в характера и емоционалността на децата ни, какви видове съществуват и кога да ги разказваме на малчуганите.

За завета на богомилите относно изграждането на вътрешен мир и неговото значение в живота ни заговори проф. Дамян Попхристов. Темите, които произлязоха от първоначално зададената, бяха безброй, публиката слушаше разказа му вглъбено и съсредоточено, зададе множество въпроси и накрая изпрати лектора на крака.

Лекцията на Христо Нанев бе също толкова интригуваща и радушно посрещната от слушателите, които имаха удоволствието да слушат разкази от практиката му в регресията. Той сподели изключително вълнуващи случаи и остави всички замислени по въпроса „дали всъщност в някой минал живот не сме си заслужили всичко, което ни се случва сега?“.

Заради отсъствието по болест на проф. д.т.н. Жеко Ганев, лекцията му бе заменена в последния момент с такава на смехотерапевта Моника Балаян. Тя повиши още повече настроението и желанието за живот в радост на всички в залата.

Тъй като нищо не може да бъде завършено напълно без музика, събитието приключи по магичен начин. Виделин Джеджев (цигулка) и Виктор Илиев (пиано) ни изпратиха в селенията на съвършената и окриляваща музика, като изпълниха няколко произведения от творчеството на Учителя Петър Дънов, начело с песента, превърнала се в надслов на събитието – „Мирът иде“.

В края на деня, както всеки път досега, на никого не му се тръгваше, а всеки си мечтаеше да задържи задълго щастието и трепета, натрупани след този дълъг, напояващ духа ден. Всички участници в събитието си тръгнаха сигурни, че мирът все пак ще дойде отново сред човеците.