Наука

Джурасик гафове

В култовата поредица от филми има сериозни неточности. Тиранозавърът е имал пера, а размерите на гигантските гущери драстично се различават от показаното

Джурасик гафове
Палеонтологът Владимир Николов, за чиято забележителна работа ви разказваме във водещата тема от юлския брой на Списание 8, се запалва за тази наука именно от първия филм „Джурасик парк". През последните дни истински хит в киносалоните е неговото поредно продължение „Джурасик свят". Изследователят ни спомена, че динозаврите там доста се различават от тези, които наистина са шествали по земята, а ние го помолихме накратко да разкаже за какво точно става дума. Сигурни сме, ще е интересно и за вас, особено ако имате намерение или вече сте се отправили към киносалона за високоадреналинова среща с гигантските влечуги.




Нека започнем с това, че буквалният превод на Jurassic World е „Юрски Свят" (на английски език названието на геоложкия период юра е Jurassic). Във филма се появяват общо 13 вида праисторически животни. От тях едва 4 са живели през юрата – апатозавър, стегозавър, дилофозавър и птерозавърът диморфодон, останалите са от периода креда. Затова още от оригиналния „Джурасик Парк" палеонтолозите се шегуват, че по-подходящо име би било „Креден Парк" (или ако спазваме логиката на превода– „Критейшъс Парк"). И все пак, според мен името „Мезозойски Парк" би описало най-точно парковата менажерия.

В „Джурасик Свят" са представени 13 вида реални праисторически животни и един  измислен от авторите - индоминус рекс, генетично създаден хибрид между половин дузина динозаври и няколко съвременни животни. И при 13-те вида има неточности в общата анатомия и външния вид, които са в разрез със съвременните знания на палеонтолозите. 

Подай лапа


Предните крайници на всички тероподни динозаври (тиранозавърът, велоцирапторите, дилофозавърът, галимимусите и измисления индоминус рекс) са буквално счупени в китката – тези животни не са могли да държат дланите си насочени към задните им крайници, както зайците, когато ги вдигнат от земята. В действителност дланите им са фиксирани така, че винаги са една към друга, все едно държат голяма топка. 



Предните крайници на растителноядните динозаври (трицератопс, стегозавър и анкилозавър) пък са реконструирани така, че да наподобяват тези на слон или носорог. Това не е правилно! От фосилизирани отпечатъци от стъпки знаем, че и при трите динозавъра стъпалото на предните крайници има форма на подкова. Те са имали нокти само на първите 3 пръста и това се отнася за абсолютно всички динозаври – четвъртият и петият, ако съществуват при даден вид, не разполагат с нокът. 

При почти всички динозаври кожата е подобна на слоновете или хипопотамите – с гънки и гладки участъци. Всъщност тя трябва да е покрита с дребни, незастъпващи се люспи с многоъгълна форма.

Динозавър в галоп


Сериозни проблеми има и с движението – в една от сцените множество растителноядни динозаври тичат в галоп из тучните поляни на острова. Това придвижване изисква определени анатомични особености и динозаврите определено не са можели да галопират. Странно защо във втория филм от поредицата – „Изгубеният свят: Джурасик Парк", точно тези динозаври тичат много по-реалистично.

В момента, в който успяват да избягат от птичарника, птеранодоните и диморфодоните се насочват към централната част на парка, за да атакуват хората. Птеранодоните са се хранели с риба и в менюто им не попадали едри животни, докато във филма един от тях напада бебе трицератопс с размерите на теленце. Същото се отнася и за диморфодоните. Изключително елегантната конструкция и лекият им скелет определено биха позволили на всеки средностатистически човек лесно да се справи с атаката им – подобни са по размер на гъските.

Велоцирапторите във филма живеят в глутници, които координират атаките си с изключителна интелигентност. Уви, формирането на такива групи е сложно поведение, което не е типично за динозаврите и влечугите, а основно за бозайниците. Вторият проблем е свързан с интелигентността на тези животни. Трудно е да се правят преценки за вече изчезнал вид, но съществува показател, който позволява на палеонтолозите условно да разглеждат интелигентността: коефициентът на енцефализация отчита масата на мозъка отнесена към масата на съответното животно. По-високите стойности означават по-голям мозък, знак за интелигентност. Коефициентът при животните от групата на велоцираптора е над този на влечугите, но около долната граница за съвременните птици. Предвид тези данни и факта, че птиците имат още 66 милиона години еволюция, е малко вероятно велоцирапторите да са притежавали умствения капацитет да формират високо организирани глутници.

Повечето динозаври в „Джурасик свят" се държат по-скоро като човешки персонажи в динозавърска кожа, отколкото като нормални животни. Антропоморфизацията стига до крайност във финала, където динозаври комуникират помежду си, а и показват чувства като благодарност. Естествено, подобни действия са провокирани от сценария, но това не ги прави по-малко нелепи.

Самотен остров


Околната среда - разположеният недалеч от бреговете на Коста Рика измислен тропически остров Исла Нублар, не отговаря на средите на обитание на съответните праисторически животни. Разбира се, те са съществували при коренно различни климатични условия, не трябва да съдим филма затова, че например не показва велоцирапторите сред пясъчните дюни, които са обитавали, или че тиранозавърът не броди из субтропични заблатени местности. И все пак човек се зачудил как животни, които не са адаптирани за живот в съвременния свят, биха се справили с тази коренно различна среда.



Като фен на поредицата от самото ѝ начало смятам, че „Джурасик свят" е по-добре да се разглежда като филм за чудовища от типа на Годзила, динозаври в смисъла на това, което знаем за тези животни днес, не се появяват на екрана. В предишните филми, най-вече „Джурасик Парк" и „Изгубеният свят: Джурасик Парк", бяха положени много усилия динозаврите да отговарят на разбиранията на палеонтолозите, да се държат като животни, а не като чудовища. Създателите на „Джурасик свят" напълно съзнателно игнорират две десетилетия палеонтологични изследвания и представят на едно ново поколение кинозрители динозаврите от 80-те години на ХХ век, които се държат като чудовища от евтини научнофантастични филми. Ако човек търси зрелищно преживяване, което да не натоварва мозъчните му клетки, то „Джурасик свят" е чудесен избор. Аз си прекарах приятни минути в киното...



Видове

Тиранозавър – главата на модела във филма не отговаря точно на формата на главата на истинското животно. Както стана ясно, предните крайници са счупени. Находки от фосилизирани пера, покриващи тялото на близки роднини на Tyrannosaurus rex -тиранозавроидите дилонг (Dilong) и ютиранус (Yutyrannus), показват, че тези животни са притежавали оперение. Така всяка адекватна реконструкция на тиранозавър трябва да включва оперение, като обхватът му естествено остава хипотетичен (например перата може да са ограничени само по горната част на тялото, вратът или предните крайници или пък може да покриват цялото животно). В „Джурасик свят" и другите филми от поредицата тиранозаврите нямат пера, т.е. те са „голи". Има и някои други проблеми с пропорциите на тялото, но те са по-слабо забележими. Тиранозавърът във филма има по-слаба захапка от истинското животно – той е е сухоземното животно с най-силна захапка, съществувало някога на Земята. Захапката му буквално е трошала кости и е позволявала отхапването на късове месо, тежки десетки килограми. Всъщност захапка по врата на плячката е означавала сигурна смърт. Във филма тиранозавърът многократно захапва с всичка сила хибридния динозавър, без да му нанесе смъртоносни рани.

Велоцираптор – велоцирапторите са животните, които най-силно са пострадали от начина, по който ги третират кинаджиите. В реалността велоцирапторът е дребен, с торс, който има размерите на пуйка, и дълга опашка. На височина е достигал да коленете на средно висок човек. Във филма велоцирапторите са почти 2 метра!  Всъщност те са базирани до определена степен на един роднина на истинските велоцираптори, наречен дейнонихус (Deinonychus), но дори той е на половина на размерите на филмовите чудовища. По големина те са близки до най-едрия известен раптор – ютараптор (Utahraptor), който е описан за науката няколко месеца след излизането на първия „Джурасик парк през 1993 г. Формата на главата не отговаря на нито един реален динозавър от групата на рапторите, най-малко пък на самия велоцираптор. И не само това – вече е известно, че всички динозаври от групата на рапторите - т.нар. дромеозавриди, са били покрити буквално от върха на муцуната до опашката с пера и то не прости протопера, а сложни, като тези при съвременните птици. Имали са и крила, които ранните представители на групата са използвали за планиращ или за много ранна форма на активен полет, а при по-късните стриктно наземни видове като велоцираптора служели за визуална комуникация, за стабилизиране на тялото при бягане и за инкубиране на яйцата в периода на мътене. Някои примитивни раптори са имали дори втори чифт крила на задните крайници (като при микрораптора). Във филма динозаврите са „голи". Освен това използват характерния си сърповиден нокът на втория пръст на крака, за да нанасят разсичащи удари и буквално да изкормват плячката си. Анализи на формата на този нокът разкриват, че той не притежава режещ ръб и не може да бъде използван по такъв начин – днес е ясно, че ноктите са били използвани за нанасяне на пробождащи удари в силно уязвими участъци на тялото и придържане на по-дребната плячка към земята. Във филма велоцирапторите имат изключително гъвкави опашки, които по движение напомнят тези на гущерите. В реалността опашките на велосирапторите са били подсилени от издължени пръчковидни структури на прешлените и вкостенени сухожилия, които значително са втвърдявали опашката и силно ограничавали възможността ѝ да се огъва във всички направления.

Дилофозавър – В „Джурасик свят" се появява само като холограма, но в „Джурасик парк" изяжда един от главните герои. Там има форма на черепа и окрасяващите главата му костни гребени, които силно се различават от тези на реалното животно. В допълнение филмовата версия притежава разгъваща се кожна яка, заимствана от тази на плащеносния гущер, която използва при нападение за сплашване. Освен това има способността да плюе отрова, подобно на плюещата кобра. Кожната яка е структура, за която е необходим съответен анатомичен апарат (мускули и сухожилия), който оставя следи върху шийните прешлени. Фосилите на дилофозаврите не показват подобни белези – кожната яка е измислица на Холивуд. Същото се отнася и за способността на животното да плюе отрова. Но пък на екран подобни способности са доста ефектни! Филмовият дилофозавър е много по-малък от реалния. Докато този, който плюе по нещастните  герои, е с дължина около 2-2,5 метра, реалният динозавър е дълъг около 6 м.

Галимимус – това са динозаври от групата на орнитомимозаврите. Въпреки че във филма те нямат пера, преди няколко години стана ясно, че орнитомимозаврите са имали екстензивно оперение и дори ранна форма на крила. Има сериозни проблеми с пропорциите на тялото на филмовите версии. Ръцете са счупени в областта на китките, а раменният пояс тотално липсва (реконструкциите в първия „Джурасик парк" са много по-акуратни в анатомично отношение, дори да се абстрахираме от липсата на пера, чието съществуване по онова време не се е знаело!).

Апатозавър – един от най-акуратно показаните в научно отношение динозаври, но и при него се откриват доста проблеми. Художниците са уловили правилно един често пренебрегван детайл – ноздрите на динозавъра са разположени на точното място, възможно най-напред на муцуната. Формата на стъпалата на предните крайници също е правилна, както и броят на ноктите (само един – на палеца). Общите пропорции на тялото обаче не са особено точни. Апатозаврите са изключително масивно устроени завроподи и се характеризират с много масивен и широк врат, който има субтриъгълна форма в напречен пререз. Във филма обаче вратът е по-слаб и с овален пререз. Опашката при реалното животно също има по-различни пропорции и форма. Текстурата на кожата на филмовите версии не отговаря на данните, които имаме от фосилизирани отпечатъци от кожа на завроподи.

Стегозавър – един от динозаврите, които бяха изключително добре реконструирани в „Изгубеният свят: Джурасик парк" и „Джурасик парк 3". За съжаление, в „Джурасик свят" те имат подчертано ретро външен вид и изглеждат като излезли от зле илюстрирана детска книжка от 50-те години на ХХ век. В повечето сцени тези динозаври са показани как почти влачат опашка по земята. Всъщност, както е показано в предишните два филма от поредицата, опашката е държана високо. Реконструирайки я ниско до земята, художниците всъщност чупят гръбначния стълб на животното в областта на таза. Сгрешена е и формата на стъпалото на предния крак, която на екран има формата на слонско ходило, а в действителност е подковообразна.

Трицератопс – някои неточности по формата на костната яка и шипчетата по нея, но нищо особено сериозно. Налице е същият проблем с формата на стъпалата, като при стегозаврите. Организацията на люспите и текстурата на кожата не отговаря на наличните палеонтологични данни – по-горната половина на тялото е имало хаотично разположени сравнително големи овални люспи, които е възможно да са носели в централната си част издължен шип от рогово вещество, подобен на бодлите на таралежите. Около тези големи овални люспи са се разполагали малки люспи с разнообразна форма. Коремът и долната страна на врата при истинските трицератопси са били покрити от правоъгълни люспи, чиято организация е почти идентична с тази на люспите по корема на съвременните крокодили. 

Анкилозавър – с изключение на главата (въпреки, че и тя не е напълно точна) анкилозаврите са реконструирани по начина, по който учените са ги виждали преди 50 години. И при тези динозаври съществува проблемът с предните крайници. Истинските анкилозаври имат съвсем други пропорции на тялото – вратът е малко по-дълъг, а торсът е много по-нисък, дълъг и широк. Организацията на скелетните елементи на костния щит, покриващ тялото, няма нищо общо с показаното на екрана.

Пахицефалозавър – този динозавър се появява за пръв път в поредицата в „Изгубеният свят: Джурасик парк", а в „Джурасик свят" присъства само в една сцена на запис от охранителна камера. От това, което се вижда, животното е доста по-едро и дълго от истинския пахицефалозавър. В „Изгубеният свят: Джурасик парк" той беше твърде малък - хората, които правят тези филми, все не могат да уцелят коректните размери.

Паразавролофус – един от добре реконструираните модели. Има някои несъответствия  в пропорциите на общия профил на тялото. И тук има известен проблем с ориентацията на дланите.

Птеранодон – във филма с изключение на формата на главата и то в най-общ смисъл, няма нищо общо с реалния птеранодон. Една от най-големите неточности е присъствието на зъби в човката. Името „птеранодон" означава „беззъбо крило" именно защото в човката няма зъби! Пропорциите на тялото и крайниците не са точни. Формата на крилата също не е напълно коректна. Анатомията на задните крайници е напълно сбъркана. Във филма тези птерозаври нападат и отнасят във въздуха посетители на парка, при което ги захващат с пръстите на краката си. Анатомията на стъпалото на птеранодона не позволява да се захващат предмети по такъв начин. И не само това – тези птерозаври са тежали най-вероятно около 30 килограма (имат кухи кости с много тънки костни стени, които правят скелета изключително лек) и просто няма как да вдигнат във въздуха човек, който тежи между 50 и 90 килограма. Освен това телата на всички птерозаври са били покрити с кожни структури, наречени пикнофибри, които на външен вид са идентични с протоперата при динозаврите и козината при бозайниците. При птеранодоните в „Джурасик свят" пикнофибри липсват.

Диморфодон – във филма този птерозавър буквално няма нищо общо с истинското животно. Главата на модела се отличава изцяло от формата на черепа на истинския диморфодон. Крилата не са направени много добре. И тук липсват пикнофибри. За да направи така, че тези иначе дребни птерозаври да атакуват посетителите на парка и да могат да ги вдигнат във въздуха с краката си, екипът на филма е премахнал летателната мембрана, разпъната между задните крайници. Тя присъства при абсолютно всички ранни птерозаври, включително и диморфодон.

Мозазавър – първият очевиден проблем с това морско влечуго във филма са неговите размери. Докато истинските мозазаври имат дължина от около 12-13 метра, този във филма е дълъг поне около 100 метра, ако не и повече. Повече от 7 пъти дължината на истинското животно! Любопитен детайл, който е уловен правилно във филмовата реконструкция, е присъствието на два реда зъби върху небцето на животното. Уви, езикът на животното във филма е нераздвоен и масивен, а в действителност трябва да е раздвоен, както при змиите. Тялото и особено опашката не са достатъчно дебели и масивни. Запазени отпечатъци от кожа на мозазаври показват, че тези животни са имали гладко, люспесто тяло, а люспите са се застъпвали, както е при змиите и гущерите. Във филма мозазавърът има кожен гребен и груби, стърчащи люсповидни образувания по цялото протежение на гърба си, нещо което е типично за реконструкциите от началото и средата на ХХ век. Днес е известно, че подобни структури не съществуват. Във финалната сцена на филма мозазавърът прави впечатляващ скок от водата на сушата, покривайки десетки метри, за да нанесе убийствен удар върху динозавъра хибрид – индоминус рекс. Анатомията на мозазаврите и физичните закони правят напълно невъзможно подобно акробатично изпълнение, особено от животно с толкова преувеличени размери – представете си нещо, което е три пъти по-голямо от синия кит (най-масивното животно съществувало някога) да се изстреля от водата, да прелети поне 50 метра и да се приземи без травми на сушата!
Гигантът отблизо Наука

Гигантът отблизо

Астрономическите явления от 8 май до 7 юни

„Букви“ на 7000 години Наука

„Букви“ на 7000 години

Вижте използваните от авторите източници към водещата тема на майския брой

Кан Тервел – Спасителят на Европа Наука

Кан Тервел – Спасителят на Европа

Отбелязваме 1300 години от победата на владетеля над арабите при Константинопол

Конференция за криптовалутите в София Наука

Конференция за криптовалутите в София

Идват водещи експерти от 6 държави

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх Наука

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх

Когато стигнеш до края на въжето, завържи възел и се дръж здраво

Единствено любовта дава смисъл на всички неща Наука

Единствено любовта дава смисъл на всички неща

Бъдете внимателни с всички и сурови със себе си

Дъжд от Лириди Наука

Дъжд от Лириди

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Не мисли, че има грешка - мисли как да я поправиш Наука

Не мисли, че има грешка - мисли как да я поправиш

Тайната на успеха е в умението да разбирам гледната точка на другите

Българче смята с лекота сложни математически задачи (ВИДЕО) Наука

Българче смята с лекота сложни математически задачи (ВИДЕО)

Благодарение на менталната аритметика децата се справят бързо с трудни задачи. Още за метода четете в новия брой на Списание 8

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА: Еднопосочен билет до Марс Наука

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА: Еднопосочен билет до Марс

Колонизацията на Червената планета звучи като сюжет на фантастичен филм, но за един човек и неговия екип това е недалечното бъдеще

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина Наука

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина

Знаете ли, че сусамът е цъфтящо растение, а от плода на кашуто се прави сладка напитка?

Жената е най-могъщото същество в света Наука

Жената е най-могъщото същество в света

Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението

Бас Лансдорп: Към Марс тръгват хора с гена на изследователя Наука

Бас Лансдорп: Към Марс тръгват хора с гена на изследователя

Основателят на Mars One в специално интервю за Списание 8 дни преди да дойде в София!

Как ще живея без теб? Наука

Как ще живея без теб?

Просто повечето време няма да живееш...

Човекът амфибия Наука

Човекът амфибия

Ихтиандър е героят на Александър Беляев, който показа връзката между света под и над морското равнище