Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

България като член на GEO

Възможности, ползи и перспективи от участието ни в Групата за наблюдения на Земята

Кой ли не е бил заинтригуван и не се е любувал на земното кълбо в снимки или графики, получени от разположени в Космоса, на сушата или в океаните и моретата многобройни сензори и устройства, чрез които се извършват наблюдения на Земята? 



Рядко обаче си задаваме въпроса какво стои зад тези понякога спиращи дъха и предизвикващи възхищение кадри. В основата на тяхното получаване стоят многобройни научни изследвания и технологични разработки, извършвани по целия свят; модерни производствени предприятия изработват съответната апаратура, следват монтаж, настройки и постоянна поддръжка; обработка, анализ и архивиране на огромна по обем разнообразна информация. 

Наблюденията на Земята служат за решаване на актуални проблеми на динамичния съвременен живот и за справяне с предизвикателствата от настъпващите промени в околната среда.


София, 12.09.1984 г. Снимка от спътника Landsat 5


София, 1.10.2014 г. Снимка от спътника Landsat 8
 
В този материал ще ви разкажем за една международна инициатива, която цели да се работи за възможно най-добра координация, съгласуване и оптимално използване на наблюденията на Земята за постигане на устойчиво развитие. Това е инициативата „Група за наблюдения на Земята" (Group on Earth Observations, GEO)

1. Историята на GEO 
Идея, цели и задачи 
Началото на инициативата е поставено през 2002 г. в Йоханесбург, Южна Африка, на Световната среща на водещите индустриални държави - Г8, за устойчиво развитие. Формално GEO е създадена от няколко правителства и Европейската комисия по време на Третата среща на върха за наблюдения на Земята в Брюксел през февруари 2005 г. Приет е план за 10-годишен период (2005-2015) с конкретни стратегически цели, организиран в три части, като първата е посветена на изграждането на „Инфраструктура", втората е „Институции и развитие", а третата – "Информация в полза на обществото". Основна визия на инициативата е „да се реализира бъдеще, в което решенията и действията в полза на човечеството сe основават на координирани, цялостни и продължителни наблюдения на Земята и информация", a главна цел - да се изгради инфраструктурата "Глобална система от системи за наблюдение на Земята" (Global Earth Observation System of Systems, GEOSS). За изпълнение на 10-годишния план са формулирани 26 задачи в 9 обществено значими области (здраве, бедствия, време, енергетика, води, климат, селско стопанство, екология, биоразнообразие), актуализирани на всеки две години. Чрез тях се проследяват постиженията в изграждането на GEOSS и напредъкът в изпълнението на работния план, определят се проблемите и пропуските, ключовите потребители, събира се информация, свързана с вземането на решения. Последните версии на тези компоненти са достъпни онлайн чрез системата за управление на информацията при изпълнение на Работния план

Групата за наблюдения на Земята е основана на доброволни начала и координира усилията на правителства, междуправителствени, международни и регионални организации за осъществяване и ефективно използване на извършваните наблюдения на Земята. Тя подкрепя взаимодействието между съществуващи и новоизграждани глобални системи и изследователски програми за подобрявяне вземането на информирани политически решения. Днес в GEO членуват 98 държави, Европейската комисия и 87 организации, а 1 държава и 6 организации са със статут на наблюдатели

Концепцията за изграждане на GEOSS обхваща: 
1. Инфраструктура (спътникови, въздушни и наземни системирхитектура + управление на данни + геопортали + софтуер + средства) 
2. Човешки капитал (опит + квалификация + официално и неформално развити таланти) 
3. Институционални системи (управление на мрежи, политически ангажименти за подкрепа споделянето на данни) 
4. Резултати (информация в подкрепа вземането на решения) 

Системата от системи за наблюдения на Земята включва глобални и регионални компоненти: 
·  Световна система за глобално наблюдение на времето (World Weather Watch Global Observing System - GOS) 
· Система за наблюдение на глобалната атмосфера (Global Atmosphere Watch –GAW) 
· Световна система за наблюдение на хидроложкия цикъл (World Hydrological Cycle Observing System - WHYCOS
· Глобална наземна хидроложка мрежа (Global Terrestrial Network for Hydrology - GTN-H
· Глобална геодезическа система за наблюдения (Global Geodetic Observing System - GGOS
· Глобална система за наблюдения на океаните (Global Ocean Observing System - GOOS) 
· Глобална система за наблюдения на климата (Global Climate Observing System - GCOS) 
· Глобална наземна наблюдателна система (Global Terrestrial Observing System - GTOS
· Проект за глобално картиране (Global Mapping Project – ISCGM) 
· Глобална телекомуникационна система (Global Telecommunications System - GTS) 
· Световна система за глобална обработка и и прогнозиране на времето (World Weather Watch Global Data Processing and Forecast System - GDPFS) 
· Бъдеща информационна система на Световната метеорологична организация (Future WMO Information System - FWIS) и др. 

Така се свързват съществуващи и планирани системи за наблюдение на Земята и се подпомага развитието на нови такива, ако се установят пропуски в предоставянето на информация за околната среда на нашата планета. GEOSS се изгражда под мотото „Информация в полза на обществото", като стремежът е да обхване всички части на света и е насочена едновременно да отговори на предизвикателствата в деветте обществено значими области чрез: 
· Разбиране факторите на околната среда, които влияят на човешкото здраве и благосъстояние (област „Здраве"); 
· Намаляване загубата на човешки живот и имущество от естествени и причинени от човека бедствия (област „Бедствия"); 
· Подобряване информацията за времето, неговото прогнозиране и издаването на предупреждения (област „Време"); 
· Подобряване управлението на енергийните ресурси (област „Енергетика"); 
· Подобряване управлението на водните ресурси чрез по-добро разбиране на водния цикъл (област „Води"); 
· Подобряване познанието, оценката, прогнозирането, смекчаването и адаптирането към промените на климата (област „Климат
· Насърчаване на устойчивото земеделие и борба с опустиняването (област „Селско стопанство"); 
· Подобряване управлението и защитата на наземните, крайбрежните и морските екосистеми (област „Екология"); 
· Подобряване познанието за биологичното разнообразие, неговия мониторинг и опазване (област „Биоразнообразие"). 




Фигура 1. Обща схема на концепция за изграждане на система от системи за наблюдения на Земята GEOSS

Чрез Глобалната система от системи за наблюдение на Земята се координират едновременно множество сложни и взаимосвързани области от обществено значение. Така се избягва ненужното дублиране, насърчава се взаимодействието между системите и се осигуряват значителни икономически, социални и екологични ползи. 

Групата за наблюдения на Земята насърчава използването на общи технически стандарти, така че наблюденията от многобройните измерителни инструменти да могат да бъдат комбинирани в съгласувани набори от данни. Основна цел е изграждане на глобална публична инфраструктура за наблюдение на Земята, която, подобно на интернет, да осигурява възможност за подпомагане на решенията за широк кръг от потребители.

Разработеният "GEOSS" портал предлага една-единствена точка за достъп на потребители, които търсят информация, изображения и софтуерни пакети за анализ, свързани с всички части на земното кълбо. Геопорталът осигурява надеждна, актуална и достъпна информация, като осигурява достъп до съществуващи бази данни и портали.  




До момента
Първите години от основаването на Групата за наблюдения на Земята са посветени на изграждане и укрепване на статута, едновременно с това се организира, разширява и засилва сътрудничеството на основата на доброволни вноски от членуващите държави и организации. 
От създаването си през 2005 г., GEO-инициативата постепенно повишава своята „добавена стойност" и се развива с течение на времето, като Глобалната система от системи за наблюдение на Земята постепенно еволюира от концепция до конкретни действия. Сега е достигнат етап, в който потребителите могат да ползват редица масиви от данни, съдържащи наблюдения на Земята, по-голямата част от които са достъпни свободно.

През първите 4 месеца на 2015 г. в Европа се проведе публична консултация и онлайн проучване относно възможните действия на ЕС зя глобална координация на наблюдения на Земята чрез Групата за наблюдение на Земята (GEO). Изяснени са постиженията от 10-годишния работен план и са идентифицирани основните насоки за ускоряване изграждането на GEOSS в единна система, която да допринесе за политиките на ЕС, да генерира възможности за развитие на европейската промишленост и да донесе ползи за европейското общество. 

Специфичните за Европа предизвикателства в следващия период се състоят в: 
· определяне на механизми за координация на свързани с GEO дейности на европейско и национално равнище; 
· ролята на рамковата програма Хоризонт 2020" в подкрепа на GEOSS и развитието на европейското научноизследователско пространство в областта на наблюденията на Земята; 
· възможните синергии между GEOSS и Европейската програма Коперник"; 
· мобилизиране на европейския частен сектор, за да се възползва от бъдещи свързани с GEOSS възможности за бизнес в условията на разрастваща се глобална цифрова икономика. 

В това допитване от 326 участници, най-активни са били от Испания и Португалия, докато участниците от България са били само 5. Около 2/3 от всички са запознати с инициативата GEO/GEOSS и програмата „Коперник" на ЕС, проявяват интерес към спътникови (75.5%), наземни (50%), въздушни (44%) и морски (28%) наблюдения на Земята. 

Преобладаваща част посочват нововъзникващите масиви данни от наблюдения на Земята като стратегически: 
· Данни от модели и симулатори (93%) и такива, получени от безпилотни летателни апарати (92%) 
· Данни от интернет обекти (84%) и лични мобилни устройства (81%) 
· Данни, извличани от социалните медии (59%). 

Като най-важни са посочени проблемите, свързани с ускоряване на свободния достъп до данни от наблюдения на Земята, засилване на европейските изследвания в посока изграждане на GEOSS и програмата „Коперник", осигуряване на достъп до наземни и социално-икономически публични данни, засилване на синергията между GEOSS и програмата „Коперник" в рамките на ЕС и интернационализация на съществуващите активи в областта на наблюденията на Земята чрез GEOSS

Основните приоритети за възможни действия на ЕС в бъдеще са: 
· Ускоряване споделянето и достъпа до данни от наблюдения на Земята 
· Взаимна свързаност на европейските инфраструктури за данни 
· Повишаване на информираността на европейската индустриална общност за GEOSS 
· Стимулиране на нови приложения, включително за неопитни потребители 
· Засилване оперативните връзки между GEOSS и програмата „Коперник" 
· Подобряване капацитета на европейските изследователска общност за по-ефективно използване на наблюденията на Земята 
· Подобряване координацията между публичните органи с мандат в областта на наблюдения на Земята и между членуващите държави и организации в GEO. 

Членството в Европейската космическа агенция и GEO 
На 8 април 2015 г. България официално бе приета за член на Европейската космическа агенция (ЕКА), европейската "врата към Космоса". Изминат бе дълъг път от първите постижения на страната в областта на космическите изследвания през 70-те години на миналия век до пълноправното членство. Въпреки сериозните традиции на България в космическите изследвания, повече от 25 години страната бе сред малкото европейски държави, които не членуваха в ЕКА. То се превърна във важно събитие за страната ни с официалното подписване на споразумението между министъра на икономиката Божидар Лукарски и Ерик Морел де Вестгавер, представител на ЕКА. България се присъединява към ЕКА като кооперираща държава, което отваря изключителни възможности за развитие на българската икономика, наука и бизнес, както и за финансиране развитието на космическите технологии и трансфера на високи технологии и знания. Със своя членски внос от 1,2 милиона евро годишно страната ни ще може да участва в търгове за индустриални проекти през следващите години за над 3 милиарда евро, при които възвръщаемостта е между 4-5 пъти. 

След техническото посещение на експерти от ЕКА през октомври 2014 г., бяха идентифицирани няколко области, в които да се представят проектопредложения: космическа електроника, дистанционни изследвания, космическо време, космически науки (използване на данни от наблюдения на Земята) и космически технологии. В момента тече конкурсът по обявената на 11 май 2015 г. от ЕКА първа тръжна процедура за България (AO/1-8268/15/NL/NDe). Скоро се очаква да бъде направен подбор на подадените първи проекти за съвместна работа на български колективи с ЕКА. 

Съществува непосредствена връзка между различни инициативи и програми за използване наблюденията на Земята в рамките на ЕС, които се регулират от ЕК като пълноправен член на GEO. Програмата „Коперник" на ЕК (бивша „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността - GMES)" цели постигането на автономен и многоцелеви капацитет за оперативни наблюдения на Земята, който да бъде осигурен за европейския континент от 2014 г. 

Тя има три нива: 
1. Космически компонент (спътници за наблюдение и свързания с него наземен сегмент на мисии за наблюдение на параметри на сушата, атмосферата и океаните)
2. Наземни измервания (наземни и въздушни мрежи от апаратура за събиране на данни, които предоставят информация за океаните, континенталната повърхност и атмосферата); 
3. Услуги за потребителите. През октомври 2014 г. ЕКА и ЕК съгласуваха бюджет за реализиране на програмата „Коперник" за периода 2014-2020 г. - 4,3 млрд. €, включително 3,15 млн. евро за ЕКА за осигуряване опративната дейност на спътниковата мрежа и за конструиране на нови спътници. 

Нов програмен период 2016-2025 г.
Под мотото: "Под пулса на планетата" над 275 представители на GEO общността от повече от 45 страни участваха в XI-ата пленарна сесия на GEO от 12 до 14 ноември 2014 г. в Женева. На заседанията се обсъдиха новият програмен период и следващите стъпки в процеса на изграждане на GEOSS. Основният мандат на GEO е да впрегне всички усилия за оптимално използване наблюденията на Земята от източници по целия свят, за да се осигури повече и по-добра информация за лидерите в правителствата, индустрията и гражданското общество, които трябва да вземат управленски решения. 

Очертани бяха три основни области на активна дейност на GEO: 
· Инициативата да пледира за ценността на наблюденията на Земята като жизненоважно средство за постигане на национални и международни цели за общество, което да устоява и развива устойчива икономика и здравословна околна среда в световен мащаб; 
· GEO се ангажира да адресира към общностите на заинтересованите страни справянето с глобалните и регионални предизвикателства чрез задълбочаване на познанията и разбирането на процесите на Земята, разглеждана като система, както и подобряване на връзките между научното разбиране и формирането на политики. 
· GEO ще предоставя данни, информация и знания, позволяващи на заинтересованите страни да подобряват процеса на вземане на решения; насърчават обмена на най-добри практики; насърчават навлизането на нови технологии; създават нови икономически възможности, като същевременно намаляват разходите в бюджетите на публичния сектор чрез иновации и сътрудничество.   
Потенциалните приоритетни области, обсъдени на пленарната сесия, бяха: 
· Включването на малки и средни предприятия на регионално и/или национално равнище в инициативите на GEO 
· Ангажирането с организации и процеси на ООН, като конвенции и договори, вече разработени или нуждаещи се от ревизиране 
· Ангажирането с регионални международни банки за развитие за идентифициране на проекти, които позволяват отделни страни да се възползват от наблюденията на Земята и участието си в GEO. 

Ключови инициативи, които бяха откроени по време на заседанието, бяха: разработване на цялостна система за мониторинг на наличието и качеството на прясна вода - в партньорство със Световната здравна организация, Програмата на ООН за околната среда и други агенции на ООН, както и широк кръг от проблеми за създаване на технологична и организационна инфраструктура на Африканския континент. GEO координира оценката на условията за отглеждане на основни култури в света за укрепване на селскостопанската дейност и стабилизиране на на пазара чрез комбинация от регионална експертиза, наземни наблюдения и анализ на метеорологични и спътникови данни. Обсъдени бяха и въпроси, свързани с осигуряването на финансиране на дейностите на GEO, доброволните вноски на страните членки и организации и възможностите за привличане на допълнителни средства. 

Един от акцентите на конференцията бе обявяването на победителите на конкурса „GEO Appathon" под мотото „Разкриване мощта на данните от наблюдения на Земята" , който бе посветен на глобални приложения от наличните чрез GEOSS над 80 милиона наблюдения на Земята. Конкурсът привлече 250 състезатели от 50 страни, които представиха приложения за мобилни устройства и компютри. Отличени бяха мобилните приложения „Нациите земеделски производители", „Природни опасности" и „Гео-фея", които са достъпни за потребители тук.


2. Членството на България в GEO 
През последните години усилията на отделни колективи от научната и образователна общност бяха насочени към проучване интереса и повишаване информираността на обществото за ползите от използване наблюденията на Земята в различни сфери на социално-икономическия живот. Учени от НИГГГ – БАН, НИМХ – БАН, УАСГ и др. участваха в консорциуми при изпълнение на международни изследователски проекти като: Balkan Geodetic Observing System, BalkanGEONet, EnviroGRIDS „Създаване на капацитет за изграждане на система за наблюдение и оценка във водосбора на Черно море за целите на устойчиво развитие", "Укрепване и развитие на дейности за наблюдение на Земята за околната среда в района на Балканите"

Основните резултати от тези проекти могат да се обобщят така: 
· Идентифициране на заинтересовани страни (институции, организации, доставчици и потребители на пространствена информация) и база данни от наблюдения на Земята 
· Установяване на пропуски по отношение на дейностите, свързани с наблюдение на Земята в страната и югоизточна Европа 
· Оценка на реалните ползи от мониторинг на околната среда с цел ефективно управление на природните ресурси и сътрудничеството между балканските държави 
· Разработване на пътна карта и стратегически план за засилване на капацитета за наблюдение на Земята 
· Повишаване информираността на заинтересованите страни за необходимостта от хармонизиране на политиките и практиките за наблюдение на Земята 
·  Демонстриране на „добри практики" от използване наблюденията на Земята за различни сфери (земеделие, биоразнообразие, климат, бедствия, екосистеми, енергетика, здраве, вода и време) 
· Споделяне на опит и изграждане на капацитет 
· Привличане на ключови държавни органи и публични институции, ангажирани с отговорности по изпълнение на съответни национални политики и стратегии 
· Насърчаване за по-активно участие на неправителствени и други организации за използване наблюденията на Земята. 

През 2014 г. усилията на тези отделни колективи и личности бяха обединени с усилията на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към Министерството на инвестиционното проектиране за вземане на все по-информирани решения от ръководството на държавата на всички нива. Дневният ред на организациите свързани с GEOSS стана част от този на правителството. С протоколно решение №23/11.06.2014 г. на Министерския съвет страната ни стана 92-ият член на групата. В същото заседание бе взето решението за пълноправно членство на страната и в ЕКА. 

Служебното правителство на България през 2014 г. определи със заповед на вицепремиера Екатерина Захариева страната ни да се представлява в GEO с главен представител – инж. Валентин Йовев, зам.-представител – доц. Любка Пашова, и лица за контакт: проф. Теменужка Бандрова и инж. Виолета Коритарова. Правата и задълженията на представителите на отделните страни членки в GEO се изразяват в това да участват в събранията и заседанията на високо равнище на GEO; да действат като национална точка за контакт за лица и институции, които се интересуват и/или участват в дейности, свързани с използване наблюденията на Земята; да координират участието на страната в конкретни задачи на GEO (които са от национален приоритет); да идентифицират нуждите на изследователската и развойна дейност, свързана с GEO инициативите, и да насочват тези изисквания към съответното министерство, определено от правителството да отговаря в тази областда извършват дейности за информиране на обществеността за свързани с GEO дейности – най-вече за изпълнението на работния план и изграждането на GEOSS

Роля за членството на България в GEO изигра и участието на д-р Барбара Раян, директор на секретариата на GEO, в Петата юбилейна международна конференция по картография и ГИС, организирана от Българската картографска асоциация, Международната картографска асоциация и Университета по архитектура, строителство и геодезия през юни 2014 г. във Варна. Тя изнесе пленарен доклад на тема: Изграждане на Глобална система от системи за наблюдения на Земята, нейното посещение беше дни след решението на правителството България на стане член на Групата за наблюдения на Земята.

С писмо от 25 август 2014 г., д-р Барбара Раян потвърди членството на България в GEO. Официалното приемане на страната като 92-а държава членка бе оповестено на XI Пленарна сесия на GEO, която се проведе в Женева от 12 до 15 ноември 2014 г.  Участниците в пленарната сесия бяха информирани за постиженията на България в областта на използване наблюденията на Земята и бяха декларирани намеренията на страната в подкрепа на подобряване и координиране на системите за мониторинг на планетата Земя, политиката на свободния достъп до данни, ускоряване процеса на използване на наблюденията на Земята, както и за изграждането на капацитет



3. Планове и перспективи 
След официалното приемане на страната в ГЕО националните представители и кореспонденти подготвиха среща в Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за обсъждане и предприемане на необходимите стъпки за институционализиране официалното членство и започване на процедура по учредяване на Национален GEO комитет. Поради правителствени и административни промени през изминалата година процесът за организиране на дейностите по активното участие се забави. Поради неясната политика по отношение на наблюденията на Земята и ангажиментите, които страната е поела с решения на предишни правителства, усилията са съсредоточени към установяване на контакти със заинтересовани държавни органи и институции и уточняване представителството чрез съответно министерство след закриване на Министерството на инвестиционното проектиране. 

Обединяваща основа за създаване на Национален GEO комитет може да бъде Стратегията за национална сигурност, приета от Народното събрание на 25 февруари 2011 г., както и други стратегически документи, приети през последните години.


4. Възможности и ползи от участие в GEO 

Работният план на GEO за следващият период до 2026 г. предвижда осигуряването на гъвкава рамка за разработване на проекти към конкретни и/или интердисциплинарни области, координирани стратегии и инвестиции. Основен двигател за това следва да бъде отговорното министерство за използване наблюденията на Земята - по информация от неофициални източници, това е Министерството на околната среда и водите. До този момент официалните представители и лицата за контакт не са уведомени за тези действия на правителството. Ползите и възможностите от пълноправното членство на страната в GEO включват: засилване изграждането на мрежи и партньорство (нови контакти и сътрудничество), стартиране и включване в регионални или глобални инициативи (напр. GEOBON, GEOGLAM), осигуряване на достъп до големи масиви от данни, разширяване на потребителската база (нарастване броя на потребителите и на разнообразието от приложения), развиване и поддържане на капацитет (участниците надграждат своите умения чрез взаимно допълване), повишаване видимостта и подкрепата на високо ниво (напр., чрез изграждане на GEO интернет страница, бюлетин, пленарни заседания и др.), деблокиране финансирането за дейности (схема чрез финансови вноски за изграждане на GEOSS, като се използват възможности на програмата „Хоризонт 2020" на ЕК). 

Наред с членството на България в ЕКА като една от най-големите организации за наука и технологии, страната има възможност да получи достъп до информация, данни, трансфер на знания и технологичен капацитет, достъпни само за страни членки на GEO. Освен това членството ще даде възможности за развитие на тясно сътрудничество с различни национални и регионални организации, които се занимават с GEO-наблюдения; за разработване на стратегии за мобилизиране на ресурси; на бизнес модели, които дават възможност на правителството и частния сектор да развива и поддържа инфраструктура за наблюдение на Земята; за интегриране на данни и информация от различни източници с цел намиране и вземане на устойчиви решения на проблемите на околната среда. 


5. Какво предстои?

Европейският съюз участва активно в дейностите на GEO и в процесите по изграждане на GEOSS. Програмата Коперник" се осъществява под юридически регламент на ЕС и се определя като европейски принос към GEO. В новата рамкова програма „Хоризонт 2020" и по други европейски програми/инициативи, вече са направени директни препратки към GEO/GEOSS. Тепърва участието на България в тези конкурси и програми се очаква да се активизира, особено след членството ни и в ЕКА. 

Налице е също така правната инициатива на ЕС за изпълнение на Директивата за INSPIRE (ЕС, 2007 г.), пряко свързана с дейностите на GEO/GEOSS. Тази директива създава правната рамка, която да гарантира съвместимостта и използваемостта на отделните национални инфраструктури за пространствени данни (НИПД) на страните от ЕС в рамките на цялата общност. Директивата е в процес на изпълнение от България, който започна през 2010 г. с приемане на Закон за достъп до пространствени данни. Поради липсата на национален план, слабата координация и неясните икономически условия за изграждане на НИПД, както и предоставяне на геопространствени услуги чрез национален геопортал, постиженията на страната са все още твърде скромни (http://www.geomedia.bg/, бр. 1, 2014 г., стр. 38-45). Съгласно националното законодателство Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя и координира националната политика за изграждане на инфраструктурата за пространствена информация. Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" към това министерство е държавният орган, отговарящ за координиране изпълнението на директивата INSPIRE за изграждане на националния геопортал и неговото поддържане. В изпълнение на проекта "Изграждане на информационна система за осигуряване на публичен достъп до пространствени данни и услуги на Министерството на отбраната", финансиран от Оперативна програма на ЕС "Административен капацитет", Военногеографската служба на Българската армия разработи Информационна система за достъп до пространствени данни на Министерство на отбраната, чрез която се предоставят 33 електронни услуги за администрацията, бизнеса и гражданите. Информационната система е достъпна на уеб адрес https://gis.armf.bg, като временно тя ще изпълнява и ролята на национален Геопортал в изпълнение на Директивата INSPIRE. 

С поглед към сферите на отговорност в рамките на настоящата структура на българското правителство, програмата „Коперник" е област на политиката на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От друга страна, GEO/GEOSS е област на политиката и на други министерства и държавни институции. За съжаление на министерско ниво липсва отговорно лице, което да осъществява координация между правителствената политика и действията на отделните министерства, свързани с GEO/GEOSS и използване наблюденията на Земята, така че те най-пълно да съответстват на приоритетите и нуждите на страната в даден момент. От съществено значение е и възможно най-скорошното учредяване на Национален GEO комитет, който да обединява усилията на всички заинтересовани страни за осъществяване на конкретни оперативни дейности и едно пълноценно членство на страната ни в тази мащабна и от огромна практическа полза международна инициатива. 

Благодарности   
Членството на България се реализира със съпричастността и подкрепата в процеса на административната процедура на държавно ниво от страна на проф. д-р арх. Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране,  г-жа Екатерина Захариева, зам. министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, инж. Виолета Коритарова, директор Дирекция "Геодезия, картография и геоинформационни системи"- АГКК и административния състав на АГКК към МРРБ. Със своето активно участие в подготовка и оформяне на документацията допринесоха доц. Георги Корчев, директор оперативна дейност в НИМХ-БАН, проф. Теменужка Бандрова, УАСГ – президент на Българска картографска асоциация, доц. Петър Пенев, УАСГ и доц. Румяна Вацева, НИГГГ - БАН. Авторите изказват благодарност на г-жа Антоанета Йотова, експерт-климатолог, която подпомогна подготовката на настоящия текст.
ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Ние сме това, което ядем

снимки: National Geographic Channel

Гледайте "Историята на храната" от 10-и по National Geographic Channel повече »

Събития
 
 
3

За да сме в крак с технологиите…

Докоснете се до най-новите постижения на модерната наука с „Пробив" по National Geographic Channel повече »

Наука
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане