Любопитно9 април 2017

Доха: зад отвора на бурката

В столицата на ултрамодерния Катар уличните лампи променят цвета си на всеки 5 минути, а не е рядка гледка 10-годишни деца да носят на рамо опитомени соколи

За ултрамодерното летище на Доха - едно от 10-те най-добри в света четете тук.

Ива Тодорова

За 15-ина минути стигаме от летището до центъра на Доха. Гидът ни е рускиня, кара ни веднага да се почувстваме някак у дома. Още при кацането от самолета сме видели малки цветни точки - това са уличните лампи, които променят цвета си на всеки 5 минути. По повърхността им са изписани химнът на Катар и слова от корана. Всяка от тях се захранва от слънчев панел.

В Катар живеят 330 000 местни хора и 2,4 мил. чужденци. Малката държава, на територия едва 1/10 от българската (11 400 кв. км), се управлява от шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, който е изключително образован и мъдър, въпреки че е само на 36. В момента е женен само за 3 съпруги, четвъртата е на път. В мюсюлманската държава именно 4 са легално разрешените съпруги при условие, че към тях се мъжът се отнася с еднакво внимание.

Смята се, че това е вторият най-сигурен град в света след Сингапур. Много е вероятно, ако си забравиш телефона в някое заведение и го потърсиш на следващия ден, да ти го върнат. Катарското правителство се грижи за поданиците си - давайки им безплатно образование, здравеопазване и дори земя. Право да я притежават в Доха имат само катарците, на чужденците е разрешено да купуват само изкуствена земя и то на много висока цена.

Такава е територията на небезизвестния изкуствен полуостров Перлата, уникален проект за 15 милиарда долара. Веднага ни предупреждават за порядките тук, облеклото трябва да ни покрива в достатъчна степен и можем да снимаме всичко... освен жените. Ако това се случи и ни забележат, дори полицията може да се намеси и да ни накара да изтрием фотографиите.

Всички катарки са с бурки, от които се виждат само покрити с много тежък грим очи. Нарочно се опитвам да срещна тези очи по улиците - това е проникновен, изпепеляващ поглед. В него чета мощ, жената не е безгласна пионка в семейството, много често тя невидимо ръководи нещата. Но това е тайна, която не излиза от арабското семейство.

По-възрастните обучават дъщерите и внучките си как само с поглед и специфични движения на очите да запленяват мъжа. Наистина ми се струва невероятно да имаш само това оръжие, а тук то е овладяно до съвършенство.

В Доха има два сезона - горещ и... много горещ. През летния сезон температурата може да достигне 55 оС, влажността - 90%, сякаш през цялото време се разхождаш в сауна. Разходката по улиците през деня е почти невъзможна, затова всички са в колите или моловете. Това обяснява и нощното оживление, което ни посреща. За щастие попадаме в „студена" катарска нощ, около 20 градуса е, чудо е и че вали. Тук по принцип водата е кът, но има достатъчно палми и зеленина.

Подминаваме музея на ислямското изкуство, построен от същия онзи гениален американски китаец, построил и стъклената пирамида на Лувъра. В модернистичната сграда 94-годишният архитект сякаш е приютил женски дух на ислямското изкуство, чиито очи наблюдават през отворите на бурката, изрязани в кубичната постройка, и претворяват света в изкуство. От другата страна е ислямският културен център „Фанар", чието минаре е най-високото в Катар и прилича на спирала, пробиваща небето. Преди ходжата се е качвал там да бие камбаната за молитва, сега всичко се случва с микрофони.

Птиче царство

Стоварваме се на стария пазар Соук Уакиф. Сравнително малко магазинчета са отворени, но ние влизаме в най-интересното. На дивана се е обтегнал и пуши продавач на... соколи. Никога не съм виждала подобно нещо, дори на филм. Центърът на магазина е като пясъчна арена, на която на два метра едно от друго са кацнали птиците с наморници, на някои са покрити и очите. По стените са окичени всевъзможни аксесоари, ръкавици, клетки, системи, въжета.

Традицията за лов със соколи е донесена от бедуините преди 5000 години. Открили, че е по-лесно да ловиш малки птици с помощта на хищниците. Опитомяването и обучението на птиците е дълго и трудно, защото те трябва да запазят бързината на полета си, за да могат да ловуват. Много често можеш да видиш из града дори десетгодишни момченца, които се разхождат с кацнал на рамото им верен приятел.

Цената на един сокол може да достигне стотици хиляди долари. В бизнескласата на Катарските авиолинии може да се закупи място за поставяне на сокола, както и специално меню от 50 грама пилешко. Преди няколко месеца шейхът на Саудитска Арабия си купил 19 такива места за своите соколи.

Спираме и пред болница за соколи, в нея работят изключително квалифицирани доктори. Има специално оборудвани кабинети и чакални, операционни за летящите пациенти. Дори се стига до специалисти педикюристи. Соколите са членове на семейството тук и тяхното здравеопазване е безплатно.

Влизаме в пазара, вече е късно и повечето магазинчета са затворени. Когато попаднеш в един град за няколко часа, не можеш да се ориентираш бързо в обстановката, просто попиваш атмосфера. По тесните улички се разминаваме с тукашните хора: поглъщат ме тези пронизващи женски очи, които не пропускат нищо. Белите роби на мъжете („диш даш" или „бищ") са ушити от много фини материи и никога не се мачкат, катарецът сменя дрехата си по няколко пъти на ден, затова тя винаги е искрящобяла. Робите се веят и скриват зад ъгъла, носейки някаква приказност на анимационен филм от „1001 нощ".

Има цяла улица за злато и златни бижута. Златни и сребърни шалове, лампи, шарени подправки, аромати. Спираме пред магазин за тави, някои от тях са огромни, оказва се, има дори специална тава за типичното сватбено ястие - печена камила.

Спираме и в магазина за подправки за куркума, шафран и фенел. Пазарим се, естествено, как иначе! Всичко придобива още приказност, когато се качваме на корабчето, недалеч от красивия паметник на „Перлата", което ще ни разходи покрай футуристичните небостъргачи в залива Корниш.

Катарски гълъби

Освен със соколите катарците имат тесни приятелски взаимоотношения и с гълъбите. Пустинята не предлага много възможности за приятелства и затова за тези верни спътници също се полагат особени грижи. Във всеки квартал са построени кули – гълъбарници, техните обитатели някога били посланици - пощальони между селищата.

Към всяка катарска къща има гълъбарник, точно като в приказките. Миналата година правителството поръчало от Белгия 26 двойки чисто бели гълъби. Кулите гълъбарници са изрядно почистени, защото за всяка е зачислен специален чистач.

Катара и култура

Най-големият гълъбарник е на входа на културния квартал „Катара" – проект за изключително културно средище, започнат от бащата на сегашния шейх. Тук се помещават театри, галерии, концертни зали, в които се представят творци от цял свят. Има паметник на бурката.

През нощта е прекрасно да попаднеш в центъра на амфитеатъра - така съвършено построен, че дори да шепнеш в центъра му, се чува до всяко място. Осветлението е уникално. Пред един от все още незавършените театри отново виждаме израз на копнежа по водата, сякаш вълни от морска светлина те подканят към входа на сградата.

Палмите шумолят. Звездите блестят. Всичко е приветливо и спокойно, независимо от огромното желание за лукс, той не тежи, а сякаш те обгрижва толкова, колкото ти е необходимо. Катарците са намерили идеалния баланс в грижата си за култура, инфраструктура, архитектура, история и забавление. Насред пустинята и пустинните бури.

Преди 1929 г. в Катар живеели главно рибари, но голямо цунами сринало страната буквално до основи. Според легендата точно две години след това катарците прекарват в горещи молитви към Аллах, който ги чува и им изпраща благословията на нефта.

Хвърляме бърз поглед и на най-луксозния квартал – „Перлата". Изкуствено построен полуостров с воден паркинг, в който богатите му обитатели да паркират яхтите си. Къщите са строени с басейни, градини и плаж.

Красиво е, напомня Венеция и това е нарочно: най-автентичните места от Средиземноморието са били модел на тази архитектура. Само тук чужденците могат да си закупят място за живеене, най-евтините жилища започват от 4-5 милиона долара. Жалко, нямаме толкова... а нямаме и повече време, следващият ни полетът приближава. Връщаме се към летището, отново гледам светлините и се радвам, че имах време между полетите, за да се превърна в малка арабска принцеса за няколко часа. Преди да поема към Тайланд, но това е друга приказка, за която ще се срещнем в следващия - майски брой на Списание 8...