Събития26 април 2019

От Разпятие Христово до Възкресение

Великден е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква

От Разпятие Христово до Възкресение
На 26 април християните отбелязват Разпети петък. В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество.

Черен и мрачен е денят, в който Божият син умира. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно постът на 26 април е особено строг: не се консумира абсолютно нищо, дори и вода. Смята се, че по този начин, освен физическото тяло, се пречистват умът, духа и душата. Отказът от консумация на каквито и да било продукти, особено в тази крайна форма, носи изпитание, но и дава на човек покой, кара го да се вгледа навътре в себе си и да прочисти съзнанието си. Постът от храна и вода трябва да е съпроводен и с изчистване от нечисти, мрачни мисли, за да бъде пълноценен. На този ден не се извършва никаква домакинска или селскостопанска работа. Старите вярвали, че ако се работи, тогава ще ударят гръмотевици и град.

Освен тези обичаи, има още няколко, които съпътстват деня. Традицията повелява, че рано сутринта, преди началото на богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се издига „гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните пристъпват с молитва към издигнатия гроб и се покланят, целуват последователно Христовото тяло, извезано на плата, Евангелието и Кръста и полагат цветя. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. Счита се, че по този начин изразяваме преклонение, смирение и скръб пред гроба, както и благодарност за изкуплението ни.

На вечернята в църквата се припомня и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение. Тогава Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. След това с нея се обикаля храма веднъж и символично се извършва погребението на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

27 април (Велика събота) се счита за времето, когато Христовото тяло е било свалено от кръста и положено в нов каменен гроб в Йосифовата градина, недалеч от Голгота. То бива обвито в пелени с благовония и на погребението присъстват Мария Магдалена и жените-мироносици. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

Със запалена свещ църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие, походът напомня на шествието на Христос от подземията на Ада в небесата, заедно с избавените от Него души.

На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата (на този ден е втората възможност да се боядисат великденските яйца).

В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне.

Вярва се, че ако занесете запалената свещ до дома си без да угасне, тя ще донесе щастие и здраве на вас и семейството ви. С тази свещ се обикалят всички стаи с молитва към Господ и накрая се прикрепя към прага на вратата, където се оставя да изгори.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

28 април (Великден). Честваме Възкресение Христово.

Това е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, защото ни благовести победата на Христа над смъртта, изкуплението от греха и вечното спасение.

Днес тържествуват, вярата, надеждата и любовта. Това е ден на свято веселие и особена радост. "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него" (Пс. 117:24). Днес е прославата на доброто и гибелта на злото и неговите служители. Днес е тържество на добрите души и сърца. Днес Господ благодатно ни озарява с радостта на Възкресението Си.

Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните обичаи на Великден, който винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за „бореца" са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е забранено. Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата.

Великденската празнична трапеза не минава без сочно агнешко месо, защото в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва именно агне. В библейския свят тези животни били считани за символ на чистотата и невинността, затова били основният елемент за жертвоприношения.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния хляб (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външните влияния и на градската култура.

По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.

Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала подобаващо и в столицата ни. Цитат от вестник „Реч“ от 1912 г. описва как София се подготвя за посрещането на празника:

„С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот. “

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!


Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот. Библията казва: „Повярвай в Господ Исус, и ще се спасиш...” (Деяния 16:31). Посещаването на църква или извършването на добри дела, няма да допринесе за вашето спасение. Бог ви спасява по Своята милост.
Жива традиция Събития

Жива традиция

Представяне на Голямата книга за българските празници и обичаи

Честит празник, скъпи деца и родители! Събития

Честит празник, скъпи деца и родители!

В един от най-вълнуващите дни в живота на човек, децата ни порастват. Ние също, но това не е лошо

Безплатно компютърно обучение за възрастни в София Събития

Безплатно компютърно обучение за възрастни в София

Преподавателите са изключително мотивирани доброволци

Световна премиера за серийния Honda e Събития

Световна премиера за серийния Honda e

В близко бъдеще 100% от европейските продажби на марката ще бъдат на електрически автомобили

„Море на вятъра“ с премиера в София на 17 септември Събития

„Море на вятъра“ с премиера в София на 17 септември

Това е първият български документален филм за пластмасовото замърсяване на Черно море

Международен турнир по футбол срещу зависимостите Събития

Международен турнир по футбол срещу зависимостите

Лозунгът на събитието е „Не всички хора са зависими, но всички зависими са хора!“

„Офицер и шпионин” на Роман Полански открива CineLibri 2019 Събития

„Офицер и шпионин” на Роман Полански открива CineLibri 2019

Откриването ще се състои на 5 октомври в зала 1 на НДК

Пътят към сърцето с Адам Чаксфийлд Събития

Пътят към сърцето с Адам Чаксфийлд

Духовният учител идва за четвърти път в България

Малката голяма книга и безкрайният празник Събития

Малката голяма книга и безкрайният празник

Вихра Баева и Веселка Тончева разказват за родните традиции

Как интериорният дизайн спомага за връзката между човека и пространството? Събития

Как интериорният дизайн спомага за връзката между човека и пространството?

Събитието „Фън Шуй – Защо?” ще отговори на въпроса как да подобрим живота в дома си

Семинарите на д-р Рюдигер Далке имат силата да преобърнат живота ви Събития

Семинарите на д-р Рюдигер Далке имат силата да преобърнат живота ви

Големи отстъпки за сегашни и бъдещи абонати на Списание 8!

Най-мощният глас на планетата кънтя в Бургас Събития

Най-мощният глас на планетата кънтя в Бургас

200 гледаха на живо четирима от най-обичаните автори и герои на Списание 8

От 15 до 20 юли София трепти в ритъма на танца Събития

От 15 до 20 юли София трепти в ритъма на танца

Ансамбли от Казахстан, Мексико, Парагвай, Перу, Турция, Япония и България ще представят магията на фолклора