Твоят космос

Херман Хесе: Човек сам трябва да изпита всичко, за да узнае какво му трябва

Сидхарта за безмилостния кръговрат на живота

Херман Хесе: Човек сам трябва да изпита всичко, за да узнае какво му трябва

„Сега - мислеше си той, - когато всички тези мимолетни неща са ме напуснали, аз пак стоя под слънцето, както съм стоял като малко дете, нищо не ми принадлежи, не умея нищо, нищо не съм научил. Колко странно е това! Сега, когато вече не съм млад, когато косата ми е почти побеляла, когато силите ме напускат, започвам от самото начало, от детето." Той отново се усмихна. Да, странна бе участта му! Той се свличаше надолу и отново бе с празни ръце, гол и безпомощен сред света. Но това не го изпълваше с мъка, не, дори изпитваше желание да се смее, да се смее над себе си, над този странен и безумен свят.

„Вървиш надолу, човече!" - сам си продума и се засмя, а в мига, когато изрече тези думи, погледът му попадна върху реката и той забеляза, че и реката върви надолу, все по-надолу, но че тя не спира да припява радостно. Това му хареса и той се усмихна приятелски на реката. Не беше ли това същата река, в която искаше да се удави някога, преди сто години, или всичко му се бе присънило?

„Животът ми наистина бе странен - мислеше си той, - странни криволици направи. Като дете живеех единствено заради боговете и жертвоприношенията. Като юноша се отдадох на отшелничеството, мисленето и съзерцанието, търсех Брахман, почитах вечното в Атман. Като млад мъж последвах покаяниците, живях в гората, понасях зной и мраз, научих се да гладувам, приучих тялото си да крее.

След това учението на великия Буда ми разкри чудотворното познание, чувствах познанието за Великото единство да кръжи в мен, както собствената ми кръв. Но и с Буда, и с великото познание трябваше да се сбогувам.

Продължих пътя си и при Камала усвоих любовните наслади, от Камазвами изучих търговията, трупах пари и прахосвах пари, научих се да угаждам на стомаха и на сетивата си. Минаха много години, докато загубя духа си, докато отвикна от мисленето, докато забравя единството. Лъжа ли е, че бавно, с криволици, от мъж и мъдрец се превърнах в дете? И все пак този път е бил твърде добър, птичката в гръдта ми не е умряла. Ала какъв път беше това!

Трябваше да мина през толкова безразсъдства, пороци, заблуди, отвращения и разочарования, за да стана отново дете, за да започна всичко отначало. По така трябваше да бъде. Сърцето ми казва „да" на теза неща и очите ми се смеят. Трябваше да изживея отчаянието, трябваше да стигна до най-безразсъдната от всички мисли, до мисълта за самоубийството, за да мога да достигна опрощението, да мога пак да изживея Ом, да мога отново истински да спя и да се събуждам.

Трябваше да се превърна в глупак, за да намеря отново в себе си Атман.

Трябваше да греша, за да продължа да живея. Къде още ще ме отведе моят път? Безумен е този път, той криволичи, може би се затваря в кръг? Да върви накъдето си иска, аз ще продължа да крача по него."

Той усети как радостта блика в гърдите му.

„Откъде - попита той сърцето си - идва тази радост? - Да не би от дълбокия, здрав сън, който истински ме ободри? Или от думата Ом, която изрекох? Или от това; че се отскубнах, че избягах, че най-сетне отново съм свободен и стоя като дете под небето?

О, колко е хубаво да си такъв беглец, да си така свободен! Колко свеж и прекрасен е въздухът тук, как добре се диша! Там, откъдето избягах, всичко миришеше на благовонни масла, на подправки, на вино, на охолство, на леност. Как ненавиждах този свят на богаташите, на разгулниците, на играчите на зарове!

Как трябва да съм мразел себе си, за да остана така дълго в този ужасен свят! Как се ненавиждах, ограбвах и измъчвах, как се състарявах и озлобявах! Не, никога вече няма да си въобразя, че Сидхарта е мъдър! Ала добре сторих, че най-сетне сложих край на тази омраза към себе си, на този безумен и празен живот. Благодаря ти, Сидхарта, че след толкова години на глупост, най-сетне направи нещо, чу птичката да пее в гърдите ти, и я последва!"

Така се хвалеше той, радваше се на себе си, вслушаше се с любопитство в стомаха си, който ръмжеше от глад. Чувстваше, че в последно време е изпитал докрай вкуса на част от мъката, на част от низостта, предъвкал ги е до отчаяние и смърт и ги е изплюл. Така беше добре…

„Добре е - мислеше си той, - човек сам да изпита всичко, за да узнае какво му трябва. Още като дете разбрах, че светските наслади и богатството не струват много. Знаех го отдавна, но едва сега го изживях. И ето, че го зная не само с мислите си, но и с очите си, със сърцето си, със стомаха си. Честит съм че го зная!"

Из „Сидхарта“, Херман Хесе

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Твоят космос

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“ Твоят космос

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“

Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му

Лутането между болка и удоволствие е за шестгодишните Твоят космос

Лутането между болка и удоволствие е за шестгодишните

99 процента от хората не виждат обстоятелствата такива, каквито са

За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“ Твоят космос

За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“

Да бъдеш себе си не е да поддържаш безочливо пороците си и да нехаеш за благополучието на другите

Лудовица Твоят космос

Лудовица

Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги

Въпросът, който ще ви скара с всички наоколо Твоят космос

Въпросът, който ще ви скара с всички наоколо

Задайте този казус и размишлявайте върху реакциите на хората, както го е направил и Сократ

Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Твоят космос

Погребвай мъртвите и поглъщай живота!

В сказанията на поколенията червеи ние ще бъдем добрите богове на изобилието, пише Ремарк

Да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща Твоят космос

Да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща

Молитвата „Царица Небесна“ (Regina coeli) на Папа Франциск в София

Как най-лесно да победиш себе си? Потопи се в басейн с лед Твоят космос

Как най-лесно да победиш себе си? Потопи се в басейн с лед

Прочети горещите преживявания на участник в един леден семинар

Spiritus contra spiritum Твоят космос

Spiritus contra spiritum

Д-р Юнг за алкохолизма като духовна болест

Писано яйце Твоят космос

Писано яйце

Или как да си сътворите великденски шедьовър с восък и боя

Ти остави Юда, погледни по-скоро себе си Твоят космос

Ти остави Юда, погледни по-скоро себе си

Бог не иска от тебе пост, когато страдаш от егоизъм

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание Твоят космос

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание

Нека си припомним едно от последните интервюта на незабравимия поет

Духовността е лична привилегия на всеки Твоят космос

Духовността е лична привилегия на всеки

Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия

Приключенията на една млада дама в големия град Твоят космос

Приключенията на една млада дама в големия град

... с нейната модерна малка кола Volkswagen T-Cross

*