Твоят космос

Източникът е чиста енергия, образувана от нищо

При регресия жена разказва за ангелските светове, за Създателя и за бъдещето на Земята. Промяна в цветовете на аурата при хипноза в минали животи доказва, че преражданията са истина.

Източникът е чиста енергия, образувана от нищо
Редовните читатели на Списание 8 познават  Маргарита  Лет от интригуващото интервю с нея, което публикувахме в бр. 11/2016 г. Тя е дипломиран хипнотерапевт, специалист по регресия. Марги Лет живее и работи в САЩ, но всяка година се връща в родината си. 

Преди две години Марги Лет, заедно с Тодор Христов (Виж Списание 8, бр. 6/2013) решават да обединят познанията си, нейните - в областта на регресията, и неговите - в аура заснемането. Искат да проверят дали човешката аура се променя по време на хипнотична регресивна сесия, понеже често клиентите преживяват много емоционално събитията, за които говорят. Още с първия експеримент остават изумени от това, което показват снимките: цветът на аурата се променя драстично в момента, когато душата си спомня как напуска тялото в края на минал живот, и/или когато душата навлиза в тялото на бебето при раждане. Различни чакри се активират в съответствие с изживяванията. Това ги амбицира да продължат с още по-голям ентусиазъм опитите си. И те не ги разочароват.  Оказва се, че в различните животи, в които хората „се връщат” по време на регресия, аурата им често е в различни цветове и дори форма. Според  двамата изследователи това може да се приеме за доказателство, че миналите животи съществуват и че човек в състояние на хипнотична регресия наистина се свързва със своя Аз от миналия живот и преживява отново събитията с неподправени емоции и чувства. Заинтригувани от тези резултати, помолихме Маргарита Лет да сподели случващотото се по време на регресивни сеанси. Тя ни предостави интригуващо и провокативно интервю с млада жена, заедно със снимки на аурата й по време на хипноза. Първата част от интервюто и снимките ще откриете в ноемврийския брой на Списание 8, а тук ви представяме втората.  


-От това място, където си ти сега, имаш ли поглед върху миналите животи на клиентката? Можеш ли да ни прехвърлиш към някой неин живот, който е изпълнен с много широка амплитуда от емоции?
- Мога, да. Има, да, дълбоки емоции, женски... жена... в напреднала възраст... свила се е... изоставена... изоставена и отхвърлена.

- Можеш ли да се пренесеш в тялото на тази жена?
- Да. О-о-о-о. Скрила се е... да не я намерят... (Започва да плаче). 

- От кого се крие тя?
- (Плачът се засилва.) Те всички ни гонят, искат да ни изгорят... тези с качулките. (Говори през плач.) Толкова много имаме да им кажем, ние им казваме, но не, не, не, не може, те ни спират. Те не дават това познание да стигне до хората. Толкова много имаме да им кажем...да им...

- Колко човека сте?
- Много, много, много слязохме... много... кои са вече...  

- Слязохте на земята, за да помогнете на хората?
- Да.
-Но не успяхте да свършите това, за което сте слезли?
- Пречат ни.

- И какво става после?
- Аз... крия се, крия се, крия се, ще ме видят, знам, че ще ме видят. Ох, тези отминаха, не, тези отминаха, но знам, че ще ни видят. Те рано или късно ни намират. 

- Какво става, след като ви откриват?
- То вече няма какво да стане. Аз... ето огънят... аааххх. Аз вече сякаш изпитвам някакво облекчение, защото няма какво повече да направя. Скрих някои книги.

- Къде успя да ги скриеш?
- В една дупка, в храстите. Това е единственото, което можах да направя. Ще си ходя...

- Сега вече е настъпила смъртта на тази жена и душата е напуснала нейното тяло. Какво става с душата?
- Оттърсвам се... оххх... Това беше, всичко имаше, да... но това остава там, където е било... Нося от огъня още следите. Трябва... трябва да ги оттърся, като сажди падат... (тежка въздишка)

-Душата още в тялото ли е, или вече е напуснала тялото?
-Да, напуснала е, напуснала е... и падат саждите сега и всичко, което е полепнало от този живот.

- Каква ще бъде нейната следваща възможност?
- Трябва да идва много пъти на земята, за да се разгръща, да се разгръща, да се разгръща и да спомага за развитието на човечеството да достигне до тази точка, до тази възможност, следваща, когато вече е преломният момент, когато наистина може да бъде разбрано и усвоено всичко това, което тя има да каже. Има още път дотогава, дори не е сега, има още... но във времето... с всеки един следващ живот все повече се разгръща тази възможност, все повече и в рамките на всеки един живот. Колкото повече напредва самият живот, толкова повече времето позволява. Просто тя трябва да си позволи да покаже, да говори, да казва това, което напира отвътре.

- Добре, благодарим за тази информация. А сега можеш ли да ни върнеш в някой живот, в който тя  е изпитвала много хубави емоции, щастлив живот на радост, на ентусиазъм, на щастие?
-На радост, на щастие... а- ха-ха (смее се) На едно общество на мъдреци... Къде е то? На само хубава музика... прилича много на моя свят, на  радост, любов...

-Къде е това общество на мъдреци?
- В планината. Виждам я с едни остри върхове, студено е в тази планина, хладно, хладно, с остри върхове, със сняг, но ние не сме там при снега. Ние сме на поляна с малко ниска растителност, събираме се в кръг и черпим знание, черпим. В едно особено състояние сме. 

-И как черпите знания? 
- Разширяваме си съзнанието до нивата, които искаме да достигнем.

-Във физически тела ли сте?
- Да, но можем да ги напускаме.

- И колко човека сте там? 
- 12.

- Мъже, жени?
- Мъже.

- Отделно ли живеете там някъде?
- Не, не, не, не живеем тука, тука се събираме.

- Къде прилагате това познание, което получавате?
- Учим хората, творим, пишем.

- В различни посоки ли се разделяте след срещата?
- Да.

- И ти къде отиваш? Къде е твоето място?
- В Индия, по цял свят пътувам, но в Индия живея най-много.

- Имаш ли твои последователи?
- Да, ученици.

- На какво ги учиш? 
- Да творят... изкуство. Музика, стихове, да пишат, да изразяват душата си, да намират пътя, с връзката с душата си и тази  връзка и тази любов, която душата изравява, и спокойствие, и увереност те я пресъздават в своите творби.

- Как се обръщат твоите ученици към теб?
- Учителю. 

- И с какво друго се занимаваш?
- Пътувам. 

- Пишеш ли нещо?
- Да, да, да, много, поезия. 

- Как се казва книгата с поезия, която си издал?
- Много са, много. 

- Едно заглавие, което си издал? 
- „За душата, първи стъпки”.

- На какъв език са издадени тези стихове?
- На индийски, на диалект, индийски, този, който говорим, и на английски. 

- През кой век си живял? 
- 20-ти. 

- Колко дълъг е бил животът ти?
- Около 80 години... Светъл живот.

- Какво още друго можеш да ни кажеш за този живот? 
- Умея да осъществявам контакт с душата на всеки човек.

- Как правиш това?
- Усещам я и знам точно какво да му кажа, за да го разчувствам, за да го докосна, да му стане мило, да почувства любов. Много е хубаво.

- И как завършва този твой живот там в Индия?
- Да видя... А, аз се подготвях дълго време за тоя момент. Аз го знам.  Аз решавам кога. Аз просто знам, че ще отида при него... директно.

- При кого ще отидеш директно?
- При Създателя. Източника...  той е в мен и аз съм в него... винаги... отивам директно.

- Можеш ли да ни кажеш някой стих от твоята поезия?
- Вървя през каналите на реките, 
на реките на заблуждението,
 където намирам истината, 
защото пътят на истината 
минава през каналите на заблужденията.
-Благодаря много за информацията, която ни предостави. 


Писано яйце Твоят космос

Писано яйце

Или как да си сътворите великденски шедьовър с восък и боя

Ти остави Юда, погледни по-скоро себе си Твоят космос

Ти остави Юда, погледни по-скоро себе си

Бог не иска от тебе пост, когато страдаш от егоизъм

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание Твоят космос

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание

Нека си припомним едно от последните интервюта на незабравимия поет

Духовността е лична привилегия на всеки Твоят космос

Духовността е лична привилегия на всеки

Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия

Приключенията на една млада дама в големия град Твоят космос

Приключенията на една млада дама в големия град

... с нейната модерна малка кола Volkswagen T-Cross

Един албум, който лекува душевни рани Твоят космос

Един албум, който лекува душевни рани

За Майк Олфийлд и хората в Youtubе, които се подкрепят в трудност

Намериха галския петел с мощите на светците от кулата-стрела на „Нотр Дам” Твоят космос

Намериха галския петел с мощите на светците от кулата-стрела на „Нотр Дам”

В него се съхраняват мощи на Св. Дени и на Св. Женвиев - покровители на Париж

Публикувано в Списание 8: „Корени от глухарчета ме спасиха” Твоят космос

Публикувано в Списание 8: „Корени от глухарчета ме спасиха”

Раково образувание с размер 61 милиметра изчезва само за месец

Нотр Дам пострада тежко без своите пазители Твоят космос

Нотр Дам пострада тежко без своите пазители

Преди седмица, за пръв път в историята, гаргойлите са били махнати за реставрация

Публикувано в Списание 8: „Геше Майкъл Роуч - шлифоващият диаманти” Твоят космос

Публикувано в Списание 8: „Геше Майкъл Роуч - шлифоващият диаманти”

Монахът милионер за пътя си от университета в Принстън през мъдростта на Тибет до бизнеса със скъпоценности

Започва ли понеделник в събота? Твоят космос

Започва ли понеделник в събота?

Братята Стругацки: „Човек учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление…“

Дългогодишно наблюдение показва, че преди смъртта си сънуваме еднакви сънища Твоят космос

Дългогодишно наблюдение показва, че преди смъртта си сънуваме еднакви сънища

Те са ярки и спокойни, с живи и мъртви познати в дружески разговори

Пилатес за всеки Твоят космос

Пилатес за всеки

Лесна и ефективна система за спорт пали сърцата на милиони още от времето на Първата световна война

Спрете да мрънкате, нека сме благодарни за всичко Твоят космос

Спрете да мрънкате, нека сме благодарни за всичко

19 признака, че вие живеете по-добре, отколкото ви се струва

Мира в себе си Твоят космос

Мира в себе си

Как да погледнем в миналите си животи и там да победим най-дълбоките си страхове?

*