Твоят космос

„Нека е пиянде, нека е отвратителен, обаче си е мой и аз няма да остана сама...”

Възрастни деца на алкохолици се лекуват като споделят болното си минало и болни връзки

Илюстрация: unsplash.com
Илюстрация: unsplash.com
Общността „Възрастни деца на алкохолици“ (ВДА )е създадено да помогне възстановяването на зрели хора, израснали в дисфункционални семейства, в които един или и двама родители са били зависими. От алкохол, от наркотици, от хазарт, от работа, от секс – няма значение, тъй като зловещото въздействие върху семейството е било факт. Терапията, както и при Ал-Анон (общност от близки на алкохолици – съпруги, родители, братя и сестри) е основана на 12-стъпковата духовна програма на Анонимни алкохолици (АА), която ефективно помага на милиони зависими по света. Сбирки на АА, Ал-Анон и ВДА се провеждат и в България. 
Този текст е от сайта на ВДА в Казахстан. Много често срещано явление е мъжът и жената, които са създали дисфункционално семейство, да са израснали в дисфункционални семейства, техните родители – също, дядото и бабата - също. Без осъзнаване на този порочен кръг и без инструменти за новите поведенчески модели, излизането от него е невъзможно. 

Не мога да заспя…

Мислите ми препускат и се преплитат. Знаете как е да падаш в бездната насън, стряскаш се и тъкмо си задрямал - се събуждаш в пот. Ужасно ме беше страх да остана сама и това се случи. Защото нямаше как да бъдем щастливи аз и мъжът ми, ако не осъзнаехме, че и двамата сме травмирани за цял живот от детството в дисфункционални семейства.
Вече 2 години откакто си тръгнах и не съм се връщала. Всичко е зад гърба ми вече. Обидата и гневът, че той не помага на сина ни, нежеланието да говоря с него, когато звънеше всеки ден, този хиперконтрол….И изведнъж ме връхлита вълна на откровение, тъй като този човек се опитваше да заслужи любовта ми, да ми е полезен. Идвах си от работа уморена – вечерята беше готова. Споделях с него всичко, нищо че беше болен.

От какво ли?
Получи психоза след спиране на хашиша без медицинска помощ, опита да ме върне, включително и с бой, от отчаяние...
На зрелия човек му е непонятна реакцията да руши и да отблъсква тогава, когато трябва да създава и възстановява.
Но когато хроничният страх с лепкавите си пръсти те хваща за гърлото, аргументите на здравия разум са безсилни – и ти причиняваш болка, за да не причинят на теб. Да отблъснеш, за да не те отблъснат.
Та ти си раснал в непрекъснатото очакване кога ще те изоставят, предадат, отхвърлят. Както това се е случило когато си бил на 5 и бащата ти е умрял, майка ти е избрала пастрока ти пред теб и те е натирила при баба ти. Понякога си е спомняла, че има син.

Какъв човек е станало момчето, чийто баща е пил безпросветно, баба му е била алкохоличка, майка му цял живот се е претрепвала от работа загробвайки здравето си и всички остатъци на доверие и безусловна любов?
Мъжът ми не помнеше нищо отпреди 5-тата си година. Психолозите казват, че става дума за сериозна психологическа травма. Когато ми посягаше, имах усещането, че ненавижда жените и никога няма да може да се довери на нито една. Разбирах, че той води тази война не с мен, а с майка си, която го е изоставила и не е могла да му даде усещане за ценности, любов и приемане. И сега, вече пораснал, той всячески (освен когато ме биеше) се опитваше да ми е удобен, за да заслужи любовта – понякога стелейки се като изтривалка.

Нужните често ги използват, а не ги обичат. Любовта не е разменна монета и не е награда за угодничество. Не е да се посветиш изцяло на другия. Можеш да обичаш заради изключителност, заради свободата на мисълта, яркостта и нестандартността, заради умението на другия да се приема и да се уважава.

Моят мъж ме обичаше с болната си любов, а аз разрешавах да бъда обичана.

Не получавайки от мен безусловната майчина любов, той се озлобяваше все повече и повече и вече не молеше, а изискваше.
Защо избрах него ли? Въпреки, че още от запознанството ни беше ясно, че не е съвсем адекватен.
Приличаше на баща ми. Татко пиеше, влизаше в запой, имаше делириум понякога, но през повечето време смучеше интелигентно, всеки ден по лъжичка на час. Брат му беше запоен алкохолик, беше се подлагал на хипноза, но безуспешно.  Помня, че той живееше при нас като бях на 12 и ме дразнеше ужасно. Като го гледах ме обземаше чувство на безизходица и  омерзение.

Не можех да разбера как така големите не могат да се контролират.

Тогава още не разбирах колко коварна е болестта алкохолизъм и нямах капка съчувствие към алкохолиците. Смятах ги за безмозъчни зеленчуци, които нямат място на тази земя.
Бях далеч от истината докато сама не се сблъсках челно с моята болест на съзависимостта. Страх от отхвърляне, изоставяне, емоционална болка – трябваше да извървя много, за да осъзная откъде идват те.

Винаги съм се чувствала като подхвърлена в семейството ми.
Родила съм се в деня на смъртта на Ленин, с дефект на крачето. Майка ми два дни е оплаквала моето раждане. Леля ми се изпуснала веднъж да каже, че може би са ме правили в пияно състояние. Домът ни беше пълен с вино и бира, винаги беше отворен за постоянни гости. Но всичко свърши печално. Година преди да почине, мама, вече с треперещи ръце, криеше от баща ми малко алкохол из секцията и ме молеше да не му казвам. Когато я питах защо пие с него, тя ми обясняваше – за да остане за него по-малко.

Любовта може да е и такава….Но сега знам и разбирам, алкохолизмът е страшна, смъртоносна и прогресираща болест и както и да се опитваш да спасиш пиещия и да си му нужен, само и само да не те изостави, ти си безсилен срещу тази болест. Колкото и да те лъже главата –
нека е пиянде, нека е отвратителен, обаче си е мой и ще бъде с мен каквото и стане
и аз няма да остана сама. Няма да се сблъскам отново с ужаса и отчаянието, когато бях на 5 и светът рухна в краката ми.

Нямаше на кого да се опра, нямаше кой да ми каже „не се бой, аз съм с теб, обичам те, ти не си сама, заедно ще се справим“.
Не оставайте лице в лице с тази болест, има групи, където аз самата започнах да изчиствам разума си отровните клишета. Срещнах се в тях с хора като мен – съпруги, сестри, дъщери на алкохолици. Те черпят надежда и споделят опит, опознавайки се все повече и по-дълбоко.

Ние сме родени не за да страдаме, макар понякога да ни се струва, че няма по-силно вино от болката! Разкъсайте тези ластици, които ви пречат да усетите своята пълноценност и яркостта на живота. Ние сме тук, съвсем близо. До неотдавна бяхме на предела на силите си, на предела на отчаянието и болката. Казвахме си: „по-добре да умра, отколкото да живея така с него“, „колко много се страхувам да си тръгна...“

На сбирките на ВДА си протягаме един другиму ръце за помощ, обичаме ви и ви приемаме каквито сте, без дори да ви познаваме, защото вярваме, че като прочетете това, ще изберете живота и пътя на промяната в светлото утре. Не сте сами.

Учени: Вечната любов е възможна Твоят космос

Учени: Вечната любов е възможна

Когато зърнат обекта на обожание, много дългогодишни двойки са щастливи като в първия ден

Обуздай езика си и се вгледай в себе си Твоят космос

Обуздай езика си и се вгледай в себе си

5 съвета как да (не) говорим от Джеймс Алън в книгата „От сърцето"

Как да общувате с вашите ангели-пазители Твоят космос

Как да общувате с вашите ангели-пазители

Авторът на „Отговори от ангелите“ твърди, че всеки може да се свърже с тях

Жената, която използва мъжа като наркотик за бягство от себе си Твоят космос

Жената, която използва мъжа като наркотик за бягство от себе си

Тя или възобновява последната си провалена връзка, или търси нов мъж с труден характер

Любов Миронова: Едно откраднато детство Твоят космос

Любов Миронова: Едно откраднато детство

Тихо и полека се провеждат политики срещу семейство, род, държава и собственост. Трябват чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това отнемане на деца от родители.

Михаил Лабковски: „Няма идеален партньор, има здрава психика” Твоят космос

Михаил Лабковски: „Няма идеален партньор, има здрава психика”

Страстта, любовта и секса – всичко това е в главата...

Как да се опазите от лъжеца Твоят космос

Как да се опазите от лъжеца

6 практически съвета от Грегъри Л. Йанц

Джакомо Казанова: „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание” Твоят космос

Джакомо Казанова: „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание”

Ако не си направил нещо, което заслужава да бъде записано, то поне напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията Твоят космос

Михаил Бакунин: „Нищо не противоречи на свободата така, както привилегията

205 години от рождението на бащата на анархистичните движения

Поне днес ще сторя някому добро и няма да се хваля с това Твоят космос

Поне днес ще сторя някому добро и няма да се хваля с това

Анонимните емоционалнозависими се опитват да са тук и да приемат този свят такъв, какъвто е, а не идеален

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Твоят космос

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“ Твоят космос

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“

Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му

Лутането между болка и удоволствие е за шестгодишните Твоят космос

Лутането между болка и удоволствие е за шестгодишните

99 процента от хората не виждат обстоятелствата такива, каквито са

За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“ Твоят космос

За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“

Да бъдеш себе си не е да поддържаш безочливо пороците си и да нехаеш за благополучието на другите

*