Твоят космос

ИСТОРИЯТА НА ИВО: За мечтите и борбата за живот

Ежедневната битка, която Иво води, той успява да превърне в изкуство

ИСТОРИЯТА НА ИВО: За мечтите и борбата за живот

Иво Христов е роден на 16.07.2001 г. в град Радомир, където учи и живее към днешна дата. Историята му е необикновена по много причини. Иво чува диагнозата „Неврофиброматоза – тип 2“, когато е 12-годишен и от този момент борбата му за живот започва, тъй като организмът му е склонен да образува доброкачествени тумори в централната нервна система. От 2014 г. досега той е претърпял 4 мозъчни операции, а след всяка от тях му се налага да прохожда отново. Днес Иво не само ходи, но и лети чрез разказите, които пише, въпреки прогнозите на докторите, които в началото му дават не повече от 2 седмици живот.

За съжаление обаче, преди няколко дни Иво получи поредното изпитание от съдбата. В Германия, след редовния му контролен преглед, на семейството на младия боец бе съобщено, че се налага да бъде направена операция за премахване на тумор от гръбначния стълб. Нужната сума за извършване на интервенцията е 42 000 евро и е непосилна за родителите му. За пореден път животът на Иво зависи от помощта на добрите хора. Сумата е голяма, а всяка минута е ценна. Въпреки това операцията ще бъде направена в момента, в който цялата нужна сума е събрана, затова семейството му живее с надеждата, че ще се случи колкото се може по-скоро, защото растежът на тумора би могъл да доведе до парализа. Освен това, от две години Иво е подложен на лечение с лекарството „Авастин-400“, а причината за това е тумор в лявата ушна кухина. Операция за премахването му би довела до пълна загуба на слуха, тъй като вследствие на една от предните интервенции, Иво губи слуха на дясното си ухо. Лечението струва на семейството му по 1683 евро на месец.
Начини за дарение:

-Дарителска банкова сметка: 

BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов 
-Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов

Социални мрежи:
-Фейсбук страница: „ЖИВОТ ЗА ИВО
-Фейсбук група – „Да подадем ръка на Иво“

Болката ражда творчество

Ежедневната битка, която Иво води, той успява да превърне в изкуство и както при повечето артисти, така и при него важи приказката, че не щастието, а именно болката ражда най-хубавото творчество. Преди няколко години на Коледа младият боец отива да отключи църквата в родния му град Радомир. Тогава той си пожелава да пребори болестта и да започне да пише. Още от много малък, Иво показва любовта си към книгите, а днес макар и само 17-годишен, му е трудно да определи точната бройка на тези, които е прочел. На Коледа започва да прави първите си опити да пише, а малко след това, пътувайки към Германия за поредните му контролни изследвания, работи върху първата си книга, която решава да нарече „Приятелите умират заедно“. В нея помества 5 страшни разказа. Мaĸap и дocтa paзлични, в тяx ce paзĸaзвa зa cтpeмeжa нa злoтo дa влacтвa нaд дoбpoтo, както и зa aлчнocттa, злoбaтa и бeзoтгoвopнocттa нa xopaтa. Удивлявaщo зa мoмчe нa нeгoвaтa възpacт, тoй гoвopи пo cвoй нaчин зa Бoг и зa тoвa, чe вяpaтa в нeгo и дoбpoтo мoгaт дa ни пoмoгнaт дa пpeoдoлeeм мнoгo пpoблeми и нeщacтия. Cпoдeля зa бoлĸaтa и мoмeнтитe нa oбeзĸypaжaвaнe, ĸoгaтo живoтът ти e зacтpaшeн. Зa вoлятa и cилaтa дa вяpвaш и дa ce бopиш. Редакторката на писателя казва, че оттогава до днес той вече е с изграден собствен стил. Необичайно звучи 17-годишно момче да пише и да издава, още по-странно е жанрът му да са ужаси и трилъри. В книгите си Иво често пише за смъртта, а когато го попитат защо залага на толкова мрачни теми, той отговаря: „Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Не пиша за любовта, защото не мога да кажа нищо за нея. Засега." Мотивиран да представи първата си книга и да бъде забелязан на книжния пазар, младият автор трудно успява да осъществи тази своя мечта и не веднъж бива спънат. Въпреки това, само няколко месеца по-късно, Иво държи първото си четиво в ръцете си. Решава да посвети „Приятелите умират заедно“ на проф. Маджит Саами, който няколко пъти спасява живота му и от лекуващ лекар, се превръща в негов приятел. Книгата е представена на голяма премиера, а част от разказите са прочетени на гостите от известни български артисти.

С любов към литературата 

Малко по-късно през 2016 г. Иво е готов и с втората си книга – „Животът не струва пари“ - вълнуващ роман, който въвлича читателя в едно дълго преследване, което ще доведе до един победител. Посвещава я на неговата сестра Франческа, а интерес към творбата проявяват актьорите от хитовия български сериал „Под прикритие“. Те определят написаното като изключително подходящо за сценарий на филм.

„Тя е моя“ е книга номер 3. Тя е история за любовта и това на какво е готово едно момче, за да плени сърцето на едно момиче. Младият автор Иво Христов, отново с необичайна вещина, въвлича читателите в един водовъртеж от емоци и динамични ситуации, и ги държи в напрежение и страх с всеки ред на творбата си. Обич, страст, омраза, жажда за мъст се преплитат в миналото на един мъж и го тласкат към лавина от престъпления, от които изходът е ужасяващ. Книгата е посветена на тайнствено момиче, което намира място в сърцето на автора.

„Календарът на живота“ може би е най-доброто, което Иво Христов е издавал до този момент. На границата на жанра, това е една история за болката и страданието, за греха и изкуплението, за приятелството, омразата, отмъщението, прошката, за престъплението и наказанието, за вярата и безбожието, за смисъла на живота и енигмата на смъртта. Безброй въпроси търсят своите отговори, преплетени в съдбите на трима герои, които ще се окажат фатално свързани в своя не-свой „календар на живота“.
Близо две години по-късно „Календарът на живота“ все се радва на голям интерес сред читателите. Книгата е посветена на родителите на Иво, които са неотлъчно до него във всичките му възходи и падения.

Сборникът с разкази „Изпусната любов“ за пети път среща любителите на хорър литературата с творчеството на Иво Христов. С всяка следваща своя книга младият автор показва, че писането може да бъде оттласкване от личните страхове. Само този, който е застрашен, се пази от смъртта - казва мотото на един от разказите. Верен на досегашните си творчески търсения, Иво създава свой микросвят, който гравитира около темите за самотата, злото, насилието, възмездието, съдбовната предопределеност, смъртта. Интуицията е движеща сила на неговите герои, но винаги в посока към бездната на необратимото. В повествователния свят на Иво смъртта е само на крачка - дебне, спотаена зад ъгъла, нетърпелива да вземе поредната си жертва, вечно гладна, алчна да въздаде правосъдие или просто да си достави наслада.

През май месец тази година Иво представя и шестата си книга, която носи името „Отломки от минал живот“ – роман за болката, отмъщението и любовта.
Упорит да постигне мечтите си в професионален план, днес Иво Христов е най-младият български писател в хорър жанра, а някои от книгите му вече са издавани в няколко тиража. В последната една година той  получава редица награди за писане и храброст. През юли тази година е награден с престижната „Вазова награда“ в град Сопот. Няколко дни преди това получава „Будителска младежка награда благородство и доблест“, а през 2017 г. му връчват и награда „Респект“.

В България Иво е определян като българския Стивън Кинг, а на въпросите дали се дразни от факта, че го сравняват с него, той отговаря, че няма нищо против, макар и според него да не е напълно заслужено. Младият автор не крие, че именно Стивън Кинг е любимият му автор и черпи вдъхновение от него.

В момента Иво работи над новите си проекти, с които предстои да зарадва читателите си през следващата година. Паралелно с това той продължава и своето лечение с лекарството „Авастин-400“, на което е подложен през последните две години. В момента Иво се бори с тумор в лявата ушна кухина и запазването на слуха му.

Средствата от продажбата на книгите му се използват за издаване на следващи вече готови. Те нямат общо с кампанията „Живот за Иво“.

Опитвам днес да събера разпилените кубчета на детето… Твоят космос

Опитвам днес да събера разпилените кубчета на детето…

До болка откровено покаяние на един баща, прозрял грешките и потърсил нов път към сина си

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение” Твоят космос

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение”

Алчността и подчинението карат хората да оглупяват

Истини за Любовта Твоят космос

Истини за Любовта

При другия вид Любов вие забравяте себе си и дори да умирате от глад или жажда, първо мислите за другия

Защо прошката изглежда невъзможна Твоят космос

Защо прошката изглежда невъзможна

Да простиш, не значи да се предадеш. Означава, че си готов да продължиш напред

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш! Твоят космос

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш!

С трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота

За любовта в самота Твоят космос

За любовта в самота

92 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Съществува ли Мама? Твоят космос

Съществува ли Мама?

Съвременна притча за живота след раждането

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна Твоят космос

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна

Не бих искала да се върна в младежките си години

Не стреляй в екрана! Твоят космос

Не стреляй в екрана!

Емет Фокс съветва да свалим оловните обувки, които ни теглят към дъното

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта” Твоят космос

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта"

Блогърката Катерина Брусника си спомня за острия език на мъдростта

17 опорни точки на любовта Твоят космос

17 опорни точки на любовта

Или какво казва науката за „истинската любов"

Пролетната умора на душата Твоят космос

Пролетната умора на душата

22 признака, че имате спешна нужда от презареждане

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан” Твоят космос

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан"

Желязната лейди за железните правила на живота

*