Твоят космос

Защо прошката изглежда невъзможна

Да простиш, не значи да се предадеш. Означава, че си готов да продължиш напред

Блудният син, худ. Гелий Коржев
Блудният син, худ. Гелий Коржев
Мразя всички съществуващи клишета за прошката!
Знам всяка пословица, поговорка, мъдра мисъл, съвет и всяка казана и написана дума за прошката, защото се опитвах да намеря отговори в литературата. Прочела съм всички постове в блогове и социални мрежи, посветени на изкуството как да пускаме гнева. Преписала съм си цитати на Буда и съм ги научила наизуст...Нито една от тях не проработи за мен. Знам, че разстоянието между „решавам да простя“ и истинското чувство за умиротворение може да бъде непреодолимо. Знам това.

Прошката — това е непроходима джунгла за тези от нас, които жадуват за справедливост. Самата мисъл за това, че някой ще си тръгне ненаказан след всичко, което ни е направил, предизвиква болка. Ние не искаме да запазим ръцете си чисти. Бихме били доволни да виждаме по ръцете си следите от кръвта на тези, които са ни обидили. Искаме да изравним резултата. Искаме те да изпитат същото, което и ние.

Да простим, ни се струва все едно да предадем себе си. Не ви се иска да се предадете в битката за справедливост. 

Гневът гори вътре във вас и ви отравя със собствената ви отрова.

Знаете го, но все едно не можете да пуснете ситуацията. Гневът става част от вас – като сърцето, мозъка, белите дробове...Познавам това чувство. Познавам опиянението от яростта в кръвта, която тупти в такт със сърцето.

Но ето какво трябва да помним за гнева: това е инструментална емоция. Гневим се, защото искаме справедливост. Защото мислим, че това ще е полезно. Защото смятаме, че колкото по-гневни сме, толкова повече промени можем да направим. Гневът не разбира, че миналото вече го няма и че вредата вече е била нанесена. Гневът казва, че отмъщението ще оправи всичко.

Да си в гнева – това е все едно да човъркаш кървава рана, смятайки, че така ще избегнеш голям белег след зарастването й. Да си в гнева е да вярваш, че човекът, който те е наранил, веднъж ще дойде и ще направи върху раната толкова прецизен шев, че от нея няма да остане и следа. Истината за гнева е ето каква: това чисто и просто е отказ от лечение. Страхувате се. Нали когато раната зарасне, ще ви се наложи да живеете с нова, непозната за вас. А вие искате да върнете старата. И гневът ви показва, че е по-добре да не разрешавате кръвта да спре, да не давате на раната да зарасне.

Когато във вас всичко бушува, прошката ви се струва невъзможна. Дълбоко в себе си искате да простите, защото с ума си разбирате, че това е здравословният избор. Искаме спокойствието и умиротворението, което предлага прошката. 

Искаме освобождаване. Искаме това болезнено циклене в мозъка ни да спре, но не можем да направим нищо със себе си...

Защо ли? Защото най-важното за прошката така и никой не ни го каза. 

Да простиш, не означава веднага да започнеш нещо да поправяш. 

Прошката не е гумичка, която ще изтрие това, което се е случило с вас. Няма да отмени болката, с която сте живели и няма да ви представи мигновено омиротворение. Търсенето на вътрешен покой е дълъг и тежък път. Прошката е само нещо, което ще ви помогне да избегнете „обезводняването" докато сте на път. 

Прошката означава отказ от надеждата, че можем да имаме друго минало. Разбирането, че всичко е свършило, прахта се е уталожила и разрушеното никога няма да се възстанови в първоначалния си вид. Прошката е признанието, че с никакво вълшебство не може да бъде възмездена щетата. Да, ураганът беше несправедлив, на все пак ми предстои да живея в своя разрушен град. И никой гняв не може да го възроди от руините. Вие самите ще трябва да го направите. 

Да простиш, означава да приемеш лична отговорност – не за разрушаването, а за възстановяването. Означава да вземеш решение да си върнеш покоя. Или да го придобиеш, ако никога не си го имал.

Прошката не означава, че вината на тези, които са ви обидили, е загладена. 

Не означава, че трябва да станете приятели с тях и да им симпатизирате – макар че и това се случва. 

Просто приемате, че та са оставили върху вас следа и сега ще ви се наложи да живеете с този белег. Ще престанете да очаквате човека, който ви е пречупил, да се върне и да оправи всичко както си е било. Вие ще започнете да лекувате раните си, независимо дали ще останат белези. Прошката е решение да продължиш да живееш с всичките свои рани.

Прошката не е тържество на несправедливостта. Става дума за създаване на собствена справедливост, лична карма и съдба. Става дума отново да се изправиш на краката си с решението да не си нещастен заради миналото. Да простиш е да разбереш, че белезите ти не определят бъдещето ти.

Да простиш, не значи да се предадеш. Означава, че си готов да събереш всичките си сили и да продължиш напред.

Източник
Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение” Твоят космос

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение”

Алчността и подчинението карат хората да оглупяват

Истини за Любовта Твоят космос

Истини за Любовта

При другия вид Любов вие забравяте себе си и дори да умирате от глад или жажда, първо мислите за другия

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш! Твоят космос

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш!

С трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота

За любовта в самота Твоят космос

За любовта в самота

92 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Съществува ли Мама? Твоят космос

Съществува ли Мама?

Съвременна притча за живота след раждането

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна Твоят космос

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна

Не бих искала да се върна в младежките си години

Не стреляй в екрана! Твоят космос

Не стреляй в екрана!

Емет Фокс съветва да свалим оловните обувки, които ни теглят към дъното

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта” Твоят космос

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта"

Блогърката Катерина Брусника си спомня за острия език на мъдростта

17 опорни точки на любовта Твоят космос

17 опорни точки на любовта

Или какво казва науката за „истинската любов"

Пролетната умора на душата Твоят космос

Пролетната умора на душата

22 признака, че имате спешна нужда от презареждане

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан” Твоят космос

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан"

Желязната лейди за железните правила на живота

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги Твоят космос

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги

Лилавите гривнички се завръщат за нов триседмичен експеримент

Човек остарява, когато престане да се влюбва Твоят космос

Човек остарява, когато престане да се влюбва

Знам, че за всяка минута, когато затваряме очите си, губим шейсет секунди светлина

*