Изкуство04 април 2019

„Посвещението” на Веселин Ханчев

Днес се навършват 100 години от рождението на поета

„Посвещението” на Веселин Ханчев
Веселин Ханчев  е роден на днешната дата точно преди 100 години в Стара Загора. Завършва гимназиалното си образование в родния си град, а след това право в Софийски университет. Стихове започва да пише още като ученик, а за пръв път печата през 1934 г . Творческият му път минава през позициите на уредник във в. „Литературен глас”, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър, редактор в сп. „Пламък” и в Българска кинематография. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Xанчев е автор и на няколко театрални пиеси, както и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда творби от френски и руски поети, а негови стихотворения са преведени на 9 езика.

Първата му стихосбирка –„Испания на кръст"- е посветена на Испанската гражданска война (1936-39). Истинската изява на Ханчев като поет обаче става след 9 септември 1944 г. В стихотворенията, публикувани тогава („Към моите връстници”, „Епоха”), се усеща неговото гражданско и творческо израстване. Ханчев е войник сред първите редици в Отечествената война. От бойното поле, а и от общуването с останалите войници, той черпи образи и мотиви за бъдещите си произведения.

Сред най-отличителните творби на поета са стихотворенията: „Балада за бащата и сина“, „Забравиха ласки“, „Русокоса моя, чипоноса“, „Не, не мога да спя“ и др. В тях Веселин Ханчев поглежда хладно очи в очи войната и обръща лицето й към това на читателя, споделя реалистични случки и неподправена тъга. Той е прям, искрен, но и драматичен:
„Ставай! Отивай на смяна!
Чуваш ли, татко, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни!“
Бавно надигнал се стария.
Гледа — момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри метални очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
после, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.


Поетът се откроява ярко и със своето ненадминато чувство за хумор. Това е неговият похват за това да влее виталност в стиха, да вмъкне своите идеали и да покаже нетолерантност към всичко грозно и назадничаво в живота:
Пестили алчно, мълчешком
и дом голям градили,
децата даже в този дом
от алчност те спестили.
Лежат сред страшна пустота,
в ненавист замълчали,
не взели нищо от света
и нищичко не дали.


Едно от най-открояващите произведения, в които Ханчев е оставил своя личен почерк, е „Посвещение”
– своебразно завещание на поколенията. Такова, което само един човек, притежаващ идеали, морал и сила на духа, може да завещае. Да оставиш значима диря след себе си, да осмислиш съществуването си, да работиш над  духовното си израстване, това са мотивите на автора в него. А как звучат тези думи в нашето съвремие? Ханчев е живял във време много близко до нашето, вслушайте се в думите му...
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.

„Забранено е да не показваш любовта си” Изкуство

„Забранено е да не показваш любовта си”

Красиво стихотворение, уж от Пабло Неруда, броди из мрежата от години

Две стихотворения от Сергей Есенин Изкуство

Две стихотворения от Сергей Есенин

Вечно влюбеният хулиган на Русия се обесва в хотел на 28 декември 1925 г.

Слънцето и жабите Изкуство

Слънцето и жабите

Басня от Лафонтен

Акробатът на рояла се научава да свири само с гледане Изкуство

Акробатът на рояла се научава да свири само с гледане

Съдбата на виртуоза Георг Цифра е нелека, но духът му остава несломим

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Павел Тодоров: „В книгата си споделям опита, който натрупах в разговорите си с Човешката Изкуство

Павел Тодоров: „В книгата си споделям опита, който натрупах в разговорите си с Човешката Душа

Българският психолог и професионален терапевт адресира „Законите на живота“ към търсещите хора

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив” Изкуство

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”

Днес известният турски писател навършва 67 години

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление” Изкуство

Оноре дьо Балзак: „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление”

Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“ Изкуство

Ъруин Шоу: „Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно“

Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му

Леонардо не довършил „Мона Лиза“ заради болна китка Изкуство

Леонардо не довършил „Мона Лиза“ заради болна китка

Великият художник е рисувал еднакво добре и с лявата, и с дясната ръка

Лудовица Изкуство

Лудовица

Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги

Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Изкуство

Погребвай мъртвите и поглъщай живота!

В сказанията на поколенията червеи ние ще бъдем добрите богове на изобилието, пише Ремарк

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание Изкуство

Валери Петров: Усещам ХХI век като голямо изпитание

Нека си припомним едно от последните интервюта на незабравимия поет

Започва ли понеделник в събота? Изкуство

Започва ли понеделник в събота?

Братята Стругацки: „Човек учи детето си: „Мисли като мен“, а това вече е престъпление…“