Кой е националният ни символ, онова, което ни обединява и ни кара да се гордеем? Днес това е лъвът – три благородни хищника достолепно и авторитетно си съжителстват в националния ни герб. А дали сте се замисляли: кой ли е първият ни владетел, поставил царя на животните на своето знаме? Защо избираме точно него, след като днес той може да се види у нас само зад решетките на зоопарка? Какви други символи сме имали по бойните си знамена? Ще поемем по пътя на историята – от най-стария доказан символ на български владетел – шестолъчната звезда, през загадъчните папагали, открити в гробницата на цар Самуил. За финал оставяме една непозната и особено любопитна история – някога българите се биели под знаме с изобразен... хипопотам и така постигнали една от най-големите военни победи в историята ни.
От звездата до лъва
Двуглавият орел на Тертеровци става символ
на Русия, лилията на Иван Срацимир
– на Бурбонската династия
Щит на царската стража в Търново, пътепис на анонимен арабски пътешественик от ХIV век
Многобройни са образите, които българските царе избирали за свой символ и съответно за герб на България през отминалите векове. Безспорно най-често там попадат популярните животни в хералдиката - лъв и орел. Понякога обаче са измествани от изображения на на пръв поглед странни създания, за които надали някога сте подозирали. Като например мида или папагал. Най-древният ни владетелски символ пък вероятно е шестолъчната звезда.
Векове по-късно ние намираме останките от някогашни събития и се опитваме да ги тълкуваме - което, съвсем обяснимо, не винаги може да бъде еднозначно. Някои от символите обаче буквално минават през епохите.
Печатът на Тервел с шестолъчна звезда от двете страни
ЗВЕЗДА
Шестолъчната звезда днес се смята за най-стария запазен символ на български владетел. Тя е изобразена на Мадарския конник, но най-ясно се вижда върху оловния печат (моливдовул) на великия хан Тервел (700-721 г.). Този печат се пази в музея „Дамбъртън Оукс" във Вашингтон. От едната му страна има кръст с монограмен надпис на гръцки: „Богородице, пази кесаря Тервел", а от другата е изобразен самият владетел. Тервел е облечен в ризница, държи в едната си ръка копие, а в другата - щит с изобразен върху него конник. От лявата и от дясната му страна има по една шестолъчна звезда. Моливдовулът на Тервел е изключително важен, защото потвърждава, че великият ни владетел е бил християнин.
Знак, че владетелят е приел вярата, е и титлата кесар, която Тервел получава заедно със съответните императорски инсигнии от Юстиниан II (685–695 и 705–711 г.). Това звание се дава само на християни, обикновено на синове на византийския император. Тервел е единственият прецедент, при който за кесар е въздигнат благородник извън византийското императорско семейство. (Подробности: в брой 5/2009 на Списание 8.) И въпреки че е бил християнин и кесар, от двете му страни са изобразени звезди, а не кръстове.
Всичко за другите непознати символи на България - от папагалите до хипопотама, както и гледната точка на хералдиката можете да намерите само във водещата тема на Майския брой на Списание 8.