Без паника

Всичко е съвсем нормално - човек пътува по руслото на живота си, когато изведнъж... лодката потъва. Като от нищото се появява панически уплах, в който светът се обръща наопаки буквално пред очите ти. Изникват натрапчиви мисли, паник атаките започват да се повтарят, стават все по-чести, докато спокойният живот остава зад гърба ти, приятен спомен, към който си изгубил пътеката. Паник атаките са психологическата пандемия на новото време. Стресът, забързаният начин на живот, натискът от обществото изкарват извън релси безброй здрави и млади хора, които в определен момент вече имат нужда от помощ, за да се справят с този често подценяван проблем. Като че ли случайно изведнъж в Списание 8 едновременно се появиха няколко идеи за материали, даващи различни погледи към темата за паническите атаки. Решихме, че те заслужават да се превърнат във водещата тема на броя, която ви предстои да прочетете.

Отпуснете се и... без паника!

Страх

Паниката може да превземе живота ни и да ни изолира от света. Как да не ѝ го позволим

Преди две години, когато започна най-трудният период в живота ми досега, открих неподозирана прилика между себе си и някои известни личности. Уви, не притежавах чара и магнетизма на Джони Деп, външния вид на Наоми Кембъл или поне прекрасния глас на Барбара Стрейзанд. За съжаление общото между нас се състоеше в проблема, който имахме... 

На 9 май 2001 г., след премиерата на мюзикъла „Мулен Руж" на ежегодния филмов фестивал в Кан, зашеметяващата Никол Кидман излиза от Фестивалния дворец, облечена в черна корсетна рокля на Ив Сен Лоран. Тя слиза по стълбите, застлани с червен килим, спира и се усмихва, позира за камерите. Изглежда развълнувана, щастлива, но и някак смутена от вниманието. Изведнъж тя примигва, задъхва се… Хората около нея са толкова много, всички сякаш я обграждат и притискат, крещят името ѝ. Изложена е на светлините на прожекторите, обективите на камерите са вторачени в нея, проблясват светкавици. Актрисата се паникьосва, сърцето ѝ започва да бие все по-бързо, дланите ѝ се изпотяват, по тялото ѝ се спуска помитаща гореща вълна. Задушавайки се, чува глас, който проплаква: „Имам нужда от сестра ми, имам нужда от моята сестра!". Осъзнава, че тя е казала думите, но ги чува сякаш отдалеч. 

снимка: Profimedia

Обхванало я е чувство на дереализация - сякаш не присъства там в този момент, а се гледа отстрани и тъмна пелена я отделя от останалите. Точно навреме пред нея застава сестра ѝ Антония. Тя я поглежда в очите, хваща я за ръката и я повежда обратно вътре към дамската тоалетна. Там разкопчава корсета на Никол, сваля обувките ѝ и я прегръща. Уверява я, че всичко ще бъде наред, че може да се справи и че всичко е свършило. Красавицата се притиска в сестра си и се опитва да се върне към реалността. Малко по малко добива смелост и паниката бавно отстъпва, а тя успява да се съвземе. Откъсва се от сигурната прегръдка и оправя тоалета си, слага високите токчета и успява да излезе отново пред камерите.

Никол Кидман получава паническа атака – интензивен пристъп на страх и нервност, който може да има различни вариации: неконтролируем страх от смъртта, страх от загуба на контрол или полудяване. Тъй като при паник атака се отделят хормоните на стреса адреналин и кортизол, възникват и физическите симптоми, които включват потене и сърцебиене, световъртеж, задух, треперене, стомашни проблеми и гадене, усещане за задушаване и парализа, болка в гърдите, изтръпване.

Звездата, както и другите ѝ известни колеги, страда от паническо разстройство – тя преживява повтарящи се паник атаки. А ако не се вземат мерки за преодоляването на това състояние, може да се развие и агорафобия - страх от минаване през големи открити пространствa, oт напускане на дома, преминаване през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам... Основният проблем на страдащите в тези случаи е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.

БИЙ СЕ

ИЛИ БЯГАЙ

Повечето страдащи от паник атаки са интелигентни, но изключително чувствителни и мислещи хора, които често поемат повече отговорности, отколкото могат да понесат, и се грижат повече за другите, отколкото за себе си. Ако обаче пренебрегнеш тялото и ума си и не им дадеш нужната почивка, те сами ще си я поискат. Паническите атаки се регистрират 2-3 пъти по-често при жените.

Моята първа атака се случи след много интензивен период на емоционално и физическо претоварване, една седмица след като се завърнах от чужбина, в едно кафене. Тогава имах сериозна нужда от почивка, но беше последната ми година в университета и твърдо бях решила, че ще взема всичките си изпити и ще завърша успешно, каквото и да ми коства. 

Сърцето ми започна да бие силно, сякаш нещо затисна гърдите ми, и тялото ми се вледени. Стомахът ми се сви. Изтичах в тоалетната с позиви за повръщане. Мислех си, че е нещо моментно, но след това цял ден треперех от страх. Опитах да се „стегна", защото същия ден имах важно контролно. Успях, а после едва се довлякох до вкъщи и премаляла се хвърлих на леглото. 

По-нататък с мен се случи типичното за всеки, който развива паническо разстройство и агорафобия. Естествената реакция на организма при стрес е заложеният на всички живи същества механизъм за оцеляване, правилото „бий се или бягай". Първата ми реакция беше да се боря. Повечето хора постъпват като мен - аз избрах да игнорирам случилото се и се затрупах с още повече работа, за да го потисна, но и не поисках да вляза в онова кафе повече, защото го свързвах с преживяното. Обаче страхът, който успях да потисна по време на изпита си и се преструвах, че го няма, беше все още там – вътре в мен. И през следващата седмица, когато отново имах контролно, усетих, че с мен се случва същото – преди това избягах в тоалетната, сърцето ми препускаше и стомахът ми се свиваше. Появи се и друг симптом – диарията. Стегнах се отново и изкарах контролното, но хората около мен бяха толкова много... Задушавах се сред тях. Исках да избягам. През този семестър имах контролно всеки петък. След три седмици вече постепенно в мен се бе развил постоянният страх, че ще възникне друг пристъп на паника и ще се проваля на следващото контролно. Организмът и психиката ми се бяха уморили да се бият и надделя другият механизъм за справяне. Не можех да се бия с нещо, което не съществува – една емоция – и затова избрах да бягам. Плачех преди всеки изпит, чувствах се ужасена, че ще се задуша или стомахът ще ме заболи и няма да мога да се измъкна достатъчно бързо от залата, че никой няма да може да ми помогне, ще се изложа или ще умра. Мислех си, че полудявам. Имах постоянно разстройство, загубих апетит... 

Проблемите със стомаха, които имах след завръщането ми от чужбина вследствие на неправилен начин на хранене, стрес и погрешна диета за отслабване, се задълбочиха и влошиха физическото ми състояние допълнително. В един момент усилието едновременно да се боря с паниката, която осъзнавах, че е ирационална, но бе напълно реална за мен, и да се справям с университета, ми дойде в повече. Готвех се и да пътувам отново в чужбина, но вече ми беше трудно да се намирам на едно място с много хора, а за пътуване със самолет не исках и да мисля.

Всичко за паник атаките - психологическата пандемия на новото време; симптомите и начините да им се противопоставим - четете във водещата тема от ноемврийския брой на Списание 8