Българският легонавт

Пластмасовото лего човече гледа безизразно. Каската му е пластмасова като самото него, така че едва ли ще го предпази, ако нещо се обърка. Ако можеше да говори, легонавтът със сигурност щеше да сподели нещо патетично за малката крачка, която ще направи нагоре и колко голяма всъщност е тя. Но тъй като патетика той не може да ни даде, ще се наложи да си я потърсим сами... Няма да е трудно, защото нещата, за които ще ви разкажем, макар отстрани да звучат като детски игри, всъщност са много хубав пример за това колко може да постигне науката, ако гледа към подобни идеи. Ако запазва детето в сърцето си...

Само след месец няколкосантиметровият ни пластмасов герой ще бъде качен в един летателен апарат, заедно с няколко машинки, и с помощта на вързан за него балон ще се отправи към своя полет. Той е част от програмата „Космически предизвикателства" (Повече за нея – вижте в брой 6/2011 г.). Всяка година там се събират млади хора, обединени от определена цел в областта на космическите изследвания. Миналата година имаха за задача теоретично да проектират бъдещ спътник, а сега са събрани от нещо доста по-практично – изпращането на полезен товар на 30 километра височина.

Работят едновременно три екипа – всеки по своя проект. В този, който ви представяме, са включени 11 души, студенти или току-що завършили в най-различни области - строителен инженер, програмисти, биолог, инженер дизайнер . Три пъти седмично се събират  в Новата конферентна зала на СУ, където им се провеждат лекции. На всяка стъпка се консултират с учени от НАСА, които обясняват дали са на прав път – разказват за условията горе, дават идеи какво е нужно да се прави допълнително. А понякога и се изненадват от идеите на младите българи, което пък прави ползата двустранна.

И ето, че вече са почти на финалната права – в края на юли или началото на август балонът ще полети в някой достатъчно безветрен ден от някое достатъчно тихо място в Дунавската равнина.

От една страна целта е да се покаже, че е възможно и без колосални суми и огромни институти да се развиват космически изследвания. По света изпращането на балони в горната част на атмосферата е част от практическото обучение в много специалности, а и дава разнообразна информация за тази област от нашата планета. За България обаче се случва за първи път. 

Главната цел е да се достигне до тази височина и оттам да се направи качествена снимка на Балканския полуостров, разказва дизайнерката на екипа Елена Димитрова. Такава била поставената в началото задача, но младите ентусиасти решили да добавят и още няколко експеримента. На борда редом с легонавта освен фотоапарат, ще полетят и добре опаковани хлебни дрожди. Целта е да бъде проверено как ще ги променят условията на границата на озоновия слой. Ще бъдат изследвани мутациите на микроорганизмите, които вероятно ще започнат да се делят по-активно. Тази информация в бъдеще може да бъде полезна за изработването на лекарства срещу различни болести на основата на дрождите. За съжаление у нас няма лаборатория, която би могла да направи тези изследвания и пробата вероятно ще бъде изпратена в чужбина.

Редом с нашия герой ще стои и добре опакована фотографска плака. Нейната цел е да се съберат данни за лъченията и космическите вълни. После плаката ще бъде сравнена с контролна проба, която е останала на земята, и ще бъдат потърсени разликите.

И за да приключим с описанието на летателния апарат, кръстен от екипа O.S.O (Out of space object), дойде време да отговорим на въпроса какво прави там нашият нов приятел – лего човечето космонавт. Отново в търсене на патетиката, ще споменем, че той е там, за да представлява целокупното човечество. Идеята е да се види дали пластмасовият смелчага ще се върне здрав и читав на Земята. „Как се изпитва здравината на компонентите на едно превозно средство? Физически тест чрез сблъсък с бетонна стена с определена скорост, като в него се поставя макет на човек. Така се проверява  сигурността на дизайнерската форма.", обяснява ни Елена. „Пластмасовият човек е първи. Но е възможно след някоя година и нас да ни изстрелят – защо не?!", допълва тя.

Така или иначе, самото безопасно връщане на кутията ще е голям успех за екипа ни от непрофесионалисти. Които въпреки че са такива, имат много интересни, впечатляващи идеи.

По принцип колегите на нашия легонавт от други страни се връщат обратно на Земята с помощта на малък парашут, който се отваря и забавя падането. Тъй като горе духат доста сериозни течения обаче, никой не може да каже накъде ще го отвее вятърът и като нищо нашият пластмасов приятел може да се озове например в Румъния и да изненада неприятно някой местен пастир. 

За благополучния обратен път нашият екип е създал собствен, съвсем различен патент. Като отново потърсил детското в себе си. Добре познатите на най-малките парашутчета – семенцата на явора, които се въртят, по този начин летят и падат меко на земята. Именно те вдъхновили дизайнерката Елена да потърси друго решение – перки, които да служат обаче не за летене, а за меко кацане. Идеята е без прецедент в тази област и ако успешно проработи, със сигурност би могла да намери много широко приложение. В началото мислели да използват само една перка, но тъй като трябва да е наистина много дълга, а и при въртенето й снимките могат да не се получат, перките ще са няколко. Проектът за тях е в доста напреднала фаза – в пловдивския Технически университет е направен виртуален тест и компютърът убедено казва, че перките ще свършат работа. Предстои обаче да се провери и на практика в аеродинамична тръба. Ако успее – оставяме нашия легонавт в ръцете на технологията. И му желаем успех, тъй като в случай на грешка той ще полети надолу с не особено приятните и за нас, и за него над 200 км/ч...

Формата на  конус, в която ще бъде подредено всичко, е избрана така заради устойчивостта, която дава. Използвайки махалото на Фуко, благодарение на което чрез ниския център на тежестта, дори при отклонение, предметът пак ще се насочи надолу, в правилната посока. Той съвсем не е голям – висок 30 сантиметра и с 25 см диаметър. Всяка от перките е дълга 60 см.

Ето как всъщност ще изглежда самият полет. Външна обвивка, съставена от композитен материал, съдържаща цялата необходима техника, закачена на балон с хелий. Когато достигне търсената височина от 30 км, кутията се отделя от балона. Това става с помощта на микроконтролер с жичка, която започва да се нагрява и след 5 минути се откъсва, оставяйки балона в ръцете на съдбата. Тук човечето започва своята работа, без да се смущава от хладното време навън - между -30 и -40 градуса. Фотоапаратът заснема всичко, което вижда под себе си и ако всичко е наред, „корабът" бавно потегля надолу. 

Денят ще е избран възможно по-безветрен, така че кацането да е близо до мястото на пускане. Въпреки това, естествено, е възможно отклонение и от доста километри. Благодарение на джипиес легонавтът ще каже къде се намира и там ще го потърсят създателите му. И ако всичко е наред, ще имат здрав пластмасов изследовател, снимки отгоре, мутирали дрожди и здрава фотографска плака, с които ще продължат работа.

За съжаление самият експеримент, макар и не особено сложен, не е и евтин, главно заради скъпите материали за формата на контейнера и перките. Ентусиастите обаче вярват, че ще се намери спонсор, който да осигури необходимата сума  и с това да заслужи честта да помогне на първия български легонавт. 

И така, обратното броене до полета на нашия пластмасов герой е започнало. Ако всичко е наред, очаквайте в следващ брой снимките, които ще ни донесе малкият лего герой. А дотогава – стискайте му палци!