Жената, която живя четвърт век без пари

Как се живее без пари? Този въпрос си задава преди две десетилетия 70-годишната Хайдемари Швермер от германския град Дортмунд. Решава да опита – какво ли ще се случи, ако излезе от платежната система и изхвърли финансите от ежедневието си. Днес е изпълнила целта – отдавна няма в джоба си и едно евро, но се чувства богата – срещнала е страхотни хора, завързала е безценни приятелства, има след себе си над 40 000 последователи. Авторка е на 3 книги, а историята ѝ вдъхнови дори филм.

Срещаме се с нея именно на премиерата на филмовата продукция и тя охотно се съгласява да ни разкаже за себе си – личи си, че го прави доста често и е свикнала на медийното внимание. 

Историята започва доста преди Хайдемари на практика да промени живота си. Още като дете, в ранните следвоенни години, тя се сблъсква с житейските проблеми – изселва се заедно с родителите си. Започва работа в Дортмунд, където по това време е заобиколена от голяма бедност – на всеки ъгъл стои просяк. 

„Това не ми харесваше и дълго мислих какво мога да направя", спомня си жената. „Започнах да се моля, исках да знам какво е призванието ми в този живот. Била съм психотерапевт, била съм учителка, но усещах, че това не е моята задача." Продължава да следва общоприетите норми, но се чувства неудовлетворена от живота.

Докато един ден намира решението. По радиото чува разказа за пастор от малко канадско село. Така се случило, че хората останали без пари. Събрали се, поговорили и започнали да живеят без тях – помагайки си един на друг. Хайдемари решава, че има смисъл да опита и в Германия. 2 години обсъжда идеята с различни хора и тогава се решава да започне да живее изцяло без пари.

Нещата обаче не се получават от първия път. Напуска работата си като учителка, но тъй като тогавашният ѝ съпруг е артист и не получава достатъчно, няма как семейството да се издържа и се налага Хайдемари да се върне в училището.

В началото на 90-те тя вече не е обвързана с такива задължения и тръгва на чисто. Изоставя парите и започва да живее изцяло по принципите на натуралната размяна.

„Има много хора, които ме подкрепят. Ако нямам поддръжници, ако не срещам човещина и доброта, всичко това би било невъзможно. Получавам, естествено, доста критика, свикнала съм. Но мнозина се възхищават на това, което правя, и виждат смисъла", гласи равносметката ѝ днес. 

Всичко, от което се нуждае, се побира в куфара ѝ. Живее при различни хора, често се мести от място на място. В началото започнала с приятели – приютявали я срещу това да се грижи за домакинството им – да готви, чисти, подрежда, разхожда кучето. Да се грижи за деца и възрастни хора. 

След като става популярна, хората сами започват да я търсят и канят у дома си. Постепенно се включват още и още семейства, в началото непознати, но скоро и те се превръщат в приятели. Хайдемари живее заедно с тях – „обменяме идеи, възгледи, развиваме се като индивиди заедно".

Всеки има какво да научи от ближния, убедена е германката. Днес философията ѝ е по-различна, отколкото в началото. „Винаги се очакваше аз да давам и те да дават. А не става въпрос за обмяна. Хората трябва да могат да споделят, а не винаги да се чувстват длъжни да дават и съответно да очакват нещо в замяна. Всичко е въпрос на духовно израстване. При този обмен става дума за приятелство и грижа за обществото, не за черен труд!", обобщава веруюто си Хайдемари. 

Не си представяйте, че животът ѝ е чак толкова аскетичен. Има джиесем, лаптоп. Сметката за телефона се плаща с дарения, които се събират чрез сайта ѝ. Всичките ѝ нови придобивки са подаръци. 

Няма задължения и към държавата – преди няколко години писала на кмета на Дортмунд с предложение да покрива данъците си с работа - да съветва получаващите социални помощи, да предлага проекти и идеи за града, да дава кураж на работещите. Градската управа се съгласява.

Здравна осигуровка обаче няма - разчита на собствените си сили, пази се, грижи се за себе си, внимава. Все пак – познава лекари и зъболекари, които са съгласни да ѝ помагат. 

През 1994 г., след като се убеждава, че системата ѝ работи, решава да я сподели с други и създава движението Gib und Nimm (от немски - дай и вземи). Идеята ѝ е да накара повече хора да споделят и обменят вещи, да си помагат взаимно. В началото Мари започва сама - в края на работния ден отива в някой супермаркет и пита управителя какви стоки би ѝ дал, ако изчисти целия магазин. Прибира се с 2 пълни торби продукти. След дни същото започват да правят и нейни приятели и идеята се разраства.

В следващите години германката организира уъркшопи за младежи в различни градове. Освен в супермаркети те отиват в хлебарници, месарници и какви ли не още магазини. Днес движението се развива и извън Германия. Ако сте някъде на екскурзия и няма къде да останете, огледайте пощенските кутии. На някоя от тях можете да намерите стикер на Gib&Nimm – това е знак, че домът е отворен за посетители по всяко време.

Символът на движението е като шарена спирала - символ на женствеността. „Не искам да засягам мъжете, но мисля, че е дошло времето на женската страна – във всеки има и от двете. Мъжката, както я разбирам аз, е: Това е целта ми, това е посоката, тръгвам. Женската прави повече връзки. Всичко трябва да се преценява внимателно, да не се вземат прибързани решения, да се действа с мисъл за природата и човека", разказва основателката.

„Живея ден за ден и се опитвам да се наслаждавам на нещата около себе си. Не с цел, а с идеи. Обичам да общувам с хората и да им давам повод да се замислят", допълва тя.

Последователите на движението ѝ са от всички възрасти. Немалко са младежите, които разбират идеята и изоставят комерсиалната мания към маркови стоки. Хайдемари получава и подкрепата на собствените си наследници – разказва, че преди дни внукът ѝ написал в училище съчинение за нея.

Жената вярва, че движението ще се разшири до всички области - политиката, бизнеса, семействата. „Целта му е да върне баланса между природата и технологиите, между охолството и бедността, между вътре и вън", с нескрит ентусиазъм разказва Мари. Според нея светът днес определено се нуждае от промяна - цялото консуматорско общество е тръгнало в грешна посока. Проблемът според Мари е, че ако преди хората са били събирани от големи цели като събарянето на Берлинската стена, днес всеки има различни идеи и е по-трудно масовото обединяване около кауза.

Основен проблем в обществото според нея са парите и връзката им с образованието. „Хората залагат много върху тях, влагат много смисъл, а парите отклоняват съзнанието от важните неща. Още от малки децата са захранвани с идеята, че трябва да учат, за да имат добре платена работа в бъдеще - парите стават самоцел. А целта на училището трябва да е знание, децата да са любопитни, да им е интересно, а не да се чувстват длъжни да учат, за да преуспеят финансово. Важно е да учим децата си на състрадание, да бъдат широко скроени и с големи сърца", добавя бившата учителка. И се връща назад във времето, когато е напуснала професията. „Подадох си оставката в деня, в който видях най-любознателния си ученик, второкласник, да седи мирно и отегчено на чина си. Дотогава винаги беше развълнуван, идваше преди часовете при мен, разказваше ми за наученото, задаваше въпроси. В този ден просто се беше отказал. Тогава си казах, че не искам да съм част от системата за разваляне на деца. Човек трябва сам да определи ценностите си, да ги разбере."

Хайдемари е на мнение, че капитализмът потиска човешкото и истинското и се концентрира върху материалното. Хората забравят какво е да си добър, отзивчив, съпричастен. В държави, където има по-малко пари, има повече човечност. Всички сме хора и не трябва да се ограничаваме до семейството или приятелите, когато някой се нуждае от помощ, допълва германката. 

Плакат на филма, разказващ историята на Хайдемари

Според нея идеалният свят на бъдещето няма строга система. Ако всеки се осъзнае, ако стане отговорен за себе си и за постъпките си, политиците няма да са нужни. Хората могат да се организират сами, да се обединят, да работят заедно, да вървят към прогрес, без да има висша сила, която да ги командва. „Всеки е добър в нещо, трябва да го открие и да се развива. Да дава най-доброто от себе си на обществото и да получава най-доброто от останалите. Не трябва да има конкуренция, завист, егоизъм, нека те да останат в старата система.

Не е невъзможно! Може да се случи и утре, да се събудим всички и да си кажем колко ни е писнало от правилата на съвременния свят. Много хора мечтаят за тази промяна. Привържениците на идеята стават все повече – тя трябва да се носи от уста на уста, от поколение на поколение. Така светът ще се развива." 

За мнозина мечтите на Хайдемари може да прозвучат като утопия, но дори и те не могат да отрекат – тя наистина е от хората, които не се боят да вземат нещата в свои ръце, а именно на тях съдбата отдава своите предпочитания...